Банкеръ Weekly

Banker Energy

Либерализацията идва, а сега накъде?

Една голяма промяна в енергетиката чука на вратата. От началото на следващата година всяка фирма, ползваща ток ниско напрежение, а до пролетта на 2016-a и всеки битов потребител в страната вече ще може да се нареди до големите индустриални консуматори и да избира доставчика си на електроенергия. Енергийната борса, на която се възлагат толкова много надежди да бъде естественият регулатор на пазара, също ще направи своя прощъпалник в началото на декември. По важният въпрос обаче е друг - каква полза ще донесе това на обикновения човек или на дребния бизнес? Ще може ли той да се възползва например от евтиния ток на АЕЦ "Козлодуй", или пък ТЕЦ "Марица- изток" 2?

Досегашният български опит в либерализацията е по-скоро положителен. Например отварянето на пазарите в областта на телекомуникациите, кабелната телевизия и интернет доведе до поевтиняване на тарифите,  до по-изгодни условия за крайния клиент и свободата бързо да сменя доставчика си при получаването на по-добра оферта. Отпаднаха и редица обвързващи и заробващи клаузи в контрактите... Но с енергийния пазар ситуацията е малко по-различна. На първо място, защото малцина могат да разберат сложната схема производство - пренос - разпределение, и терминологията, която се използва покрай нея. В Закона за енергетиката са разписани най-разнообразни фигури - крайни снабдители, доставчици, търговци, координатори на стандартни, специални и комбинирани балансиращи групи и какво ли още не. С две думи, дори хората, които са навътре в енергийната материя, трудно се ориентират за какво точно става дума.  Е, ще възрази някой, то и от отчитането и сметките за парното почти нищо не се разбира, а тази услугата се използва. Аналогията всъщност донякъде е вярна. Защото и в двата случая

става въпрос за естествен монопол

Наистина, бъдещият свободен потребител ще може  да избира търговеца, който да му достави енергията. Само че физически доставката пак ще става през "жиците" на стария му доставчик. Изграждането на втора преносна мрежа е твърде скъпо начинание, така че всички ще ползват съществуващата. Която идва със същите тези подстанции и далекопроводи, които толкова често аварират и се нуждаят от подмяна. А за самия пренос, за ремонтите и за подмените ще се плаща такса. От всеки краен потребител.

Така че от догодина всеки ще може да сключва договор с който си иска доставчик на електроенергия, но, за разлика от останалите либерализации, на нито един търговец на ток няма да му се занимава особено много с битовите потребители. Първо, защото потреблението им е твърде скромно, и най-вече - защото е непостоянно и много трудно прогнозируемо. Няма как търговецът да знае кога точно ще сте вкъщи и ще включите климатика или печката. А планирането е изключително важно, за да може той  във всеки един момент да откликва на променящите се товари на домакинствата, за да им гарантира непрекъснатост на снабдяването.

Токът няма как да се складира

В случай че търговецът  е предвидил повече енергия за даден клиент, тя отива на балансиращия пазар на цена от порядъка на 30 лв. за мегаватчас. Ако обаче не е направил изчисленията, както трябва, и енергията не достигне, е необходимо да се купува допълнителното количество отново на балансиращия пазар, но тарифата вече ще е изключително "солена" и ще се движи в диапазона от 150-180 лв. за мегаватчас. В пиковите моменти пък може да надхвърли и двойно тези стойности. Целият този риск се пише на сметката на новия доставчик, тъй като  практиката в държавите с развит пазар е показала, че домакинствата не искат да ги занимават с проблеми. Те искат, когато натиснат копчето на лампата, крушката да светва. Затова и очакват търговецът да им представи широк набор от тарифни оферти, да се занимава вместо тях с разплащанията им с мрежовите компании, да осъществява балансиращи услуги, да предлага ясни фиксирани цени за продължителен период от време.

Подобна задача може да бъде изпълнена единствено при договаряне на гъвкав портфейл от енергия с разнообразни по тип производители, с по-големи търговци и борсови покупки. Все неща, които са много трудноизпълними  на българския пазар на едро, където липсват прозрачност, ликвидност и възможности за дългосрочно договаряне. Дори и енергийната борса (виж отделния текст) трудно ще промени нещата.

Основната

пречка са дългосрочните договори

сключени с някои централи, и моделът за преференциални цени на тока от ВЕИ-тата и от когенерациите. За част от тези проблеми управляващите вече се опитаха да намерят решение. С приетите през пролетта на тази година промени в Закона за енергетиката НЕК бе задължена да изкупува електроенергия от топлофикациите и заводските централи само ако те са получили сертификат за произход на висока ефективност. По този начин бе сложен край на практиката когенерациите да продават и неефективната си енергия, т.е. тази, която не постига спестяване на първични енергийни ресурси. Успоредно държавата започна преговори с двата ТЕЦ-а в комплекса "Марица-изток", които са с американски собственици. На 20 февруари 2015-а бе подписан Меморандум за разбирателство между Националната електрическа компания и централите "AES Марица-изток 1" и "Контур Глобал Марица-изток 3". С документа двете частни предприятия поеха ангажимент за намаляване на преференциалните цени, по които се изкупува електроенергията им. А НЕК обеща да разплати просрочените си задължения към тях, които тогава  възлизаха на около 600 млн. лв., но все още не го е направила и те продължават да набъбват. Съответно меморандумът така и не може да влезе в сила. 

Още  по-сложен е казусът с производителите на енергия от възобновяеми енергийни източници, които масово се нароиха в България през последните няколко години и сега дума не дават да се издума за ограничаване на тяхното производство с аргумента, че зелената енергия е приоритет на Европейския съюз. "Вероятно, както в някои други държави, ще се създаде фонд, който да доплаща разликата между пазарната и преференциалната цена на тази енергия. Защото, ако искаме свободен пазар, и ВЕИ-тата  ще трябва да излязат на него", твърди председателят на парламентарната комисия по енергетика  Делян Добрев. Но откъде ще дойдат парите в този фонд, засега никой не казва. 

Никой не споменава  откъде ще дойдат средствата и за възстановяване на всички разходи, направени досега за заплащането на скъпия ток от американските централи, ВЕИ-тата и неефективните когенерации. Всичките те бяха за сметка главно на НЕК, която купуваше електроенергия  на високи цени и я продаваше  доста по-евтино. Понякога в пъти. Тази порочна практика не само продължава и в момента, но и не се очертава механизъм да бъде прекратена. Така електрическата компания трупа огромни дългове, които се удвояват и утрояват от

абсурдните инвестиционни разходи

- за АЕЦ "Белене", за Цанков камък, за Горна  Арда... За да можем да формираме поне подобие на нормален либерализиран пазар, натрупаните над 4 млрд. лв. дефицит от НЕК трябва да бъдат изчистени. Въпросът е кой ще плати?

Всички тези детайли в общата картинка едва ли вълнуват особено много крайния потребител. За него най-важна е цената - дали ще получава по-евтина електроенергия, ако излезе на свободния пазар. В случая трябва да направим едно важно разграничение.

За домакинствата  новините не са оптимистични

Сега всяко излизане на свободния пазар означава по-високи сметки (виж отделния текст) заради  системата на ценообразуване, влязла в сила след 1 август 2015-а и изравняването на добавката "задължение към обществото" (включваща компенсациите за зелената енергия  и когенерациите) за бизнеса и битовите клиенти.  Дори и след намаляването й от 1 ноември за домакинствата по-добрият избор остава защитата на регулирания пазар. 

Малко по-различна е ситуацията за малките фирми, които получават ток ниско напрежение. Макар и на регулирания пазар, за тях токът е скъп, плащат солено за абсурдната такса "задължение към обществото" и е логично да потърсят начин на договорят по-евтина електроенергия за себе си, излизайки до края на годината на свободния пазар. Затова интересът към тях расте. В интернет вече се предлага и опцията  за колективна смяна на доставчика на ток за тези клиенти. Целта е формиране на голяма група потребители, което да доведе до получаване на по-изгодни условия. Обещанията са, че по този начин сметките им могат да се понижат с 10-15 на сто. 

С всички направени уговорки

отварянето на енергийния пазар е неизбежно

Нетолкова заради желанието на българските управници, а заради натиска от Брюксел. "Тази либерализация е закъсняла в България, това е изискване на Третия енергиен пакет и ни заплашват санкции, ако не го направим. От друга страна, се прави и за да не бъдат битовите абонати закрепостени към едно или друго ЕРП", изтъква Делян Добрев. По думите му така ще се създаде конкуренция, която ще направи по-коректно отношението на електроразпределителните предприятия към техните клиенти.

След предприетите мерки глобата очевидно ще ни се размине. Макар че всичко можеше да се направи много по-рано, а не непрекъснато да се отлага. Но и за това си има причина. У нас цената на тока се разглежда

не като икономическа, а като политическа величина

Ето защо енергийният ни пазар е крайно изкривен и големите консуматори плащат по-скъпо, отколкото клиентите на дребно. Нещо, което го няма никъде по-света, в никой сегмент от пазара. Нормалната практика е напълно противоположна - колкото повече купуваш, толкова по-ниска е цената. И докато този принцип не бъде въведен и у нас, изобщо не можем да говорим за какъвто и да е пазар. Което обаче означава поскъпване на тока за битовите потребители.  

Либерализацията е свързана и с въвеждането на почасови електромери, изграждането на т.нар. интелигентни мрежи (smart grid), които ще пренасят електроенергия двупосочно, т.е. са способни не само да захранват домовете и офисите с ток, но и да поемат генерираната от тези домове и офиси електроенергия.  Дори самото проектиране на такава концепция изисква много средства, а изпълнението ще струва още  повече. Така стигаме до проблема с платежоспособността, тъй като основната тежест за развитието на мрежите пак ще падне върху потребителите. Затова в България волята за  промени в енергетиката е толкова слаба.

Неизбежната истина е, че

цените на тока у нас тепърва ще растат

защото, както посочихме сега, те се поддържат изкуствено на ниски нива. "Към 1 януари 2014 г. токът у нас е с 45% по-евтин от средното за ЕС. Спрямо Германия цената е три пъти по-ниска, а спрямо Дания – около четири  пъти. На този фон се създават нереални очаквания на обществото за трайно запазване на ниските тарифи за електроенергията. Регулираният пазар не почива на икономическата логика. Той е удар по нея. Цената на тока ще расте през следващото десетилетие в резултат от либерализацията на пазара." Думите са на Иван Иванов от времето, когато не беше председател на Комисията за енергийно и водно регулиране, а експерт в Лабораторията за управление на риска към Нов български университет. Сега Иванов е далеч по-пестелив в прогнозите си.

Цената на електрическата енергия и отварянето на пазарите са основни теми не само в нашата държава. Преди дни от Обединението на електрическата индустрия  EURELECTRIC излязоха със становище, че растящите цени на дребно на тока са огромна тревога за Европа и тяхното повишение е резултат основно от правителствена намеса: "Данъците и таксите, добавяни към сметката, също изкривяват инвестиционните решения за избор между централизирано и разпределено производство. Колкото по-високи са те, толкова по-атрактивно изглежда производството на енергия за собствени нужди, макар че това може да не е най-рационалното решение от гледна точка на общите разходи на системата. Липсващите пари (включително и мрежовите разходи) така се плащат от тези потребители, които или не са заинтересовани, или нямат възможност да инвестират в подобни решения и това поражда разделение между потребителите."

От организацията призоваха Европейската комисия да детайлизира представата си за пазара на дребно, според която клиентите ще могат да сменят доставчика си за 24 часа, да се възползват от динамични ценови опции и да живеят в умни домове. "Някои страни членки са много далече от тази реалност. Именно затова е наложително ЕК скоро да излезе със списък от по-конкретни действия за преодоляване на пропастта между визия и реалност. Въвеждането на умни електромери например изглежда в редица държави ще е по-сложно от предвиденото, поради което призоваваме Комисията да продължи да наблюдава отблизо плановете за въвеждането им в отделните страни членки. Не по-малко важно е базовите функционалности на умните електромери да са не само препоръчителни, а да бъдат направени задължителни на ниво Европейски съюз".

Звучи познато, нали? Такава обаче е цената на либерализацията на енергопазара. И щом веднъж сме се хванали на хорото - няма да има измъкване. 

 

 

 

Стъпките към свободния пазар

Смяната на доставчик на ток за битови и малки стопански клиенти ще става по процедура, уредена в Закона за енергетиката и Правилата за търговия с елeктрическа енергия. 

*1. Преди да се смени доставчикът, т.е. досегашното електроразпределително предприятие, клиентът трябва да си избере търговец, който да му предложи най-изгодна оферта. За битови и малки бизнес клиенти доставчиците ще предлагат различни тарифни планове според количеството и времето на потреблението. Информация за тях може да се намери в интернет страниците или офисите на търговците. Много е важно да се провери дали те са лицензирани от КЕВР за търговия с електрическа енергия, включително и имат ли права и задължения на координатор на балансираща група, дали ще изготвят прогнозите за потреблението на електроенергия, или това ще е задължение на клиента, дали генерираните небаланси ще бъдат тарифирани допълнително, или ще се покриват за сметка на търговеца координатор. 

*2. Следващата стъпка след избора на доставчик и подписването на договор с него е да се заяви прехвърлянето. Това може да стане по два начина - лично, в клиентския център на съответното ЕРП по район, или чрез декларация - пълномощно, с което се дава право на новия доставчик да извърши прехвърлянето. Всяко електроразпределение е задължено по закон да придвижи процедурата административно.

*3. Цялото прехвърляне отнема между три и шест седмици, а новият договор ще бъде активиран от началото на следващия месец и вече ще се плаща сметката за снабдяване с ток по новите цени на новия доставчик. Свободният битов клиент ще трябва да приеме факта, че първоначално ще получава по две фактури в един месец - едната ще е за енергията, консумирана по договора с предишния доставчик, а другата - с новия. Причината е в това, че при електроснабдителните дружества плащанията са значително отложени във времето.

*4. Нов доставчик може да се избере след изтичане на срока на договора със стария. Ако не се избере нов доставчик, захранването няма да бъде прекъсвано, стига да са платени всички задължения.

Четете още

Банкеръ Weekly

Смазващи критики от Брюксел за Борисов

Но най-неприятното е, че България, видите ли била изпълнила само една от петте препоръки за реформи, които ни даде преди година ЕК. Още »
Банкеръ Weekly
криза

Банковите заплати се сриват

Текучеството е огромно, заплатите - 700 лева. Още »
Банкеръ Weekly
изотзад

Мръсните тайни на банковите клонове

Не били само ниските заплати, лошият психоклимат гонел банковите чиновници Още »
Facebook logo
Бъдете с нас и във