Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

МАХАТ ВНОСНИТЕ ЛЕКАРСТВА ОТ БОЛНИЦИТЕ

На четвъртата си година здравната реформа не само че закова на място, но и започна да дава на заден ход. Това се потвърждава и от Програмата за националната лекарствена политика за 2003 г., която здравното министерство вече пише с амбицията да я представи за одобрение на кабинета най-късно до края на октомври. Бързането се налага заради националния рамков договор със здравната каса за следващата година и взаимната обвързаност на двата документа. Програмата предвижда с пари от държавния бюджет, от общините и Националната здравноосигурителна каса да се покрива стойността само на най-евтиното от копията на оригиналното лекарство и, когато е възможно, само на български медикаменти. Ако иска вносен медикамент и се лекува вкъщи, болният ще доплаща разликата в аптеката или ще брои цялата цена при лечение в клиника или диспансер. Завеждащата дирекция Лекарствена политика в здравното министерство д-р Татяна Бенишева обясни, че директорите на болници ще бъдат задължени да зареждат складовете си единствено с лекарства наше производство. Вносни продукти ще се купуват само ако се окаже, че нямат български аналог. Доктор Бенишева смята, че по този начин всяко здравно заведение ще намали чувствително разходите си за медикаменти, след като генеричните изделия са с близо 30% по-евтини от оригиналните. Мярката се въвежда заради почти двойно увеличените бюджетни разходи за лекарства в периода от 1999 г. досега. Същевременно купуването им на свободни цени в аптеките е намаляло от 41 на 25 на сто. Както можеше да се очаква, Асоциацията на вносителите на чуждестранни лекарства съвсем не е очарована от подобни намерения. Засега министър Божидар Финков нито е предоставил на вносителите проекта на програмата, нито ги е канил на обсъждането й. Въпреки това те са се снабдили с някакво нейно копие и до 9 октомври ще подготвят и изпратят в здравното министерство своето становище в писмен вид. Ограничаването на вносните медикаменти е откровена несправедливост към външните производители - заяви представителят на Авентис Пастьор д-р Петя Стратиева. - Не ми е известно да има подобна практика в останалите европейски страни. Деленето на български и чуждестранни лекарства е недопустимо. Специалистите в Европа не правят разлика - достатъчно е медикаментите да са произведени на континента, където всички производители са равнопоставени. Лекарите в някои големи болници също вече са на нож срещу идеята да лекуват пациентите си само с български медикаменти. Изпълнителният директор на Пирогов доц. Спас Спасков определи Програмата за национална лекарствена политика като връщане на здравеопазването във времето на социализма. Доц. Спасков припомни, че до 1990 г. всички здравни заведения се зареждаха само с наши лекарства, а привилегията да гълтат вносни имаха само лекуващите се в Правителствена болница. Не може да лишаваме болните от качествена медицинска помощ, като ги тъпчем с по-нискокачествени медикаменти - категоричен е той, - а същевременно да искаме успеваемост на лечението на европейско ниво. По негови изчисления, подготвяната мярка няма да доведе до кой знае какви големи икономии в Пирогов. Вместо 6 млн. лв. за лекарства сега, здравното заведение ще харчи около 5.5 млн. лева.И директорът на университетската болница Света Анна доц. Димитър Димитров е убеден, че качеството на лечение ще се влоши при преминаването само на български лекарства. А и поредното упражнение на министър Финков може да излезе по-скъпо - допълни той. - Някои вносни лекарства са с по-висока цена, но една доза от тях стига за цял ден, докато от евтините се налага да се приемат по четири-пет пъти дневно. Срещу лечението само с български медикаменти се обяви и Българският лекарски съюз. Очаква се до седмица съсловната организация да представи свое становище на министър Финков. Затова пък от Балканфарма отбелязаха, че новата лекарствена политика ще допринесе за развитието на българската фармацевтична индустрия и от това ще спечели страната.

Facebook logo
Бъдете с нас и във