Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

МАГИСТРАЛА СТРУМА СЕ СДОБИ С ДВА ПРОЕКТА, НО НЯМА И ЛЕВ ЗА СТРОИТЕЛСТВО

Рядко срещано явление в България е някой да работи, без да му е гарантирана печалбата. На пръв поглед обаче точно така изглеждат нещата около проекта за автомагистрала Струма, изготвен от български експерти под ръководството на инж. Койчо Бояджиев. Те се захващат с начинанието, въпреки че още през есента на 1999 г. Министерството на регионалното развитие и благоустройството избира за проектант на магистралата италианската фирма Спеа. Ние започнахме дейността си още преди определянето на проектант с надеждата да станем подизпълнители. След като това не се случи, преценихме, че можем да предложим по-добро решение от италианците, изтъкна Бояджиев. Според него българският вариант е с почти два пъти по-ниска предпроектна цена, а има и редица други предимства. Постигнали сме математически най-малкия брой пресичания както с река Струма, така и с намиращите се в района железопътна линия, газопровод и път Е79. Освен това предлагаме само 6-7 км мостове, докато при Спеа те са 32 километра. Общата дължина на тунелите при нас също е по-малка - 3 километра, срещу близо 10 км при италианците, обясни за в. БАНКЕРЪ инженерът. Специалисти са на мнение, че това прави българския проект по-добре пригоден за сложния в сеизмично отношение терен, през който минава трасето на магистрала Струма. Регионът на Кресна е известен като една от най-силно изразените земетръсни зони на България с девета степен на риск.Най-голямата разлика между двата проекта обаче е в цената. Спеа е оценила четирите части на магистралата, както следва: Долна Диканя-Дупница (М2) - 100 млн. евро; Дупница-Благоевград (М3) - 310.944 млн. евро; Благоевград-Кресна (М4) - 254 млн. евро; Кресна-Кулата (М4) - 257 млн. евро. Така по предварителни данни общата стойност на италианския проект е около 922 млн. евро. Предлаганата от нас цена варира между 420 и 460 млн. евро - каза Бояджиев. - Тя е постижима, независимо че е много по-ниска от тази на Спеа. Просто ние сме наясно с особеностите на терена, докато италианците тепърва се запознават с него.Инж. Павел Диковски, изпълнителен директор на агенция Пътища, твърди, че двата проекта са много различни като концепция. Това е причината Националният експертен съвет по устройството на територията и регионалната политика да реши да ги разгледа и двата. Диковски посочи, че в разработката на българския екип е предвидена интересна възможност за навлизане в предишни нива на коритото на Струма с оглед опазването на и без това недостатъчните плодородни земи в долината. По този начин, подчертава Койчо Бояджиев, ще се запазят около 2-3 хиляди декара обработваеми площи, като е възможно дори да бъдат отвоювани и нови.По повод голямата разлика в цената, посочена в двата конкурентни варианта, Павел Диковски отбеляза, че екипите не са използвали еднаква база за оценяване. Той обаче напомни, че до момента източник за финансиране на магистрала Струма, така или иначе, не е намерен: Ние сме представили проекта пред всички потенциални донори - Европейска инвестиционна банка, програма ИСПА и т.н., но засега нито една от тези институции не проявява интерес. Едва когато се появи финансов източник, ще можем да говорим за реални срокове за реализация. Магистралата ще е с дължина 130-140 км, ще минава през сложни терени и в близост до много населени места. Това според изпълнителния директор на агенция Пътища прави по-реалистичен варианта след построяването й тя да бъде отдадена на концесия. Впрочем тази идея се подкрепя и от повечето експерти. Съществуват много възможности за концесиониране на магистралата, при което, разбира се, ще трябва да се търси по-евтиното проектно предложение, смята инженер Бояджиев. За да бъде разгледан повторно от националния съвет обаче, е необходимо българският проект да получи оценка за въздействието на околната среда. Тъй като ние не изпълняваме конкурсна поръчка, ще трябва сами да платим за оценката, я тя струва между 30 000 и 40 000 лв., добави ръководителят на българския екип.Ако това стане, се очаква до два месеца Министерството на околната среда и водите да се произнесе за екологичното въздействие и при българската, и при италианската разработка. След което думата отново ще имат специалистите, определяйки кой от двата проекта за автомагистралата да остане на работната маса и да продължи да чака така необходимото му външно финансиране.

Facebook logo
Бъдете с нас и във