Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ЛОДКАТА ИНТЕРКОМЕРС ПОТЪНА, УДАВЕНИ НЯМА

Няколко порутени склада, разположени върху 2.5 декара в промишлената зона на Девня - това са жалките останки от някогашния хит Интеркомерс, за които в началото на април ще се търсят купувачи. Едно от най-елитните по времето на социализма външнотърговски дружества сега може да се похвали с два печални рекорда. Само то от многобройните си събратя, носещи в името си експорт, импорт, импекс и комерс, се размина с приватизацията и затъна в блатото на ликвидацията. Интеркомерс е може би и единственото предприятие у нас, подминато от бурята, белязала епохата на българския преход към пазарна икономика. Случайно или не, от 1988-а та чак до ноември 1997 г., преживявайки серията правителствени промени, шефът на дружеството Иван Кънчев Деев успява да запази ръководния си пост и да се пенсионира на него. През последните 13 години малцина държавни директори биха могли да се похвалят с подобен късмет. Бедата е, че като всяко удоволствие и това си има цена. Вероятно Иван Деев отдавна го е разбрал - още в зората на демокрацията той стана скандален обект на внимание от страна на прохождащата свободна преса. Появиха се серии от публикации, уличаващи ръководството на Интеркомерс в извършването на спекулативни операции, планирани под диктовката на бившата Държавна сигурност. На бял свят бяха извадени съмнителни сделки за износ на сребро и хартия чрез секретната фирма на Интеркомерс - Икомев, занимаваща се негласно с търговия на оръжие и наркотици. Заговори се за изтичане на капитали от задграничните дружества на Интеркомерс и т.н., и т.н. След близо десетгодишно затишие тези атаки, които в зората на демокрацията вдигаха адреналина на икономически шокирания редови българин, отново излязоха на мода. И то не къде да е, а в пленарната зала на Народното събрание. На 17 януари 2003 г. от парламентарната трибуна, в отговор на депутатско питане, вицепремиерът и икономически министър Николай Василев трябваше да опише финансовото убийство на ИнтеркомерсПовече от трудна задача, защото както поясни самият Василев: Не са ясни дългосрочните инвестиции и участията на това дружество в други дружества в страната и чужбина. Никой не може да му хване края през последните десет години, вина имат всички негови ръководства. Според вицепремиера в архивите на икономическото министерство липсвал ревизионният акт на Интеркомерс за 1997 г., в който имало куп констатирани нарушения, нанесли щети на фирмата в размер на 35 млн. стари лева. Актът бил изпратен своевременно в Софийската градска прокуратура, но вече пета година тя не отговаряла дали по случая е назначена проверка и дали срещу някого е образувано предварително наказателно производство. Всъщност като евентуални грешницивъртели руля на потъващия кораб Интеркомерс, биха могли да бъдат посочени главно двама. Споменатият вече Иван Кънчев Деев, ръководил фирмата до ноември 1997 г., и неговата наследничка Светломира Иванова Велева, управлявала дружеството до обявяването му в ликвидация на 5 юни 2001 година. Шейсет и шест годишният Иван Деев е не само по-възрастен с десет години от Светломира Велева, но има и доста по-екзотична кариера от нейната. От 1964 до 1968 г. професионалните изяви на Деев са пряко свързани с бизнеса на небеизвестното държавно търговско предприятие Тексим, ръководено навремето от покойния вече Георги Найденов. През 1965 г. в Бейрут е регистриран джойнтвенчърът Литекс Трейд, в който Тексим държи 55.57%, Рудметал - 14.87%, а останалите акционери са ливанските граждани Сами Марун, Анри Обежи и Джамил Канаан. В това задгранично дружество от 1966-а до 1968 г. Иван Деев се труди като стоковед. В следващите двайсет години той сменя няколко работни места - в секретариата на някогашното Министерство на външната търговия, в поделението на Литекс Трейд в Либия, в бившето ДСО Вторични суровини и накрая влиза в системата на ВТО Интеркомерс. То е създадено в началото на далечната 1970 г. на базата на фирмите Тексим, Булет и Булгаримпекс. Като техен правоприемник новото стопанско формирование наследява и атрактивния билдинг на Тексим в София на ул. Аксаков 20 (до сградата на сегашната Агенция за приватизация), който става негова централа. Оттам се командва мащабната задгранична дейност на Интеркомерс, за която по обясними причини до 1989 г. широка гласност няма. Оскъдна и откъслечна е информацията за печалбите от този бизнес и през следващите няколко години. Явно е обаче, че по времето на плановата икономика той е получавал солидно рамо от държавната хазна. Доказва го една кратка справка от 20 март 1990 г. за състоянието на заемите за оборотни средства, отпуснати от тогавашното Министерство на външноикономическите връзки на предприятия като Кинтекс, Интеркомерс, на свързаната с него фирма Икомев, на Хранекспорт, Булгаргеомин и прочие. От справката става ясно, че Интеркомерс е получил два кредита на обща стойност 384 235 валутни лева със срокове за погасяване съответно 30 ноември 1989-а и 25 декември 1990 г., но не се уточнява дали те са спазени. Икомев пък е получила от принципала си безсрочен заем в размер на солидната сума от 8 269 344 валутни лева. Слаба светлина върху съдбата на тези пари хвърля бившият министър на търговията и сегашен депутат от СДС Александър Праматарски. В негово писмо от 23 октомври 1992 г., адресирано до тогавашната председателка на директорския борд на Интеркомерс Христина Вучева (впоследствие вицепремиер в кабинетаБеров), се казва, че извършената през 1991 г. ревизия на дружеството не могла да установи за какви цели са били изразходвани 8-те и кусур милиона валутни левове и дали те са върнати на държавата. Писмото на Праматарски всъщност е отказ на искането на ръководството на Интеркомерс да получи разрешение за продажбата на четири свои задгранични офшорки, базирани в Лихтенщайн. Става въпрос за регистрираните там фирми Родопатрейд, Ити - Панама, Имекстраком и... Икомев. В качеството си на министър Праматарски заявява:Според нас, преди да се вземе решение за продажба на естаблишмените (бел. ред. - регистрацията на юридическо лице), под името на които е била извършвана търговска дейност в продължение на години, е задължително да се посочат крайните финансови резултати и по кои сметки и къде се водят в момента средствата. Така например във вашето искане остава скрит фактът, че сметката на Икомев се води в момента в Тератон (бел. ред. - държавната и до днес фирма за оръжейна търговия). В същото време е известно, че доскоро Икомев е била в структурата на Интеркомерс и е изпълнявала самостоятелен валутен план.Отказът на търговското министерство през 1992 г. да даде зелена светлина за разпродажбата на задграничните активи на Интеркомерс обаче се оказва акт без всякакво значение. Продадени са не само лихтенщайнските офшоркино и всички дялове на външнотърговското дружество в задгранични джойнтвенчъри. Това поне твърди в докладната си от 31 март 1995 г. до тогавашния министър на търговията и външноикономическото сътрудничество Кирил Цочев бившият финансов директор на Интеркомерс Евгени Дончев. Той съобщава, че възползвайки се от разрешението на принципала да продаде 10-процентното участие на Интеркомерс в дружеството Илекс - Аржентина, Иван Деев е продал цялото 50-процентно българско участие в тази задгранична фирма. В резултат на това останалите български дружества като Хранекспорт и някои други пили по чаша студена вода. За сметка на това аржентинският съдружник получил недвижим имот - българска собственост, разположен в центъра на Буенос Айрес и оценен на 405 хил. щ. долара срещу смешната сума от 70 хил. щ. долара. Дали от тази изгодна операция някой е сложил пари в личния си джоб - само Господ може да каже. Аналогично стоят нещата и с продажбата на мажоритарния акционерен пакет на Интеркомерс в споменатото вече бейрутско дружество Литекс Трейд. И там на ливанските партньори е продаден български имот само срещу 90 хил. щ. долара, и то при наличието на неуредени задължения на Литекс Трейд към Интеркомерс в размер на почти 200 хил. щ. долара. Ликвидирана е дейността и на задграничните дружества Ардекс - Швейцария, и Марекс - Испания. Имуществото им било разпродадено без оценка и без наличието на приключителни баланси. Бившият финансов шеф на Интеркомерс Евгени Дончев твърди в обясненията си до Кирил Цочев, че с благословията на Иван Деев от всичките тези продажби полза извлекли задграничните служители на Интеркомерс, защото точно те закупили имуществото на фирмата на смешни цени. Сериозни проблеми създават и единствените две задгранични дружества на Интеркомерс, които се водят за действащи, защото са в процес на неприключила ликвидацияСтава дума за Булсинг - Сингапур, в което Интеркомерс държи 27%, а останалите са на Машиноекспорт, който неотдавна стана собственост на небезизвестния издател Манджуков. Интеркомерс не можел да продаде участието си в Булсинг в размер на около 600 хил. щ. долара, защото от юни 1999 г. сингапурските власти са обявили джойнтвенчъра в ликвидация. Той имал солидни дългове към клона на Московската народна банка в Сингапур. Ликвидаторът на Интеркомерс Румен Георгиев твърди, че е поискал от Машиноекспорт информация откъде и как е натрупан дългът, но на 28 януари 2003 г. от Машиноекспорт отговорили, че нищо не могат да кажат, тъй като все още се разпродавали активите на Булсинг.В тежко положение е и виенското дружество Родопакомерс, което е стопроцентна собственост на Интеркомерс и в момента не прави нищо. В австрийската столица залудо са закопани 500 хил. ав. шилинга - на толкова се изчислява капиталът на Родопакомерс. Ама само на хартия. Сега ликвидаторът на Интеркомерс е потърсил съдействието на МВР, за да се издирят двама бивши служители на Родопакомерс, които през 2000 г. са начетени съответно с 15 и 40 хил. лева. За тези суми срещу тях се водят и съдебни дела в Софийския градски съд. Румен Георгиев обаче подозира, че двамата отдавна са извън страната и по всяка вероятност вече са чуждестранни граждани. Това е положението с Интеркомерс. Шансът да наблюдават неговия недотам красив залез са имали доста уважавани хора, участвали по това време в директорския борд на дружеството. В тази лодка са се возили както Христина Вучева, така и бившият съветник на Димитър Луджев - Димитър Тановски, бившият началник на отдел в търговското министерство Любомир Гайдов - сега главен юрист на здравното министерство. Хубавото е, че поне тяхното плаване продължава, макар и вече в други чисти и по-спокойни води. А по искане на икономическото министерство тече нова ревизия на старите далавери в Интеркомерс.

Четете още

Банкеръ Weekly

ВЕЧЕ 12 ГОДИНИ СПИСЪКЪТ НА ДС БЪЛВА СКАНДАЛИ

(Продължение от миналия брой)Офиси в София, Русе, Девня, Москва, Пекин, Карачи, офшорки в Лихтенщайн, фирми в Испания, Аржентина, Сингапур и Малайзия, търговия за... Още »
Банкеръ Daily

Пеевски имал няколко влога в КТБ

Синдиците публикуваха влоговете и кредитите на политици, магистрати и партии Още »
Facebook logo
Бъдете с нас и във