Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ЛЪСКАТ НОВИТЕ ЕНЕРГИЙНИ ЦЕНИ

Индикативният график за повишаване на цените на електроенергията ще бъде готов до края на месеца. Във вторник, 21 май, членове на кабинета представиха енергийната стратегия пред парламентарните групи на НДСВ и ДПС, но депутатите отказаха да приемат стойностите на предвижданите до 2004 г. повишения - две с 15% и едно с 10 на сто. Напрежението нараснало в момента, когато министър Милко Ковачев информирал за разчетите и анализите на ведомствените си експерти, според които тазгодишното поскъпване на тока трябва да е с 20 на сто, инак дружествата в сектора са заплашени от декапитализация. Тезата била категорично отхвърлена от представители на ДПС, които напуснали по-рано срещата.Така, след битките с мисията на МВФ, на икономическия екип на правителството ще се наложи да води преговори и с парламентарното мнозинство Окончателните договорености ще бъдат постигнати през идващата седмица, най-вероятно при обсъждането на енергийната стратегия на кабинета в пленарната зала. Дотогава ще се определят и бюджетните пера, от които ще се финансира пакетът социални енергийни мерки. За тях правителството разчита на пари и от Световната банка.Междувременно ценовата политика в електроенергетиката раздели експертите в бранша на два противоположни лагера. Представители на едните твърдят, че по веригата производство - пренос - дистрибуция има достатъчно резерви, които могат да намалят цените на тока. Противниците им приемат повечето от аргументите, но ги тълкуват напълно противоположно. И предупреждават, че ни чака поредица от технически и технологични сривове, ако поскъпването не се състои.Основната дискусия е доколко и как ще се въвежда икономическият диспечинг при който в енергийната система на страната се включват приоритетно централите, произвеждащи най-евтина електроенергия? Той е основен при управлението на енергийните потоци в националните системи на всички страни с развита пазарна икономика. Прокламира се като такъв и от последните две правителства, но реалното му приложение все се отлага. АЕЦ Козлодуй например, чието производство досега бе най-евтино, през 2001 г. е продал на НЕК едва 19 млрд. кВтч при възможно производство от 24-25 милиарда. Спестените 6-7 млрд. кВтч НЕК е купувал на два пъти по-висока цена от доста по-неефективни централи, отбелязват привържениците на резервите. Опонентите им не отричат предимствата на метода, а се позовават по-скоро на социални аргументи. Според тях сляпото прилагане на икономическия диспечинг би обрекло на пълно бездействие скъпите производства като това на ТЕЦ Бобовдол и снабдяващите го въглищни мини.Безспорен е фактът, че всички български централи са изплатени още преди години инямат кредити или други финансови задължения. Това пък автоматично елиминира една от съставките при ценообразуването и би трябвало да доведе до намаляване на крайната стойност, подчертават привържениците на евтиния ток. За противниците им обаче остарялата техническа и технологична база на енергийните дружества е една от причините, налагащи поскъпването. Горницата трябва да отиде за спешни ремонти, рехабилитации и модернизации по цялата верига, инак мощностите ще започнат да излизат от строя. Запознатите по-отблизо с европейския опит пък казват, че ценообразуването при старите централи задължително трябва да включва съставка за изграждане на очистващи мощности Инак серните и въглеродните емисии от въглищните ни ТЕЦ-ове ще са толкова големи, че Европа ще ни накара да спрем тези централи доста преди 2008 г., когато влиза в сила Протоколът от Киото.Действително за реконструкцията и модернизацията на производствените мощности и преносните мрежи, наложени от европейските изисквания за опазване на околната среда, са необходими немалки суми, потвърждават и привържениците на резервите. Но според тях парите за това не влияели върху цените на електроенергията. Те се получавали като безвъзмездна помощ или заеми както от ЕС, така и от международните финансови институции. Друг е въпросът доколко ефективно и целесъобразно са използвани досега, как ще се процедира с тях в бъдеще - и най-вече, откъде ще се възстановяват кредитите? Търсещите минимални цени не дават отговор на тези въпроси. За опонентите им решението е едно: производство, отговарящо на евростандартите, може да се постигне само с европейски цени.И докато мненията дотук са напълно поляризирани, следващите три възможности за намаляването на цените на електроенергията обединяват напълно експертните становища. При разделянето на НЕК от 2000-та година много от дружествата завариха огромна складова база с неизползвано и остаряло оборудване. В момента то става само за скрап, но им се води като дълготрайни материални активи. За него се заделят амортизационни отчисления, отделно пък са ежемесечните разходи по складирането и съхранението му. Всяко от тези пера допълнително натоварва производствените разходи на компаниите и съответно качва крайната цена на произвежданата продукция. Друг резерв са разнообразните дейности, несъвместими с основното производство Те обаче продължават и до днес да се извършват от енергийните дружества и като правило все са губещи. Наистина в скъпоструващата издръжка на почивните станции може да се намери някакъв социален контекст, но селскостопанските паркове, с които все още разполагат големите ни централи, днес са повече от абсурдни. Къде в ядреното производство в Козлодуй биха могли да се впишат наличните над 50 комбайна и два пъти повече трактори, заедно с придружаващия ги селскостопански инвентар, питат експерти? Към разходите на АЕЦ е необходимо да се прибави и издръжката на разни свинарници, баничарници, собствен хотел и културен дом. Следващата възможност за икономии е свързана със специалните звена, влизащи в рамките на енергийните дружества, които извършват голяма част от планираните проектноремонтни и строителни дейности Те се издържат от дружествата и часовата им ставка е много по-висока, отколкото тази на частните фирми. Съотношението е 12-13 лв. срещу 4-5 лв. за частниците. Отделянето и приватизацията на тези формирования определено ще се отрази на крайната цена на електроенергията.Интересното е, че докато в енергийната общност дискусията става все по-ожесточена, сегашният ръководен екип на енергетиката вече е формирал собствената си позиция за бъдещето й. За изминалите месеци същият екип успя да разработи и приеме достатъчно ясна правна регламентация на отрасъла. Държавната комисия за енергийно регулиране (ДКЕР) пък най-накрая започна да функционира като регулиращ орган. Нещо повече, през последните месеци двете водещи институции в енергетиката като че започнаха да се надпреварват поусвояването на резервитеНай-впечатляващият ход на ДКЕР бе при цените на електроенергията от АЕЦ, когато регулаторът отказа да признае като присъщи разходи всички онези странични селскостопанско-хранителни и културни дейности на централата. В енергийните цени не бяха включени и други разходи, за които от АЕЦ не можаха да представят документ или пък директно нарушаваха действащото в страната законодателство (например сключването на договори директно, без обявяването на конкурс по Закона за обществените поръчки). Енергийното министерство не само че си постави амбициозната задача да разработи комплексна програма за цялостна либерализация и приватизация на сектора, но и започна да я изпълнява. Разработките тръгнаха с безвъзмездна помощ от Световната банка и участието на външни експерти и граждански сдружения. Паралелно бяха отделени енергоремонтните дружества и приватизационната агенция ги включи в списъка за борсово раздържавяване.Всички действия и на министерството, и на регулатора са насочени към оптимизация на отрасъла и разбиването на онези черни кутии, каквито бяха доскоро енергийните дружества. Това заявяват и министър Милко Ковачев, и шефът на ДКЕР проф. Константин Шушулов. За да ни убедят в ефективността на действията си обаче, е необходимо час по-скоро да направят публични и прозрачни всички цени в енергетиката. Така най-накрая ще разберем за какво всъщност плащаме.

Facebook logo
Бъдете с нас и във