Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ЛИБЕРАЛИЗИРАМЕ ЕНЕРГЕТИКАТА С НОВ ЗАКОН... И ПО ВОЛЯТА НА ГАЗПРОМ

Десет компании в България ще имат възможност да сключат договори за доставка на електроенергия директно с някои от производителите (ТЕЦ Марица-изток 2, ТЕЦ Марица 3 и централите в Бобов дол, Варна и Русе) от юли нататък. Това са Мини Марица-изток, бургаската рафинерия ЛУКойл Нефтохим, пернишката Стомана, Юмикор, Агрополихим, Неохим, Асарел Медет, Солвей-Соди, Елаците мед и пловдивският КЦМ. В списъка на избраниците попадат всички фирми, които имат годишна консумация на електроенергия над 100 гигаватчаса и редовно плащат задълженията си към НЕК. Така още през 2003 г. около 15 на сто от електроенергийния пазар ще бъде либерализиран. През следващата - 2004 г., право на директни контракти ще имат всички редовни платци на НЕК, чиято годишна консумация е между 40 и 100 гигаватчаса. След 2005 г. този праг ще се смъква, като през 2006 г. ще падне на 9 гигаватчаса. Но едва след приемането на България в Евросъюза нашите фирми ще могат да договарят необходимите им количества директно с производителите и доставчиците зад граница (само със страни членки на ЕС или пък такива, които признават еврозаконодателството). Тогава право да избират доставчика си ще имат и битовите потребители.След 1 юли 2003 г. привилегированите потребители на природен газ (с годишна консумация над 80 млн. куб. м) също ще могат да сключват директни договори с производители и доставчици, при това както от страната, така и от чужбина. Сегашният монополист Булгаргаз ще трябва да транспортира договорените количества срещу регулирани и публичноизвестни такси. Газовото дружество може да откаже транспорта само при техническа невъзможност или в случай че среща сериозни финансови затруднения. Решенията на Булгаргаз обаче ще бъдат контролирани от Държавната комисия за енергийно регулиране (ДКЕР), която ще има правото да потвърди отказа или да задължи дружеството да осъществи преноса. Недоволната страна може да се жалва от комисията или от собственика на преносната мрежа пред съда.Всичко това ще стане възможно едва след приемането на новия закон за енергетиката, чийто проект през седмицата бе публично представен от ресорното ведомство. Министър Милко Ковачев и шефът на енергийната парламентарна комисия Веселин Близнаков обещаха, че до март законът ще стане факт. Дългоочакваните формулировки във въпросния проектозакон (според договореностите с МВФ те трябваше да са част от правния ни мир още през миналия юли) хвърлиха в смут енергийната ни общност. Отделни лобита в електроенергетиката и в газовия сектор дори побързаха да подхванат индиректни медийни атаки срещу някои от основните принципи на проекта.Либерализация на пазара, подобряване на качеството и достъпността на услугите в енергийния отрасъл, намаляване на разрешителните и лицензионните режими, възможност за развитие на подсекторите в българската енергетика - такива са основните цели на новия закон, според министър Милко Ковачев. Зад тази витиевата постановка се крие амбицията той лично (и всеки следващ шеф на ведомството) да определят енергийната политика на страната. Нейната дешифровка може да се открие в енергийната стратегия на Република България и в общия прогнозен енергиен баланс. И двата документа обаче ще трябва да бъдат одобрени от правителството. Според проектозакона, министърът на енергетиката ще упражнява контрол върху активите на всички неплатежоспособни енергийни предприятия, за които Държавната комисия по енергийно регулиране поиска да бъдат обявени в несъстоятелност. И докато съдебната процедура не приключи (неясно дали по Търговския закон), дружествата ще продължат да работят, управлявани от екип, определен от енергийния министър.Освен това всички предприятия за добив, производство, пренос и разпределение на енергоресурси у нас, независимо чия собственост са, ще бъдат задължени на всеки две години да предоставят на министъра на енергетиката не само своите отчети за пазарния сегмент, който заемат, но и подробни планове за предвижданата от тях рехабилитация и модернизация на съществуващите производствени и преносни мощности.В случай че новият енергиен закон бъде приет, ще отпадат съществуващите разрешителни режими за изграждането на нови и за разширяването на досега съществуващи енергийни мощности. Дейностите в отрасъла ще се извършват след прелицензиране, което пък Комисията по енергийно регулиране не може да откаже необоснователно. Единственото, което би останало след промените от действащия в момента закон, са механизмите за изграждане на нови енергийни мощности, които ще се използват като резервен вариант за приток на свежи пари при липса на инвеститори в страната. Ако прецени, че се задава дефицит на мощности, енергийният министър може да предложи списък за изграждане на нови. Това обаче ще става след публичен конкурс, който ще се провежда от ДКЕР. Кандидат-инвеститорите може да предлагат и изграждането на мощност, която не е включена в списъка на енергийния министър. И биха спечелили, ако офертата им е изгодна (т.е. ако предлагат екологично производство на електроенергията и възможно най-ниски цени). Основната екстра за победителя в подобен конкурс ще е осигурената от държавата гаранция, че ще изкупи произведената от него енергия.Проблемните моменти в предлагания нов енергиен закон не са един и два, коментират експертите в бранша. Най-много са те в областта на топлоснабдяването, където (в случай че бъде приет) законът ще фаворизира местните топлофикации. Тогава, освен регионален монопол, те ще осъществяват и контрол върху фирмите за топлинно счетоводство, с което на практика ще се защитават само интересите на топлофикациите, а последиците ще се стоварят директно върху крайните потребители. Техните права ще се сведат до това да се издължават регулярно за консумираната електроенергия (и то не само през отоплителния сезон, а на равни месечни вноски през цялата година). От 10 на 15 на сто ще се увеличи и процентът на енергията, която ще плащат - по равно, всички домакинства в топлофицираните сгради (дори и тези с напълно изключено парно).Реалната либерализация на газовия сектор пък ще зависи главно от руския Газпром, а не от българския монополист Булгаргаз или от законовите разпоредби. И тази зависимост ще е налице дотогава, докато всичките ни транзитни и национални газопроводи останат свързани единствено с мрежата на руския газов гигант. Затова и степента на отваряне на този пазар ще може да се коментира след 5 февруари, когато на посещение в страната ни ще дойде шефът на Газпром Алексей Милер.

Facebook logo
Бъдете с нас и във