Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ЛУДИ ПАРИ ЗА НОРМАЛНИ ВОЕННИ

Гърди си със медали накичи, поредното леке да не личи... Тъкмо този кавър на стария романс ще се наложи да си тананикат наум представителите на българския армейски елит при предстоящото ни парадно приемане в НАТО. По волята на дявола или на някой негов наместник в отбранителното министерство влизането ни в Алианса, което ще се състои на 2 април, почти съвпада с официалния провал на един стратегически проект - ремонта и модернизацията на скромната българска ескадрила от 20 изтребителя МИГ-29. Както обяви на 27 февруари военният министър Николай Свинаров, до края на март договорът с руската корпорация РСК МИГ ще бъде развален. Той бе подписан през март 2002 г. , след като тя спечели обявения от отбранителното ведомство конкурс за реанимацията на бойните машини, които от 1994-а са здраво приковани към земята. Главно поради изтеклия летателен ресурс на техните двигатели. Победата на фирмата РСК МИГ обаче се оказа пирова. Не за нея - за мъдрите спецове, които я избраха. Може би удобно за тях, и за тези над тях, цената на договора влезе в графата Класифицирана информацияНо напук на секретността още през 2002 г. в медиите бе тиражирана информацията, че сумата е 60 млн. щ. долара. Срещу тези пари руснаците трябваше да осигурят ремонта на 20-те изтребителя МИГ-29, а 16 от тях да модернизират по натовските стандарти. Пряк изпълнител на цялата операция пък трябваше да бъде пловдивският завод от системата Терем - Георги Бенковски. Целта бе повече от благородна - с един куршум да се ударят три заека. Хем да се вдигне бойната ни авиация, хем да се натовизира, хем на закъсалото българско предприятие да се осигури не само хляб насъщен, но и излаз на външни пазари. Там, където над 700 машини МИГ-29 също чакат някой да ги приведе в съответствие с техническите стандарти, възприети от страните членки на Северноатлантическия пакт. Печеливш бизнес, от който, според специалистите от авационния бранш, могат да се изкарат близо 100 млн. щ. долара. Бедата е, че с руско партньорство той няма как да бъде завъртян, тъй като бившите ни братя от времето на развития социализъм без съмнение ще ремонтират изтребителите, които са произвели, но не разполагат с натовските лицензи за модернизацията им. Пита се в задачата защо при това положение през 2002 г. нашето Министерство на отбраната (МО) отдаде предпочитанията си на РСК МИГ и отсвири останалите кандидати, сред които водещо място заемаше ЕАДС - най голямата европейска компания, обединяваща националните авио- и космически индустрии на Франция, Испания и Германия? Още повече че точно тя през 1996-1997-а ремонтира и модернизира самолетите МИГ-29 на немските военновъздушни сили.За разлика от тях нашите ВВС явно извадиха лош късметРСК МИГ трябваше да започне изпълнението на споменатия договор, парафиран през март 2002 -ра, най-късно до октомври същата година. Стартът обаче бе даден едва през май 2003 година. Причините за зациклянето са неизвестни. За сметка на това се разбра, че от тогава до днес руснаците са ремонтирали само шест и половина бройки от 20-те МИГ-29, като на всичко отгоре, според уточнението на министър Свинаров, направено във вторник, 2 март, две от машините показали сериозни дефекти. Той обаче не каза защо авиоремонтният завод в Пловдив Георги Бенковски не си е получил от руската фирма заработените до момента 920 хил. лева. Както поясни пред в. БАНКЕРЪ изпълнителният директор на предприятието Йордан Кишишев, парите за свършената работа са фактурирани и признати за дължими от страна на РСК МИГ, но дали са преведени в централното управление на шапката Терем Кишишев не знае. Както той самият се изрази, в качеството си на държавен директор, не се наема да коментира доколко РСК МИГ е бил правилният, сиреч най-подходящият кандидат за изпълнението на проекта МИГ-29. Във всеки случай преди да направят своя избор и да сключат договора с руснаците през март 2002 г.,чиновниците от МО съвсем не са били неподготвениСпоред достигналата до в. БАНКЕРЪ информация, в края на 2001 г. във ведомството на Николай Свинаров е депозиран подробен проект за модернизацията на МИГ-овете. Разработката е не на кой да е, а на авторитетен екип от Института за космически изследвания към БАН. Тя му е възложена още през декември 2000 г. от началника на управление Материално-техническо и медицинско осигуряване към Главния щаб на ВВС. Основната цел на заданието всъщност е модернизацията на авиационния бордови радиоелектронен комплекс на изтребителя МИГ-29, подобряването на неговите бойни възможности и приближаването им до тези на самолетите от типа F-16 и Мираж-2000. Важното е, че научните работници са предложили три варианта за модернизирането на радиоелектронния комплекс на МИГ-29, при това отчитайки предложенията, дадени от гиганти в бранша като споменатата вече корпорация ЕАДС, френската Матра, руската МИГ - МАПО, американските Рокуел Колинс и Райтън. Посочено е, че модернизацията може да бъде пълна, частична и минимално допустима, удовлетворяваща напълно изискванията на Международната организация за гражданска авиация - ИКАО, но почти никак тези на НАТО. Подробно са изредени и техническите нововъведения за всеки един от трите варианта. Първият включва централен и преносим компютър, точно определени типове комуникационно и навигационно оборудване, радиостанции, системи ИНТРАКОМ, лазерна инерциална система с ингегриран GPS-приемник (глобална система за позициониране), система за опознаване, съвместима с военния стандарт на НАТО STANAG 4193 и прочие екстри.Според авторите на разработката, в този случай прогнозната цена на системите и агрегатите, без ДДС, мита, такси и инженеринг, е изчислена на около 900 хил. щ. долара. Пресметнато е, че частичната модернизация на бордовия комплекс на МИГ-29 ще струва към 500 хил. щ. долара, а минимално допустимата - 250 хил. щ. долара.Общата прогнозна цена за модернизацията на самолетите МИГ-29 също е поставена в зависимост от това, коя от трите възможности за обновлението на бордовия комплекс ще бъде избрана. Ако се възприеме първата, за един изтребител ще трябват 2 970 000 щ. долара, а за модернизацията на 12 бройки - 23 220 000 щ. долара. При втория вариант общата прогнозна цена за модернизацията на един МИГ е определена на 1 650 000 щ. долара, като за дванайсет машини ще са нужни 12 900 000 щ. долара. Най-евтина излиза сметката в третия случай. При минимално допустимата модернизация на бордовия комплекс на самолета за една машина ще трябват общо 594 000 щ. долара, а за дванайсет - 4 644 000 щ. долара. Обяснимо е защо модернизацията само на един изтребител, какъвто и вариант да бъде избран, винаги излиза по-скъпо, отколкото ако машините са повече. Правейки сравнителен анализ на пълната, частичната и минимално допустимата модернизация на МИГ-овете, специалистите от Института за космически изследвания недвусмислено са намекнали на военните асове да не забравят старата максима - че евтиното винаги излиза скъпо, когато вземат решението си. Защото ако се хвърлят повече пари за пълната модернизация на руските изтребители, после ще се дават значително по-малко за закупуването на допълнително ноу-хау. А точно това ще се наложи, защото като пълноправни членове на Алианса едва ли ще можем да правим натовизация наполовина или на една трета. Нея или я има, или я няма. Друг е въпросът дали разработката на хората от БАН за МИГ-29 не е четена в МО така, както дяволът е чел евангелиетоТочно това поне не би трябвало да прави шефът на служба Сигурност - военна полиция и военно контраразузнаване бригаден генерал Орлин Иванов. Той е длъжен да гледа под лупа подобни анализи, защото имат пряко отношение към избора на най-подходящия кандидат за една поръчка на отбранителното министерство. Още повече че в случая с МИГ-овете тя не е каква да е. За зла беда обаче проектът пропадна. Договорът с руската корпорация РСК МИГ ще бъде разтрогнат в края на март. Което означава, че след почти тригодишно размотаване всичко ще трябва да започне отначало. Колко време ще се изтъркаля, докато МО спретне нов конкурс, не се знае. Съмнително е и дали ще се оправдаят надеждите на министър Николай Свинаров, че ръководеното от него ведомство ще вземе солидна неустойка от руснаците за провала на стратегическата поръчка. Самите руснаци са категорични, че вината за това не е у тях. Междувременно приобщената към НАТО българска армия ще е уникален член на Северноатлантическото бойно братство - ще води на въоръжение демодирани руски изтребители... негодни за летеж.Аналогична издънка вещае идруга гнила сделкакоято сега отвори работа на Върховната касационна прокуратура. Става въпрос за злополучния избор на британската Бритиш Аероспейс Системс да модернизира 36-те армейски хеликоптера. И то за скромната сума от 200 млн. щ. долара. Нима споменатият бригаден генерал Иванов не е проследил подготовката и на това начинание? Нима не е потърсил някого от многото специалисти както в Генщаба, така и в средите на ВВС, който да му направи една проста сметка. Въпросните експерти щяха да му кажат, както го сториха за в. БАНКЕРЪ, че един чисто нов руски боен вертолет, каквито са приети у нас на въоръжение, струва 6 млн. щ. долара, а 6х36 прави 216 млн. щ. долара. В същото време един стар хеликоптер в движение, каквито пак са нашите, може да се продаде за 1.2 млн. щ. долара. С други думи, ако си продадем наличните машини, за които, както се твърди по света, има търсене, ще вземем 43.2 млн. щ. долара. А като се извади тази сума от 216-те млн. щ. долара, покупката на новите вертолети би ни струвала 172.8 млн. щ. долара. Защо е нужно тогава за ремонтирането на старите да се бръкнем с 200 млн. долара? Както се казва, Къде е Киро на кирия? Да не говорим, че запознати с вертолетния бизнес твърдят, че средствата за ремонта на една такава руска машина се движи в границите между 1.2-1.5 млн. щ. долара, което означава, че реанимацията на 36 бройки би излязла не повече от 80 млн. щ. долара. Тогава защо МО трябва да брои на Бритиш Аероспейс Системс за подобна работа цели 200 млн. щ. долара?. Нечестиви приказки из коридорите на оглавяваното от министър Николай Свинаров военно ведомство гласят, че той бил клекнал пред премиерския натиск, тъй като член от голямото царско семейство лобирал за британците. Срамни информации, тиражирани под сурдинка. По-различно обаче стоят нещата със секретната поръчка по ограничената процедура, предвидена в чл. 6 от Закона за обществените поръчки за обновлението на автомобилния парк на армията. Късметът, без да има други поканени кандидати, се падна да корпорацията Даймлер Крайслер, производител на хитовите возила Мерцедес-Бенц. И тъй като иде реч за около 12 000-15 000 различни видове армейски автомобила, щастието на Даймлер Крайслер се измерва някъде в порядъка на 600 млн. до 1 млрд. евро. За реализацията на тази солидна поръчка германската корпорация сключи рамков договор с възложителя МО на 19 декември 2003-а. Както научи в. БАНКЕРЪ, аналогично споразумение предложили на силовото министерство и производителите на автомобилите ИВЕКО, при това давали значително по-ниска цена от Даймлер Крлайслер. От ИВЕКО - България не знаят как са се развили преговорите. Оттам поясниха само, че разговорите са водени във военното министерство директно от задграничните им чорбаджии. Българското поделение било държано далеч от развоя на евентуалната сделка. А дали такава изобщо ще има и дали Даймлер Крайслер може изобщо да бъде изместена, един Господ знае. И, разбира се, министър Свинаров. Остава да си го каже.

Facebook logo
Бъдете с нас и във