Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ЛИБЕРАЛИЗАЦИЯТА В ЕНЕРГЕТИКАТА ЗАПОЧВА И СВЪРШВА С ЦЕНИТЕ

Далеч преди да се появи проектът на новия закон за енергетиката, публиката бе подгрята с обещанията за предстоящата либерализация на енергийния пазар. Тази либерализация обаче на първо време ще е само за вътрешно ползване. Вносът и износът ще си останат изключително право на НЕК до приемането на България в Европейския съюз.Вътрешният електроенергиен пазар ще има три сегмента: регулиран, свободен и балансиращ. Регулираната продажба на ток на практика ще удължи онзи естествен национален монопол, при който единствената доминанта е на държавата. Колкото до интересите на обществото, те са защитени с т.нар. всеобщо предлагана услуга, гарантираща правото на всеки у нас да бъде снабдяван с електроенергия и, сполай ти Боже, при общодостъпни условия и цени. Ценообразуването впрочем е най-важната особеност на регулирания пазар. При него отделните тарифи и ценови компоненти ще се контролират от Държавната комисия за енергийно регулиране (ДКЕР) като правилата ще са задължителни за всички участници по веригата производство - пренос - разпределение. Крайната цена ще се формира на база на разходите за непосредствената производствена дейност на съответното предприятие. Към нея ще могат да се прибавят новите инвестиции и средствата за модернизации и рехабилитации. Но всеки от вложените компоненти ще трябва да е предварително признат от регулаторната комисия. Пак ДКЕР ще определя и процента на допустимата печалба за всяко от енергийните дружества. На свободната аренадоговорите между потребители и производители ще се сключват директно, и то на цени, по-ниски от регулираните. Само че играчите на този пазар и обемът на сключените сделки отново ще се определят от ДКЕР. Според законопроекта за енергетиката, стартът на свободното договаряне ще е на 1 юли 2003 година. Тогава от тази благодат ще могат да се възползват всички фирми с годишна консумация от над 100 гигаватчаса електроенергия и без задължения към НЕК. През 2004 г. това право ще се предостави и на редовните платци с годишна консумация между 40 и 100 гигаватчаса. През следващите години прагът ще става все по-нисък. Конкретно през 2006 г. се предвижда той да е 9 гигаватчаса. Свободата на българския свободен пазар ще е такава, че регулаторната комисия ще определя и централите, които ще имат право на директни продажби, както и квотите за всяка от тях. А битовите потребители ще си избират доставчика на ток едва като ги приемат в ЕС.В проектозакона, както стана дума, е предвидено формирането и на т.нар. балансиращ пазар До него ще се прибягва само тогава, когато някой от свободните договори не бъде изпълнен и възникне нужда от електрическа енергия. Оператор в тази сфера ще е НЕК, но правилата ще се определят не от ДКЕР, а от енергийния министър. Този пазар ще обира евентуалните луфтове и сривове в производството или преноса във всеки момент от денонощието. Освен общите принципи обаче, параметрите за него са повече от неясни. Единственото сигурно е, че балансиращата електроенергия ще е на по-високи цени от регулираните. И че резервирането на мощности за нея ще се плаща при всеки контракт на свободния пазар.По всичко личи, че моделът, очертан в проекта на новия закон за енергетиката, не е бил достатъчно избистрен в главите и на екипа, разработил нормативните текстове. В началото на февруари западни консултанти обясниха в София и доказаха с примери, че по-простият и ефективен начин за продажбата на електроенергия е чрез специализирана борса. Ние обаче сме се спрели на по-сложния методСпорното при него е дали конкуренцията между отделните участници на свободния пазар ще доведе до по-ниски цени на тока, след като между производителя и потребителя ще застанат куп нови фигури? Най-общо предлаганата схема е следната: производител - обществен доставчик (който в случая е преносното предприятие) - обществен снабдител (сключващ договор с електроразпределителното предприятие) - потребител. Всяко от тези звена ще слага по нещо върху цената, включвайки собствена печалба. Очевадно е при това положение, че сумарните печалби на навързалите се дружества ще доведат до повишаване на цените на електроенергията. Колкото повече са те, толкова по-голямо ще е увеличението.Сложният модел на електроенергийния ни пазар е избран само заради възможността да бъдат регламентирани енергийните посредници (наречени в законопроекта обществени снабдители), смятат експерти. Безспорно е също, че лицензии за този вид търговия ще получават само наши фирми. И за да се гарантира тяхната печалба, е предвидено след 31 декември 2006 г. електроразпределителните предприятия да извършват всичките си търговски операции именно чрез обществените снабдители.Цените на електроенергията много скоро могат да се повишат и поради една друга причина, предизвиквайки поредния голям скандал в държавата. Предстои приватизацията на големи енергийни мощности, включително и на електроразпределителните дружества. Като техен собственик изпълнителната власт има интерес да ги продава колкото се може по-скъпо. Но приватизацията на по-висока цена предполага и по-висока цена на тока за потребителите. Как иначе купувачът би могъл да си възстанови направените по-големи инвестиции? Да не забравяме примера с ВЕЦ-овете. При раздържавяването им първоначално обявената цена скочи четири-пет пъти, а срокът на откупуване на инвестицията надхвърли десет години. След това, като по правило, новите собственици започнаха да засипват АП с искания за повишаване на изкупната цената на електроенергията от техния ВЕЦ с аргумента, че фиксираните при продажбата стойности възвръщат вложенията им за 10-12 години. От приватизационното ведомство прехвърляха и продължават да прехвърлят топката към Министерството на енергетиката, оттам - към ДКЕР. В крайна сметка купувачите получават по-висока цена (и нормална за сектора възвръщаемост на платената сума от порядъка на пет години). Реално погледнато, производството на малките ВЕЦ-ове е само стотни от цялата потребявана електроенергия и извоюваните от собствениците им бонуси не засягат чувствително потребителите. Когато обаче се извади за продажба голямо предприятие и когато по веригата се наредят и всички онези обществени снабдители и техните печалби - ситуацията ще се съвсем друга. Затова предстоящата голяма енергийна приватизация изисква чисто политическо решение и поемане на съответната политическа отговорност. Изисква и широк публичен дебат - за либерализацията на пазара, за децентрализацията вътре в самите енергийни дружества, за потенциалните кандидат-купувачи, за условията на продажба... Дебат, при който няма място за задкулисни договорености, комисиони, проценти и прочее български хватки.

Facebook logo
Бъдете с нас и във