Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

МЕЖДУ БЪЛГАРИЯ И ЕС СТОЯТ САМО НАШИТЕ УСИЛИЯ

Меглена Кунева, министър по европейските въпроси, пред в. БАНКЕРЪГ-жо Кунева, подкрепата, която България получи от ЕС по време на срещата на върха в Солун, дава ли гаранции, че ще бъдем третирани като равни с десетте държави от Централна и Източна Европа, които се присъединяват към съюза през май 2004 година?- В Солун държавните и правителствените глави на страните членки потвърдиха решенията на Европейския съвет, приети в Копенхаген в края на миналата година. Сега получихме едно потвърждение на нещата, които скептичният българин чу тогава, коментира ги и ги анализира, но като че ли не им повярва. Вече не може да има съмнение, приемането на България и Румъния е част от петото разширяване на ЕС и той ни подкрепя за приключване на преговорите през 2004 година. Ако правим сравнение с десетте страни от Централна и Източна Европа, които ще се присъединят към съюза от 1 май 2004 г., те първо получиха дата за край на преговорите, която бе потвърдена шест месеца по-късно. При нас стана обратното. Текстът, засягащ България, обаче е по-силен, защото в заключителния документ от Солун се казва, че 2004 г. е обща цел на ЕС и България.Не забравяте ли, че според гласуваната от парламента Стратегия за ускоряване на преговорите те трябваше да завършат през 2003 година...?- До този момент имаме актив от 25 приключени глави, като в това число слагам и Околна среда, която ще бъде затворена на 30 юли. По всяка вероятност в рамките на започващото в началото на юли италианско председателство ще успеем да приключим и другите т. нар. технически глави - Правосъдие и вътрешен ред и Конкуренция. За целта обаче трябва да бъдат приети промените в Закона за съдебната власт и да имаме проект за промени в конституцията в частта й за съдебната власт. Не изключвам възможността глава Конкуренция да бъде затворена в последния момент преди приемането ни, както се случи с Полша. Във връзка с обсъждането на този раздел от договора е нужно да бъде избрана нова Комисия за защита на конкуренцията и да променим механизма за отпускането на държавните помощи.Трябва да бъде ясно, че ние започнахме разговорите през 1999 г., без да имаме рамка за финансовите раздели. Повярвайте ми, не беше никак лесно. Уверявам ви обаче, че ако в момента ЕС определи сумата, която е готов да задели за България, екипът ми е в състояние да приключи преговорите и до края на тази година.Формулировката от Солун е, че разговорите по финансовите теми ще продължат на базата на сегашните принципи и без предразсъдъци. Как да я разбираме? - Това означава, че преговорите на България по главите Бюджет и финанси, Земеделие и Регионална политика ще започнат независимо от това, как ще се развие обсъждането на новата финансова рамка на ЕС за периода след 2006 година. На този етап дори не е ясно какъв ще бъде срокът на нейната продължителност. Има предложения тя да бъде за пет или за седем години, а не както досега за шест. Ако в Солун не беше направено разграничение между дебатите по бюджета и преговорите за присъединяването, те можеха да се отложат с години. Това е може би и най-големият ни успех, защото след 2007 г. ЕС ще е коренно различен - с нова финансова рамка, както и с реформирана селскостопанска и регионална политика. По всяка вероятност ще бъдат намалени чувствително преките плащания за страните членки. Фактът, че ние ще преговаряме при същите принципи, както и десетте присъединяващи се сега ни гарантира използването на привилегиите, които съществуват в момента. Екипът ви наясно ли е какво финансиране ще поискаме от ЕС?- Разбира се. Ние сме проучили в детайли опита на десетте. Не бих искала да споменава цифри, защото всичко зависи от параметрите, които ще ни бъдат предложени. Във всеки случай става въпрос за сума от около 1 млрд. евро. От началото на април тази година към Министерството на финансите действа работна група, която изцяло се занимава с тези въпроси. Смятам, че трябва да бъдат широко коментирани. Затова ще поканя моите предшественици Александър Божков и Владимир Кисьов да се включат в дискусиите по бюджетните въпроси.Опозицията продължава да ви атакува за слабото усвояване на предприсъединителните средства по програмите ФАР, ИСПА и САПАРД. Как ще се погледне на нашето искане за увеличение на финансирането от ЕС?- Нека бъде ясно, че аз не отговарям за всичко около интеграцията на България, а за координацията на целия процес. В него всяко едно министерство има своите задачи. В случая с усвояването на помощите по предприсъединителните програми отговорността е на Министерството на финансите. Сега нещата там вървят с по-добри темпове, отколкото през предишните години. Вече успяхме да натрупаме опит, който ще позволи рязко да се ускори усвояването на средствата по ФАР, ИСПА и САПАРД. Препоръката да продължим с хода на реформите не остана ли малко встрани покрай добрите вести от Гърция?- Много хубав въпрос. Аз мисля, че имаше място за еуфория. Хубавите вести трябва да се оценяват, да им се радваме и да умеем да ги използваме. Не си правим илюзии, че реформите няма да продължат, защото нито 2004 г., нито 2007 г. ще дойдат просто ей така, като нова година. Между нас и ЕС няма никакви политически пречки и не ни разделя нищо, освен нашите собствени усилия. Очаквате ли те да бъдат оценени по достойнство в следващия доклад на Европейската комисия, който се очертава като решаващ за нас? - Действително, това ще бъде докладът, чиито констатации трябва да ни дадат възможност да приключим преговорите през 2004 година. Днес на заседанието на Министерския съвет (бел. ред. - разговорът се води в четвъртък, 26 юни) беше одобрен анализ от 700 страници за свършеното от нас по изпълнението на критериите за членство. Той ще бъде представен на 27 юли в Брюксел. Последните консултации са предвидени за началото на септември. Вече е ясно, че самият доклад за напредъка ни ще бъде публикуван на 5 ноември. Така че нямаме много време да приемем най-важните законопроекти и наредби, които се изискват от нас. Отсега нататък акцентът ще бъде не върху подготовката на преговорните позиции, а върху изпълнението на поетите ангажименти.Не е ли обезпокояващо, че икономиката ни все още е неконкурентоспособна?- Дали е точно така може да каже Министерството на икономиката. Там вероятно имат данни, които доказват противното. Време е обаче българският бизнес да повдигне хоризонта си, амбициите и очакванията си и да се замисли за постигането на така желаната конкурентоспособност. От своя страна държавата е в състояние да представи нужната политическа стабилност и предвидимост. Предстои ни и много работа за постигането на растеж на доходите и по-висок жизнен стандарт, за подобряване на инфраструктурата, за дерегулация на монополите в енергетиката и телекомуникациите и за преодоляването на регионалните различия.Имаше ли натиск от страна на ЕС върху България по въпроса за Международния наказателен съд - нещо подобно спомена американският посланик в София Джеймс Пардю?- Не е имало натиск под каквато и да е форма от страна на ЕС. Страните членки имат обща позиция, към която всички присъединяващи се и страни кандидатки бяха поканени да се присъединят. Освен това имаме ангажименти по главата Обща външна политика и политика на сигурност. Както се изрази комисарката Вивиан Рединг, Евросъюзът не е булдозер, за да оказва натиск.

Facebook logo
Бъдете с нас и във