Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

МАТИРАХА СОМАТ, БЕЗ ДА МУ ДАДАТ ШАХ

Въпреки трескавите предизборни обещания на правителството да облекчи разрешителните и лицензионните режими, и до ден днешен сектори, които са изцяло частни, зависят 100% от държавната администрация. Един от най-уязвимите е международният автомобилен транспорт. И това пролича най-ясно след поредния скандал около разпределението на многократните разрешителни за превози до страни от Европейския съюз (т.нар. СЕМТ-ове). Подялбата, която се прави в края на всяка година, предизвика истинска война между седем браншови организации и най-голямата транспортна фирма у нас СОМАТ, собственост на германския спедитор Вили Бетц. Всъщност това колко трябва да получи всяка фирма се определя по специална формула на база на изминатите километри през предходната година от камионите на съответната компания. Под внимание се взима и степента на екологичност на возилата, с които превозвача кандидатства за нови разрешителни. Заради подаден сигнал за нарушения от страна на този превозвач транспортният министър Николай Василев оряза с около 50% полагащите се на СОМАТ разрешителни, като ги намали от 290 на 150 броя. Конкурентите на някогашния държавен гигант пък обвиниха транспортното ведомство, че отваря чадър над най-големия спедитор, вместо да го остави без нито един СЕМТ заради документна измама. Още повече че за доста по-малки провинения министърът е лишил други фирми от полагащите им се разрешителни. В заповедта на министър Василев за разпределяне на СЕМТ-овете е записано, че всяка фирма, нарушила спогодбите, по които България е страна, ще бъде декласирана. А СОМАТ е нарушила спогодбата за работа на екипажите на превозните средства (АЕТР) и тази за използването на СЕМТ разрешителните, твърди председателят на Националното сдружение на българските превозвачи Александър Чакъров. Впрочем той е и управител на най-големия конкурент на СОМАТ - Транс капитал. Според запознати в подадения сигнал се посочвало, че българската фирма на Вили Бетц е имала фалшиви копия на СЕМТ-овете. Разрешителни с еднакъв номер са ползвани едновременно от два различни камиона, с копието се правили само курсове между България и Турция, а с оригинала ТИР-овете са шарели из цяла Европа. Тук трябва да се направи уточнението, че със СЕМТ-овете, които се отпускат на една фирма, се определя точният брой камиони, които могат да ги ползват. И когато един камион се движи из Европа, той задължително трябва да носи със себе си разрешителното - от натоварването до пълното разтоварване. Така че е невъзможно две превозни средства да ползват еднакво разрешително по едно и също време. Такива нарушения могат да бъдат доказани много лесно, твърдят хора от бранша. Те са убедени, че само с едно питане в Гранична полиция може да стане ясно дали е имало камиони, които ползват един и същи СЕМТ. От транспортното ведомство са категорични, че засега нито едно от обвиненията в сигнала срещу СОМАТ не е доказано. Получихме справката от Гранична полиция, за това кога са ползвани СЕМ-Т-овете и от кои ТИР, но в нея има доста грешки - записани са дори регистрационни номера на автомобили, които не съществуват. Поради тази причина ще трябва да направим задълбочен анализ, обясни се пред в. БАНКЕРЪ изпълнителният директор на Автомобилна администрация Николай Точев. Търговският директор на СОМАТ Димитър Николов пък контрира обвиненията с думите: Никога не сме нарушавали закона и няма да го направим. Срещу нас няма официално отправено обвинение и не виждам логика да ни лишат от половината полагащи ни се разрешителни. Възнамеряваме да си търсим правата по съдебен път.Каква е истината така и не стана ясно. Още повече, ако тя се търси в лишените от всякаква логика действия на транспортното ведомство, наложило санкция на фирма с недоказани (все още) нарушения. Вестник БАНКЕРЪ успя да се сдобие с част от дневника на единия от СЕМТ-овете на СОМАТ - №0359. И видя, че в документа задължително се вписва подробна информация за всеки курс, при който е ползвано разрешителното. Записват се също регистрационният номер на пътуващия ТИР, маршрутът му (начална и крайна точка), както и теглото на товара, който е превозвал. Отбелязват се и всички курсове на камиона, дори и той да е бил празен. На всяко спиране шофьорът е длъжен да записва в дневника и показанието на километража. Впечатлението, което обаче оставя още първият курс, направен с този СЕМТ, е повече от неприятно. От записаното в дневника човек може да си направи само един извод: че ТИР-овете на СОМАТ могат да летят. Рекордните постижения са направени от камион с регистрация С 31-64 МН. От дневника се вижда, че той е успял да вземе разстоянието от Испания до Турция за удивително краткото време от... един ден. На 3 януари 2004 г. шофьорът е тръгнал от испанския град Лернани и ден по-късно е разтоварил в... Бурса. От СОМАТ обясниха, че този курс е записан в дневника, но всъщност не е изпълнен. При пристигането на товарния пункт шофьорът получава съобщение по сателита, че заявката се анулира и превозът няма да се състои. Съгласно Ръководството за използване на СЕМТ разрешителните шофьорът няма право да изтрие вече направения запис, обясниха от фирмата. Странно е тогава защо имената на градовете, в които е трябвало да се товари и разтоварва, първо са били задраскани, а после са били старателно удебелени. А след като не е пътувал до Турция, защо шофьорът си е позволил да запише крайната дестинация и дори показанието на километража? От данните в СЕМТ-дневника пък излиза, че разстоянието между двете държави е... едва 40 километра. Най-странното в този курс е това, че шофьорът, без дори да е виждал товара, е записано неговото тегло - 7.82 тона. Куриозните маршрути на този ТИР не свършват дотук. Само няколко дни по-късно - на 7 януари 2004 г., същият камион прави едно изключително роуд-шоу и за около 24 часа успява да прекоси цели три държави - Германия, Франция и Испания. Началната точка е немският град Кобленц, а натоварената там стока още същия ден е откарана до френския Волвик. Според записаното в СЕМТ-дневника, разстоянието между двата града е 393 километра. Дотук всичко изглежда абсолютно нормално. Абсурдите се появяват на долния ред в дневника - там е записана нова поръчка, този път от испанския град Риба роя Дел Турия. От документа се вижда, че още в същия ден (7 януари) шофьорът е успял да се добере до испанския град и да натовари нова стока, която е тежала над 24 тона. Според записаните в дневника показания на километража пък излиза, че разстоянието между испанския град Риба роя Дел Турия и френския Волвик е 0 километра... От което произтича заключението, че ТИР-ът просто се е телепортирал там. Обяснението на СОМАТ за този запис не внесе повече светлина по въпроса: На 7 януари 2004-а автомобилът получава заявка за товарене от гр. Кобленц (Германия) за гр. Волвик (Франция). Стоката е разтоварена същия ден и тъй като автомобилът е с двама водачи, а превозът е вътрешноевропейски, за което не са необходими митнически и гранични формалности. След разтоварване във Франция автомобилът получава нова заявка за товарене от Испания и прави съответния запис в Бордния дневник на СЕМТ, обясниха от СОМАТ. Защо не са отбелязани празният курс между френския и испанския град обаче, изминатото разстояние и датата на пристигане в Риба роя Дел Турия така и не става ясно.Не звучи особено убедително обяснението и за другия рекорден курс на камиона. На 19 януари 2004 г. той успява - отново само за един ден, да прекоси други три държави и дори да премине с ферибот през Ла Манша. Маршрутът този път е Германия, Франция и Великобритания (до Уелс). На 19 януари автомобилът разтоварва в гр. Албрук (Германия), след това товари от същия адрес и дотоварва в гр. Оберкирх (Германия). Изпращаме ви разпечатка на транспорта, от която е видно, че е възможно да бъде изпълнен в рамките на един ден от един автомобил с двама шофьори, е обяснението на СОМАТ. Предоставената разпечатка от централния офис на фирмата обаче доста се различава от записаното в дневника. В нея няма дата на превоза, номера на камиона и на СЕМТ-разрешителното. Не става ясно и кой точно курс е отразеният. Това няма как да се разбере и от дневника, в който дължината на маршрута не е отразена коректно. Записано е само, че разстоянието между градовете Албрук и Оберкирх е 187 километра, а от втория немски град до столицата на Уелс - Кардиф,... едва 139 километра. От Оберкирх обачеТИР-ът първо е минал през немско-френската граница, пресякъл е близо една трета от страната на шампанското, прекосил е Ла Манша на някой ферибот, минал е край Лондон и е изминал още 260 километра до уелската столица. Така че за 139 километра и дума не може да става, освен ако на ТИР-а не са му изникнали крила. Цитираните абсурдни курсове (единствено достойни за книгата на Гинес) са описани само в три страници на единия от 150-те СЕМТ-разрешителни, които е получила СОМАТ през 2004 година. А какви са записите документите на останалите фирми? На този въпрос трябва да отговорят не вестниците, а Министерството на транспорта, което според законите на страната контролира превозвачите и се произнася за извършените нарушения.

Facebook logo
Бъдете с нас и във