Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ЛИПСВА ПОЛИТИЧЕСКА ВОЛЯ ЗА ИНВЕСТИЦИИ ВЪВ ВиК

Жан-Патрис Поарие, директор на Веолиа Уотър за Югоизточна Европа и Централна Азия, пред в. БАНКЕРЪЖан-Патрис Поарие работи повече от двадесет години в компанията Веолиа Анвиронман (Veolia Environnement), като последните десет е ангажиран с управлението на ВиК-сектора. По образование е инженер. Женен е и има четири деца - две момичета и две момчета. В началото на седмицата бе на посещение в София, за да участва в конференцията България: възможности за финансиране на сектора водоснабдяване и отпадни води. Единственото интервю, което г-н Поарие се съгласи да даде в България, бе за в.БАНКЕРЪ. ------------------Г-н Поарие, след посещението си във Франция преди месец вицепремиерът и министър на икономиката Лидия Шулева заяви, че компанията 'Веолиа проявява интерес да инвестира в България. Спряхте ли се вече на конкретни проекти у нас?- Първо бих искал да отбележа, че Веолиа Анвиронман развива четири основни дейности. Транспортната й фирма се казва Конекс, с топлоснабдяване се занимава Далкиа, с управлението на отпадъци Оникс, а фирмата, която представлявам аз - Веолиа уотър, е специализирана във водоснабдяването и канализацията. Що се отнася до нашите проекти в България, последно сме проучвали ВиК-концесията за Варна и Шумен. Предвид проблемите с местните власти проектът временно бе спрян, но ние продължаваме да анализираме какви са възможностите в този сектор. Като външен инвеститор бихте ли очертали основните проблеми, с които се сблъсквате в нашата страна?- Има известно забавяне на реформата в областта на водоснабдяването и канализацията. От наша гледна точка съществуват три основни препятствия за масовото навлизане на капитали в този сектор. Смятаме, че на първо място трябва да бъде опростена нормативната рамка, в която е поставен той. Втората трудност, с която се сблъскваме, е липсата на регулаторен орган. Не на последно място няма достатъчно политическа воля, която да осигури навлизането на частни предприемачи в отрасъла. Все пак има и положителни елементи - от известно време се наблюдава желание от страна на регионалното министерство да започне опростяването на юридическата база. Разбираме и че регулаторът за ВиК-услугите ще бъде създаден до края на тази година. Що се отнася до политическата воля, получихме уверения, че нещата ще се подобрят сравнително бързо и ще се даде възможност за разработването на повече проекти в сферата на водоснабдяването, тъй като на практика в момента такива липсват. Именно тази политическа воля на централно и местно ниво ще ускори и реализацията на тези проекти.В България бе взето решение да не се създава самостоятелен воден регулаторен орган, а той да се прикачи към вече действащата Държавна комисия за енeргийно регулиране. Това добър вариант ли е според вас?- Доста сложен въпрос. Когато ние правим проект, представяме очакванията си за приходите и какви ще са промените в тарифите на водата. Следователно сме заинтересовани да има независим регулатор, тъй като той ще даде яснота, стабилност и предвидимост в целия сектор. Това ще улесни и нашите бъдещи планове. Но не смятам, че е редно частна компания да съветва дали е необходимо този орган да е самостоятелен, или не. А как е уреден този въпрос в Западна Европа?- Ще ви дам два различни примера. Във Франция исторически общините са силни и имат административния капацитет да извършват контрол на цените на водата. Стойността й е залегнала в договорите, които те подписват с частните компании. Промяна може да става само със съгласието и съдействието на общината. Контрактите и анексите към тях се проверяват от национален орган, който действа по подобие на българската Сметна палата. Друг пример, съвсем различен от нашия, е този на Великобритания. Там има регулаторни периоди. При промяна на фиксираните в отделните договори параметри, цените се преразглеждат еднократно за следващия 5-годишен период. Всъщност във ВиК-секторът всяка страна има собствена политика. Общото е, че регулаторните органи са отделни и независими. Къде в случая трябва да се постави границата между намесата на държавата и свободата на частния инвеститор?- Основните принципи за публично-частно партньорство по света са едни и същи. Експлоатацията, поддръжката и организирането на дейностите, свързани с водоснабдяването и канализацията, трябва да бъдат поверени на частния бизнес. Инвестициите за помпи, автомобилен парк, компютри и софтуер също влизат в тази графа. Що се отнася до публичната инфраструктура, тя може да е поделена между концесионера и собственика (държавата или общината). Но това се определя във всеки отделен договор. Контролът на цената на водата задължително е необходимо задължително да се осъществява от държавен орган. Какъв е опитът ви в Централна и Източна Европа?- В Румъния имаме водна концесия за Букурещ и поддържаме постоянен диалог с общината, тъй като инфраструктурата е нейна собственост. Там се извършва и независим одит на компанията ни, а цените се контролират от национален регулаторен орган, който е на пряко подчинение на министър-председателя. Освен това имаме концесия и за Плоещ. Добре сме представени и в Чехия - 35% от населението, или около 3.5 млн. души се обслужват от нашата фирма. В унгарската столица се занимаваме с поддръжката на канализацията. Бихме искали да се развием толкова добре и в Полша, Русия, Грузия...А в България?- България е моята голяма надежда. Тя заема подобаващо място на картата ни с целите, които сме си поставили. За съжаление, за да се отвори пазарът у вас, трябва да има и нови проекти. Защото освен София, Варна и Шумен други досега не са разработвани.

Facebook logo
Бъдете с нас и във