Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

МАЛКИТЕ ВЕЦ СЕ ПРЕПЪНАХА В ЕКОБАРИЕРИ

Депутатите не намериха време и през тази седмица да обсъдят в пленарната зала Енергийната стратегия на страната, независимо че в дневния им ред тя бе включена като т. 5. Затова пък енергийният министър Милко Ковачев в поредица от радио-телевизионни изяви подробно обясни основите тези на документа. Главното му достойнство, според министъра, било прокламирането на модерна енергетика, съответстваща на световните тенденции. Една от тях, особено интензивно развиваща се през последните години, е използването на възобновяеми енергийни източници (малки водни централи, биомаса, вятърна и геотермална енергия). На нея 46-страничната национална енергийна стратегия е отделила едва 11 реда. Документът констатира, че сериозна пречка пред този вид енергопроизводство са по-високите начални инвестиции. И обещава да бъде разработен специален план за действие, който да преодолее съществуващите сериозни бариери. Кой и кога обаче ще разработва този план така и не става ясно. Споменатите бариери са напълно безименни, не са визирани и начините за тяхното отстраняване.А инак инвестиционен интерес към изграждане на малки ВЕЦ-ове има. През седмицата пратеници на германската компания Сименс и американския енергиен гигант Ентърджи обходиха Искърското дефиле. Представители на общините Своге, Мездра и Роман се похвалиха, че чуждестранните компании проявили интерес към възможностите за изграждане на 26 малки водноелектрически централи. Мощността им е от 2.5 до 5 МВт, а предпроектните проучвания за всяка от тях са разработени още през 1992 г. от екипи на Енергопроект. Тези именно проекти са привлекли чужденците, които обещават да инвестират по поречието на Искър 90 млн. щ. долара. Проблемът е, че от предпроектното проучване до започването на самото строителство пътят е много дълъг. Особено в България. В това са убедени не само шефовете на Ентърджи, но и германските им колеги. Американската фирма започна преговори за рехабилитация на ТЕЦ Марица Изток 3 още през 1998 г., като похарчи над 6 млн. щ. долара за технически, правни и прочие консултантски екипи. Едва през последните месеци проектът се раздвижи и реалното му изпълнение се очаква наесен. Това навярно, както и хроничният недостиг на електроенергия в региона, е подтикнало американските експерти да потърсят нови възможности за изграждане на генериращи мощности, твърдят експерти. Огледът обаче е достигнал до бариерата - Министерство на околната среда и водите. И там е спрял.Преди да започне разработката на който и да е електроенергиен проект, инвеститорът трябва да е сигурен, че строежът ще бъде разрешен. А от 1992 г. досега екоминистерството не е дало разрешение за нито един от 26-те малки ВЕЦ-а. Според Иван Аспарухов, кмет на община Мездра, причините за отказа са, че територията на Искърското дефиле била особена територия и строежът на ВЕЦ-ове щял да наруши ландшафта. Но дори и на лаиците в електроенергетика е добре известно, че малката водноелектрическа централа изисква едно-единствено помещение с размер на средно голяма стая, няколко стотин метра тръби, отвеждащи водата до турбината, и т.нар. водно огледало (малко езеро под нивото на централата). Всичко това трудно би нарушило ландшафта на който и да е район, пък бил той и най-екологично чистият. Освен това в случая става въпрос за този част от поречието на Искър, в която реката от десетилетия е почти мъртва. Дали този факт е известен на ековедомството не е ясно. Но е повече от ясно, че докато не отпаднат множеството бариери пред строежа на екологични енергийни централи, инвеститори трудно ще дойдат.А че вложенията в малки ВЕЦ-ове са едни от най-перспективните, спор няма. Затова и при всички търгове, провеждани от Агенцията за приватизация, обявената първоначално висока цена скача в пъти. Така стана и на 28 юни, когато оцененият за 250 хил. лв. ВЕЦ Черни Вит бе продаден за 570 хил. лева. На 2 юли пък продажната цена на ВЕЦ Леденика достигна 166 хил. лв. (близо 4 пъти повече от първоначално обявените 46 хил. лева).Всичко описано е добре известно на експертите, разработили енергийната стратегия на страната ни. Те в детайли познават и международния опит - не само облекчените режими за изграждането на ВЕЦ-ове, но и многобройните държавни бонуси във вид на финансови субсидии и дългосрочни договори за покупка на електроенергията им на преференциални цени. Само че у нас никой дори и не коментира подобни възможности, а министър Милко Ковачев се обяви категорично и против дългосрочните договори. Интересно как енергийният шеф би аргументирал тази си позиция при предстоящата парламентарна дискусия по енергийната стратегия? Там депутатите без съмнение ще го попитат как ще привличаме чужди инвеститори. Всъщност добре би било да зададат същия въпрос и на екоминистъра Долорес Арсенова. А и на други държавни чиновници из висшите етажи на властта.

Facebook logo
Бъдете с нас и във