Банкеръ Daily

До края на годината

Лихвите по кредитите няма да нарастват

Септември е първият месец, през който ще проличи  дали промяната в банковите методики за формиране на лихвените проценти ще се отрази драматично на цената на кредитите. Ще припомним, че от 1 юли 2018-а българските банки бяха принудени радикално да променят начина, по който изчисляват лихвените равнища по договорите си за левови кредити  - както за фирмите, така и за гражданите. Причината за това бе, че повечето банки у нас използваха при формирането на лихвите по левовите си заеми индекса СОФИБОР. След като БНБ се оттегли и престана да го  изчислява, кредитните институции у нас, и по-точно Асоциацията на банките в България,  опитаха, но  не успяха да сключат договор с лицензиран администратор, който да продължи да изчислява този лихвен индекс. Защото  според Регламент 1011 на ЕС  само лицензиран администратор може да поддържа индекси (бенчмаркове), които да се ползват при формирането на цената на финансови продукти. Липсата на такъв администратор предопредели в крайна сметка изваждането на СОФИБОР от обращение.

За да бъде

безпроблемно заменен  СОФИБОР в договорите за заем

през юни 2018-а бяха направени съответните промени в Закона за кредитните институции, които препращат и към Закона за потребителския кредит,  и към Закона за жилищни кредити за потребителите. Те дават възможност при изчезването на един лихвен индекс  банката да го замени с друг, без за това да се изисква изрично съгласие на кредитополучателя. В случая е важно при промяната

новата лихва по кредита да не е по-висока от старата

Тук трябва да се отчита  следният  важен детайл. Според изискванията, записани при  промените в Закона за кредитните институции, при изменението на лихвата общият й размер не може да е по-висок от действащия до момента. С други думи, ако до влизането в действие  на корекцията общата  лихва е била 6% - при стойност на СОФИБОР от 0.05% и надбавка от 5.95%, след корекцията тя отново не може да бъде повече от 6 процента. Банките спазиха това условие и не ощетиха своите клиенти.

Другото изискване бе новата базова лихва да се формира въз основа на

ясна методика, основана на публични, общодостъпни данни

А тяхната  стойност да се определя независимо от банката кредитор. Пример за такива са  международните и националните лихвени индекси, статистически индикатори, посочени  на страницата на Националния статистически институт или на интернет страницата на БНБ. Или да се ползва комбинация между  някои от тези  компоненти. Почти всички кредитни институции възприеха правилото, че при формирането на лихвите по кредити ще прилагат

вътрешни лихвени индекси

Това са базови лихвени проценти, изчислявани по модел на банката, който тя публикува на своята интернет страница.  В повечето случаи за изчисляването им ще се вземат данни от публичната статистика на БНБ, които ще се вграждат в специална формула. Големите банки са възприели като база да се вземат средният размер на лихвените равнища по депозитите на граждани и фирми или само на граждани.

Има разлика обаче за кои депозити от статистиката на БНБ става дума. Някои банки като "УниКредит Булбанк" са възприели това да са "Лихвени проценти и обеми по салда по овърнайт депозити, срочни депозити и депозити, договорени за ползване след предизвестие". Други - като "Райфайзенбанк (България)" и ОББ, черпят информация от статистическите данни, публикувани от БНБ под названието "Лихвени проценти и обеми по салда по депозити с договорен матуритет и репо-сделки". От сравнителната графика се вижда, че разлика в стойностите между двете групи почти няма. По-важното обаче е, че въпросните стойности са доста по-високи от тези на СОФИБОР през  времето, когато  индексът  е действал. И тук се появява въпросът дали тези по-високи стойности ще доведат до оскъпяване на заемите,  ползвани  от клиентите на банките.  Отговорът е - да, но не чувствително, защото клиентът едва ли ще забележи, ако лихвата по кредита  му се повиши с 0.2-0.3 процентни пункта. Например, ако лихвата по потребителски заем от 10 000 лв.  се покачи от 8.76% годишно на 9% годишно - това ще струва на кредитополучателя допълнително 24 лв. за една година. Общото впечатление е, че заради продължаващото приложение на  ниски лихви, които банките плащат по депозитите на граждани и фирми, поне до края на годината лихвите по кредитите няма да нараснат забележимо. Това не означава обаче, че самите заеми няма да поскъпнат като обща цена. Не е изключено

банките още един път да повишат таксите и комисионите

които събират от клиентите. Такава тенденция се забелязва  вече от близо една година и точно чрез това повишение кредитните институции се опитват, макар и частично, да компенсират намаляващия нетен доход от лихви. Резултатите не са задоволителни, затова някои големи банки започнаха от пролетта на 2018-а  да въвеждат отрицателни лихви по депозитите на свои клиенти - фирми и граждани, които са на сума над 1 млн. лева. Ако тази мярка не даде желания резултат и спадът в нетния доход от лихви не бъде преодолян,  очаква се от октомври или ноември банките отново да повишат таксите и комисионите. Това ще се наложи особено  ако се окаже, че заради предстоящия преглед на качеството на активите  у нас на много от кредитните институции  им трябват допълнителни приходи, с които да покрият увеличените разходи за провизии. И само заради това упражнение може да се стигне до два негативни ефекта за клиентите - да се повиши размерът на  изискваните  обезпечения  и доходи на кредитополучателя, а освен това и да се  покачи  общата цена на кредита заради по-високи такси и комисиони.

Facebook logo
Бъдете с нас и във