Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

МАРИЦА-ИЗТОК 2 ПОДГОНИ ЕВРОСТАНДАРТИТЕ И... ЕВРОЦЕНИТЕ

ТЕЦ Марица-изток 2 има осем блока с обща мощност 1450 мегавата. Първите четири са въведени в експлоатация през периода 1966-1968 г. и са с мощност 600 мегавата. След ремонта срокът за експлоатацията им ще се увеличи с 20 години, а сумарната им мощност ще достигне 696 мегавата. Ефективността на ТЕЦ-а ще нарасне от 27 на 36 процента. Колкото до новата част на централата (блокове от V до VIII), тя започва да работи в периода 1985-1995 г. и е с обща мощност 850 мегавата. Юли се оказа щастлив месец за най-голямата ни въглищна централа - Марица-изток 2. В рамките само за три дни се случиха две събития, които би трябвало да й гарантират безпроблемна работа след влизането на България в Евросъюза. В понеделник (12 юли) енергийният министър Милко Ковачев откри пилотната инсталация в централата за очистване на димните газове с електроннолъчева технология. Тя е на стойност 8 млн. щ. долара, като 4.5 млн. предостави Японският институт за ядрени изследвания (JEARI), 2.5 млн. щ. долара бяха осигурени от Международната агенция за атомна енергия, а НЕК участва с 1 млн. долара. Инсталацията ще пречиства от серен двуокис и азотни окиси по 10 -15 хил. куб. м дим на час.Съоръжението само донякъде ще замаже екопроблемите на маришкия ТЕЦ. За периода 1996-2000 г. емисиите на серен диоксид, емитирани от големите горивни инсталации в страната, са 1082 килотона, като 44.4% от тях са от Марица изток 2. Допълнително централата генерира и 11.43 на сто от азотните оксиди, които за същия период са били 45.2 килотона. С новата инсталация нивото на серни и азотни оксиди, бълвани в атмосферата, ще продължи да е доста по-високо не само от европейските, но и от българските екологични стандарти. Те могат да бъдат достигнати само след пълна модернизация и рехабилитация на блоковете в ТЕЦ-а. И със задължителната за всеки от тях сероочистваща инсталация, която да се изгради най-късно до края на 2006 година. Срокът пак е заради правилата, налагани от Евросъюза. Според Директива 2001/80 на ЕС за ограничаване на емисиите на определени замърсители във въздуха, дотогава за всички инсталации с мощност над 50 мегавата България трябва да изгради сероочистки с 94% ефективност. Засега такива екоинсталации са монтирани само в VII и VIII блок на Марица-изток 2. Те бяха завършени през август 2002 г. след повече от четири години работа и изграждането им глътна 61 млн. евро. Разработен е проект за сероочистки и на V и VI блок. Финансирането ще е чрез безвъзмездна помощ по програма ИСПА в размер на 30 млн. евро, кредит от ЕБВР за същата сума и собствени средства - около 6.6 млн. евро. Но и в този случай детайлите по осигуряването на парите забавят започването на строителството. Далече по-важен за ТЕЦ Марица -изток 2 е проектът за рехабилитация на блокове от I до VI и изграждане на сероочистващи инсталации на първите четири блока в централата. Плановете за генерален ремонт са още от 2000 година. През 2002-ра пък бе разработена и окончателната схема за финансиране, но гаранционното и кредитното споразумение бяха парафирани едва в края на минала седмица (на 9 юли). Ремонтът ще струва около 280 млн. евро, като основната част от тях - 226 млн., ще осигури Японската банка за задгранично сътрудничество (JBIC) чрез експортен кредит. При всички положения обаче модернизацията на ТЕЦ-а доста изостава от първоначалните графици на енергийното министерство. Електроннолъчевата инсталация например трябваше да заработи в края на 2002-ра. По същия начин стои въпросът и с ремонта. Предвиждаше се рехабилитацията на първите две турбини да започне през април тази година, но заради споровете около размера на държавната гаранция експертите очакват това да стане най-рано през септември. Важността на Марица-изток 2 за енергийния баланс на страната се определя от един простичък факт. След спирането на III и IV блок на АЕЦ Козлодуй в края на 2006-а ще възникне сериозен риск от енергиен дефицит. Недостигът може да се компенсира с рехабилитацията на централи, използващи местни въглища, и като златна резерва се очертава именно Марица-изток 2 с 1450-те си мегавата инсталирана мощност. Не е изключено обаче многото мегавати да се окажат и нож с две остриета. Едно от условията на Европейската директива 2001/80, залегнало и в ангажиментите, поети от нашата държава по предприсъединителната глава Околна среда, задължава операторите на централи с мощност над 50 мегавата да не ги експлоатират повече от 20 хил. работни часа в периода между 1 януари 2008 и 31 декември 2015 година. Тоест разрешават се само по 2500 работни часа за всяка от осемте години. А според разчетите на енергийното министерство след рехабилитацията на блоковете на Марица-изток 2 общото електропроизводство от нея до 2015 г. ще е около 7300 мегаватчаса на година при годишна използваемост 5-6 хиляди работни часа. Дали пък няма да се окаже накрая, че обновената централа все пак ще работи ефективно едва с половината от капацитета си?Оттук нататък следват и още няколко въпроса. Първите са чисто финансови: как ТЕЦ-ът ще изплаща кредитите (в размер на 340 млн. евро), ако работи с половината от мощностите си? И каква ще е при това положение цената на електроенергията от обновените блокове? В момента изкупната цена на тока от Марица-изток 2 е една от най-ниските: 27.97 лв. за енергия и 11.36 лв. за мощност на мегават (по-ниска е само изкупната цена от АЕЦ Козлодуй, съответно 12.53 и 25.78 лв. за мегават).Другият проблем е свързан със задълженията ни по Протокола от Киото. Заместването на екологично чистото производство на блокове III и IV на АЕЦ-а с бълващите въглероден диоксид въглищни турбини на Марица-изток 2 едва ли ще е в полза на ангажиментите ни за редукция с 8% на парниковите газове от началото на 2008-а. Така, вместо да печелим от вредните емисии, може да се наложи да плащаме за тях.По-същественото обаче е, че дори след 2006 г. Марица-изток 2 да работи и с максимална мощност, тя пак няма да успее да компенсира недостига от спрените ядрени блокове. Дефицитът в енергийния баланс на страната ще се избегне само ако в енергийната система бъдат включени нови мощности от поне 700-1000 мегавата. Залежите от лигнитни въглища в Маришкия басейн позволяват изграждането на подобна мощност в този район. Остава да разберем дали това ще стане на площадката на Марица-изток 3, където италианската компания Енел и щатската Ентърджи рехабилитират изградените 600 мегавата? Или на площадката Енергопроизводство на Брикел (т.е. ТЕЦ Марица изток 1), където от 2000 г. американската AES и офшорката 3С държат правата за строителството на нови два блока с общ капацитет 670 мегавата?

Facebook logo
Бъдете с нас и във