Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

Ливанец оставя разруха в центъра на София

S 250 c38bf02c 514e 4585 8829 c64507c2a223
S 250 75776d4c eae8 4e18 8f4b a4e1ca844a0f
S 250 a4c4469e b600 45fa bffa addbc51521cb
S 250 dd4d05e5 bec8 445d 9450 e3250ec3741c

Измамни инвестиции, безскрупулно „усвояване“ на имоти в центъра на София, машинации с помощта на държавни и общински чиновници - това са само част от "техниките", които ливанецът Газуан Шараф ползва, за да настани бизнеса си на наша територия.

Името му отдавна е печално известно у нас, и то все във връзка с „врътки“ с имоти. Вестник "БАНКЕРЪ“ първи разплете интригата с  т.нар. Царски конюшни, в която основоположникът на грандиозната далавера е именно Шараф. Този скандал - както обичайно става у нас - затихна, а случаят и досега е без решение. Що се отнася до започналото „разследване“ - резултатите от него може да излязат и след десетилетие. Но по всяка вероятност победителят в спора няма да е държавата.

Аргументите за тази мрачна прогноза далеч не са лишени от основание.

Хора като Шараф са белязани с индулгенция за безнаказаност. В потвърждение на това в "БАНКЕРЪ“ пристигна сигнал за друга негова „инвестиция“. Тя е в идеалния център на столицата. Както и в другия описан случай и тук резултатът е... разруха.

В мрежата от лъжи са оплетени и частни лица - както български граждани, чиито „гарантирани“ от конституцията права на собственост са брутално погазени, така и безпомощната администрация на столичния район „Оборище“.

Зловеща картина представляват няколкото имота на метри от Министерския съвет и от президентството - на ул. "Бачо Киро" 17 и 17А, обект на набега на Шарф. И оставеният полуизлят бетон със стърчащи арматурни железа е вече опасен. Нещо повече ограничен е достъпът до един частен и до един общински имот, които на практика са вече неизползваеми.

Историята започва преди близо 15 години, когато представящият се за голям строителен предприемач Газуан Шараф хвърля око на няколко имота в идеалния център на столицата. Първо той успява да се спазари с тогавашния кмет на София Стефан Софиянски, който без особени притеснения му учредява право на строеж върху част от общинския терен  в центъра на града, на който трябва да бъде изградена нова кооперация. За да „окрупни“ бъдещия градеж, ливанецът успява да омае собствениците на съседните терени, като им обещава достойни обезщетения в бъдещите сгради.  

Измамните му обещания оплитат в мрежата

Петър Глушков и дъщеря му Марчела.Те са съсобственици на терен от 380 кв. м на ул.“Бачо Киро“ 17-А, закупен от дядото на Глушков още през 1921 г., и на наследствена къща. По време на комунистическия режим у нас имотът е одържавен, но през 1993-а Глушкови успяват да си го върнат.

В първите години той е превърнат в истински оазис в центъра на града. Къщата е преустроена  в пицария, от която собствениците получават нелоши приходи от наем.

През лятото на 2007-а обаче, „въоръжен“ с отстъпеното му право на строеж върху общинския терен, който на практика обхваща лицето към улицата, Шараф успява да убеди Глушкови, че на мястото на старата сграда може да се вдигне нова. Според обещанията му в нея те ще получат и съответното обезщетение. На 27 юли е сключен предварителен договор за прехвърляне на вещни права срещу задължение за осигуряване на строителството на сграда. Контрагент на Глушкови е фирма “Риджънт Балкан” ЕООД, собственост на Шараф. По силата на този контакт изпълнителят се задължава да построи в имота и да въведе в експлоатация масивна монолитна сграда. За учреденото от тях право на строеж инвеститорът получава 70% от разгърнатата застроена площ, а останалите 30% остават собственост на семейството.

Очевидно натискът върху Глушкови е бил доста сериозен, тъй като за да се стигне до подписването на този договор, в допълнително споразумение към него (със същата дата) фирмата се задължава да заплаща месечно обезщетение за пропуснати ползи от имота в размер на 1000 (хиляда) евро с цел  да се компенсират част от доходите, които собствениците губят в резултат на прекратения договор със собственика на пицарията и тогавашен наемател на имота. Дотук всичко изглежда наред. Само че нито една от всички тези договорености не се случва.

Тук е моментът да отбележим, че преди подписването на договора фирмата на Шараф вече е започнала да изгражда други две по-големи сгради към улица „Бачо Киро“. Под едната от тях преминава улица без изход, която е единственият път до имота на Глушкови, тъй като той е част от вътрешното пространство на изградените наоколо кооперации в карето между бул. „Дондуков“, ул. „Веслец“, ул. „Искър“ и ул. "Бачо Киро“.

Още със започване на тези градежи „строителят“ огражда цялото пространство. Строителна ламаринена ограда ограничава достъпа до останалите имоти и единственото място за преминаване е през... заключена врата. Така достъпът до имота на Глушков на практика е блокиран и до днес.

Междувременно

историята придобива криминален привкус

След сключване на договора се очаква бъдещият строител да изготви идейни проекти за сградата и да покани собствениците да направят избор на обектите, с които ще бъде обезщетен. Всъщност първо те трябва да одобрят проектите и едва след това да бъдат представени на общинската (районна) администрация за одобрение. Според подписания предварителен договор в десетдневен срок след тяхното одобряване страните се задължават да сключат нотариален акт за учредяване на правото на строеж (чл.3 от договора, с който в. "БАНКЕРЪ“ разполага). А собствениците на имота имат право освен да са запознати с проекта и да поискат изменения в него (чл.11). След учредяване на правото на строеж (в 7-дневен срок) строителят има ангажимент да поиска издаването на разрешение за строеж  (чл.14).

Въпреки детайлно описаните ангажименти на всяка от страните в този контракт в случая, за който разказваме, собствениците са напълно игнорирани от случващото се. Те не получават проекти, не ги одобряват, нито са поканени да изберат бъдещите си жилища.

За тяхна изненада обаче на 20 май 2008-а получават уведомление от администрацията на район „Оборище“, че вече има издадено разрешение за строеж за имота им. Но как се е стигнало до това, при положение че те не са подписвали каквито и да е проекти, не  са пускали заявления за издаването на строително разрешение и всъщност изобщо не знаят за какво точно иде реч...?!

Според адвоката на Глушкови Пламена Сопотенска по закон не е възможно нищо от това да стане без подписите на собствениците на имота.

Започва

усилена кореспонденция с районната администрация

и с фирмата, за да получат информация за развилите се без тяхно знание и участие събития.

Първата жалба на Глушкови е от 15 юни 2008-а и е адресирана до кмета на район „Оборище“ (вх.№ СА-94-00-806), с която съобщават, че в имота им вече се извършват строителни работи, документи за които не са подписвани. В жалба до началника на ДНСК и до началника на СРДНСК (тогава) с вх.№ СО-2285 от 22 август 2008-а те излагат купища факти, от които става ясно, че нито една от клаузите, залегнали в предварителния договор, не е изпълнена.

Тъй като реална комуникация между страните в този процес няма, кореспонденцията се води изцяло с нотариални покани (12 на брой), изпращани от собствениците на земята до фирмата изпълнител. В тях се настоява да им бъдат предоставени всички, издадени на тяхно име документи - от визата за проектиране през одобрените проекти (които те не са виждали) до строителното разрешение. Все пак успяват да се доберат до една част от документите.

От протокола с дата 7 август 2008-а (с който в. "БАНКЕРЪ“ разполага) става ясно, че визата за проектиране и инвестиционният проект са предадени на Глушкови едва на тази дата. Тук  е моментът да подчертаем, че проектите са били одобрени от районната администрация на „Оборище“ на...  4 май, без на тях да има подписи на собствениците (виж снимката). Отново чрез нотариално заверено становище те изразяват мотивираното си несъгласие с проектите, тъй като те противоречат на издадената виза за проектиране. Строителят обаче отказва да уважи възраженията им.

Оттук насетне ощетените собственици

попадат в мелницата на административните органи

Десетки са жалбите им до всички институции, които имат отношение по случая, но реални действия срещу строителя така и никоя от тях не предприема. Правят се безброй съвместни проверки, определят се уж крайни срокове за представяне на допълнителни документи, но никакви реални санкции или действия за отмяна на валидността на строителните книжа не се случват.

Междувременно Газуан Шараф спира изцяло строителството на сградата откъм ул. „Бачо Киро“, разположена на отстъпения с право на строеж общински терен. И в този случай строителните норми са нарушени по усмотрение на самия Шараф. Глушкови научават, че дори е надстроил незаконно едно ниво на сградата, но официални документи за това няма, поне така твърди тяхната адвокатка.

Потвърждение за проблемния обект получаваме и от сегашната администрация в район „Оборище“. Оказва се, че освен Глушкови, които установяват, че ширината на прохода-тупик откъм ул. „Бачо Киро“ към имота им е видимо стеснена, а част от оградата на имота им откъм изгражданата от Шараф рампа за подземните гаражи на неговата сграда е разрушена, с подобен проблем се сблъсква и общината, а тя също притежава имот в това каре.

Чрез геодезическо измерване се установява, че строителят е стеснил ширината на тупика с близо един метър. Рампата за подземните гаражи на сградата на общинския терен навлиза в имота на Глушкови с 5.8 кв. м, а оградата им е частично разрушена и подкопана в тази й част.

Започва нова серия жалби

до всички възможни институции за контрол по строителството. След много мъки е назначена проверка, но първия път контрольорите просто не се явяват. След като най-после се извършва проверката, на Глушкови е наредено да представят множество документи за собствеността и заснемането на имота към преписката и с това всичко приключва окончателно. Няма предписания за премахване на незаконно строителство, няма следващи проверки, няма наложени наказания...

Сегашният кмет на район „Оборище“ Васил Цолов също се е видял в чудо. Пред представител на в. "БАНКЕРЪ“ той каза, че отдавна е притеснен от факта, че недовършената постройка вече е станала опасна. Отделно, че сега той е принуден и да отстъпи част от общинския терен, за да може да се осигури нормален достъп до имотите във вътрешната страна на карето, където общината също има собственост.

Решение за разрушаването на опасната сграда

също е необходимо. Само, че за тази цел трябва да бъде открит „ползвателят“ на имота. А той отдавна е напуснал пределите на страната, оставяйки след себе си руини и проблеми.

Тук е моментът да припомним обаче, че „гастролът “на Шараф на наша територия му донесе милионни печалби. Ще направим бегъл преглед на една минимална част от неговите „удари“.

Газуан Шараф идва в България по времето на социализма, за да учи медицина. Той е работил в санаториума в с. Искрец, близо до Своге. Очевидно любовта му към този край и близките му отношения с един от емблематичните депесарски областни управители - Емил Иванов, го „подпомагат“ и през 2005-а той изкупува няколко хиляди декара гори край Своге. Очевидно получилият „държавно признание“ по времето на тройната коалиция ливански бизнесмен се явява и единствен купувач на няколко големи военни имота - за над 50 млн. лева. Той „спечели“ и големия търг за терен от 35 дка в столичния квартал "Ситняково" за цена от 39.6 млн. лева. И само няколко месеца по-късно го препродаде  на мол „Сердика център“ за... 72 млн. лева. С други думи, само от тази сделка чистата му печалба е 32.8 млн. лева. Пак по това време след пряко договаряне с военните Шараф придоби и хотелския комплекс "Смокините" край Созопол за „промоционалната“ сума от 10.5 млн. лв. и с площ от 128 декара. Вестник "БАНКЕРЪ" огласи тази "операция" още по това време.

Десетки са сделките на ливанеца за изкупуване на държавни и общински имоти в столицата, но тяхната история ще разкажем по-нататък.

Facebook logo
Бъдете с нас и във