Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ЛЪСВАТ КРЪПКИТЕ НА НОВАТА ПРИВАТИЗАЦИОННА УРЕДБА

След широкото обсъждане през седмицата на новия проектозакон за приватизация и следприватизационен контрол най-неизяснено като че ли остава бъдещето на надзорния съвет на Агенцията за приватизация. Предложените нови текстове определят седемте надзорници да се произнасят само по законосъобразността на сключените сделки, но не и по тяхната целесъобразност. Това обаче означава съветът да се превърне в своеобразен съдебен орган и, както твърди Александър Божков, бившият вицепремиер от първия кабинет на Иван Костов, в него да влизат само висококвалифицирани юристи, способни да се произнасят в срок от десет дни. В същото време структурата на надзора, в който, съдейки от проекта, е необходимо да има поне двама икономисти, не предполага вземането на такива отговорни решения. Много по-добре би било назначаваните от парламента регулатори на дейността на изпълнителните директори на АП да могат да вземат отношение и за полезността на договорите, бе коментарът на Божков. Обществеността се интересувала преди всичко от приходите в хазната и бъдещото развитие на вече частните предприятия, а не толкова от това, дали е спазена буквата на закона. Още повече че всяко засегнато лице може да внесе жалба във Върховния административен съд срещу сделка, сключена в нарушение на нормативните актове. Практиката показвала, бе мнението на бившия шеф-приватизатор, министър и вицепремиер, че почти всички приватизационни процедури са приключени в съответствие със законите, което съвсем не означавало, че обществото има полза от това. Докато едни лансираха идеята за разширяване на правомощията на надзорниците в АП, становището на немалка част от участвалите в дискусията в НДК бе, че при отпуснатите им минимални права такава институция изобщо не бива да съществува. Интересното е, че такава е позицията и на царски икономисти, като Владимир Каролев например, та и на представители на опозицията. Техният аргумент е, че за важните за страната сделки може да се иска одобрението на Министерския съвет или на Народното събрание, когато става въпрос за продажбата на обекти от инфраструктурата. При обсъждането бе обърнато внимание и на несъответствията в чл.2 от проекта, в който се обясняват целите на приватизацията. Според него, раздържавяването трябва да осигури икономически ръст, да повиши конкурентоспособността на дружествата, а също и да запази работните места в тях. Само че тези цели донякъде са противоположни, тъй като внедряването на нови технологии наистина създава растеж и намалява себестойността на продукцията на българските предприятия, но същевременно води и до съкращаване на служители. Естествено, въпросният текст е по-скоро с пожелателен характер и едва ли е от голямо значение за раздържавяването като цялостен процес. Експерти обаче предупреждават, че той може да направи лоша услуга на АП, давайки повод на амбициозни юристи да оспорват законността на сключени сделки именно заради нарушаването на целите, залегнали в нормативния акт. Всъщност отдавна е известно, че общите положения в нормативните документи дават възможности за тяхното субективно тълкуване. Ето защо препоръките на водещи икономисти са чл.2 от новия проектозакон изобщо да отпадне. Доста хлъзгаво е и заявеното намерение 5% от приходите от раздържавяването да се отделят в специален фонд за развитие на високите технологии, който да се управлява от Министерството на транспорта и съобщенията. Никой не отрича, че пари за развитието на тази сфера е необходимо да се отделят, но има твърде много съмнения, че това е най-добрата форма. По същество отново ще се създадат структури, които акумулират държавни средства, а изразходването им ще става извън заложените параметри на бюджета. Подобна роля играеше несъществуващият вече Държавен фонд за реконструкция и развитие. Той разпределяше на практика безотчетно стотици милиони левове под формата на заеми на важни за икономиката ни предприятия, които обаче сериозно затрудниха тяхната приватизация. Преобладаващото мнение е, че парите за високите технологии е необходимо да се планират и разпределят от бюджета. В противен случай нищо не пречи за такива фондове да претендират и други министерства, които също изпитват остра нужда от допълнително финансиране. Николай Василев бе призован да не отваря кутията на Пандора, но законопроектът предвижда да се изградят и над 200 местни фонда. Предложението е 10% от приходите от общинската приватизация занапред да се отделят в общински гаранционни фондове за малки и средни предприятия и да служат за обезпечаване на отпуснати кредити. По този повод шефката на Агенцията за малки и средни предприятия Ирен Петрунова напомни, че, съгласно Закона за банките, такива структури задължително трябва да се одобрят от БНБ. За да се избегне шуробаджанащината при разпределянето на парите на местно ниво, по-добре би било, според, нея, да се създаде единен Национален гаранционен фонд. Николай Василев обаче смята, че дори и предвиденият в закона текст да отпадне, възможностите за неправилно изразходване на средствата от общинската приватизация пак ще са налице. Така ще спасим поне планираните 10% за малките и средните предприятия, посочи той.Орязването на досегашните права на работещите в държавните дружества да закупуват преференциално до 20% от техния капитал бе похвалено от представителите на бизнеса, но срещна самотната съпротива на лидера на КНСБ Желязко Христов. Обяснение за отпадането на тази привилегия е, че много малко работници са спечелили нещо от акциите, закупени от тях, макар и на по-ниски цени. Приватизираните предприятия рядко изплащат дивиденти, а капиталовият ни пазар предлага малко възможности за продажба на ценни книжа. Василев даде пример с рафинерията ЛУКОЙЛ Нефтохим, където цената на приватизационната сделка бе около 16 щ. долара за акция, а бургаските нефтохимици можеха да купят книжа по малко над 6 лв., и то 70% с компенсаторки. Те обаче, както обясни Василев, били принудени да прехвърлят акциите си на мажоритарния собственик ЛУКОЙЛ България на цената на придобиване, защото иначе рискували работното си място. Или, с други думи, преференциалната продажба осигурявала прилични дялове на значително по-ниска цена единствено на основния акционер. За мен е по-добре ЛУКОЙЛ да плати 200 млн. щ. долара за 100% от Нефтохим, отколкото 100 млн. щ. долара за 51%, като след това вземе почти без пари и останалите, каза вицепремиерът и министър на икономиката. Лишаването на работническо-мениджърските дружества от предимства в приватизацията, общо взето, бе одобрено от участниците в дискусията в НДК. Все пак бе подчертано, че за някои предприятия няма да се намерят други кандидати и за тях ще е разумно да се допусне разсрочено плащане.Сериозни конфликти може да предизвика чл.25 от проектозакона. В него е записано, че при публично оповестен конкурс АП и общинските съвети могат да отдадат дружества за управление с клауза за изкупуването им, като държавата запазва собствеността си до окончателното издължаване на цената. Такава схема, както се разбра, се подготвя за продажбата на ДЗИ. Но според депутата от СДС Никола Николов и Ирен Петрунова, текстът създава предпоставки за корупция. В проекта е записано, че с влизането на закона в сила автоматично се обявяват за продажба всички дружества освен тези, които са включени в предложен от Министерския съвет и одобрен от Народното събрание списък. В него ще намерят място компании, които засега няма да се приватизират, като: АЕЦ Козлодуй, БДЖ ,Булгаргаз и др. Останалите дружества обаче би трябвало да се обявят публично, като имаше настоявания в Държавен вестник да се обнародва и броят акции от всяко предприятие, което ще се раздържавява. Както вече писа в. БАНКЕРЪ, една от идеите е предстоящите приватизационни сделки да се сключват само от АП и общинските съвети. Същевременно Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, както ще е новото й име, ще може да упълномощи министъра на икономиката да продава компании срещу компенсаторки и други непарични платежни средства. Списъкът на тези дружества ще се изготвя от Министерския съвет. В него ще бъде посочена изрично и частта от капитала им, която ще се пласира срещу компенсаторки. Друг е въпросът, че някои определят като неправилно орязването на правата на отрасловите министерства за сключването на сделки, след като процедурите досега са се водили при тях и техните специалисти са най-наясно с проблемите на продаваните фирми. Отсега нататък няма да се ревизират и задълженията за инвестиции и запазването на работните места по вече сключени договори, изтъкна Николай Василев. Становището му е, че купувачите са длъжни навреме да си правят сметка какво могат да изпълнят и какво не, а не непрекъснато да се оправдават с влошената международна конюнктура. Бизнесмени побързаха да опонират, че налаганите при раздържавяването ангажименти често не позволяват да се преструктурират вече купените компании, тъй като собствениците им били принудени да поддържат по-голям от необходимия персонал. Успокоение за бизнеса е, че при новата форма за продажба - явните търгове, решаваща ще е само цената. Ще отпаднат задълженията за инвестиции и за запазване на определен брой работни места. И преговорите с потенциален купувач отиват в историята. Държавната собственост вече ще се продава само по пет начина: публично предлагане на фондовата борса, публичен търг, публично оповестен конкурс, централизиран публичен търг от масовата приватизация и чрез приемане на търгово предложение по реда на Закона за публичното предлагане на ценни книжа. Заместник-министърът на икономиката Калоян Нинов каза за в. БАНКЕРЪ, че срокът за използване на инвестиционните бонове вероятно ще се удължи до 1 юни (сегашният изтича на 1 януари 2002 г.). Това ще даде възможност да се проведат още няколко аукциона на масовата приватизация. На тях ще се предложат предимно пакети от малки, неатрактивни предприятия. В момента се подготвя и списък от пет компании, към които има интерес, допълни Нинов. Акции от тях или на част от тях ще се предложат само на собствениците на компенсаторки. Това е и начинът да се удовлетворят претенциите на притежателите на такива записи.

Facebook logo
Бъдете с нас и във