Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ЛЯТОТО НА ТЯХНОТО НЕДОВОЛСТВО

Лято е и животът е лесен. Само преди половин година протестите на патентни търговци, аптекари и други жертви на данъчната реформа изглеждаха обусловени от студеното време (така вицепремиерът Николай Василев обясняваше развитието на социалната конюнктура). Но това лято обърка не само климатичните представи за живота по нашите географски ширини. Производители на дини, домати и мляко излязоха по шосетата, миньори се вдигнаха на бунт срещу приватизацията, работещите в цигарения бранш закачиха протестни лентички срещу продажбата на Булгартабак. От седмица производителите на зърно организират акции срещу изкупните цени, които се оказаха ниски, както и срещу сушата и дъждовете, заради които добивите паднаха драстично.Какво искат всички тези хора? Държавата да даде пари за субсидии, да започне да изкупува зърно на цени, които са с една трета по-високи от пазарните, да затвори границата за внос на турски и македонски домати, които са по-евтини, да осигури кредити... И още - да спре приватизацията на предприятията (на Булгартабак и мини Марица-изток засега) за жълти стотинки.Умело насърчавани от синдикални и политически лидери, протестиращите всъщност зоват за връщане на социализма. Защото лесните възможности за справяне с капитализма вече свършиха. Не остана много какво да се разпределя, а ножицата между международни и вътрешни цени, която осигуряваше добри възможности за оцеляване, бе затворена. И не само това - в редица случаи българските стоки се оказаха по-скъпи от вноса и разликата е толкова сериозна, че е трудно да се отдаде само на безконтролния внос на обувки за по 20 цента например. Всеки обущар, който охотно развива пред публика тезата за вината на митничарите, всъщност много добре знае колко трудно се вмества в себестойността, изисквана от чуждестранните му клиенти. Причините са много остарели технологии, допотопна организация на производството, нищожни инвестиции в нови изделия, загуби от размера на дейността и наследени дългове. И това всъщност е дамоклевият меч, който виси над българската индустрия, изградена върху гордите останки на социализма. Подобна е картинката и в земеделието, където от години с фанатично упорство се пренебрегват всякакви агрономически и ветеринарни правила.Отстрани обаче нещата изглеждат другояче: фермерите получават жълти стотинки за черния си труд, а след приватизацията заводите закъсват и работниците остават без работа. При подобни нагласи популистката идея, че някой е виновен за съсипването на икономиката, естествено получава елементарно продължение - да се търси защита от държавата. Колко по-лесно е да се поискат субсидии, вместо предварително да се договори изкупуването на доматите и да се мисли за по-продуктивно използване на земята. А какво да кажем за другата глупава илюзия, според която приватизацията е вредна за работническите заплати.Не че правителството няма вина за мизерията, но жалващите се фермери и синдикалисти никак не уцелиха правилните обвинения. Днешната власт носи отговорност например за забравените обещания за подобряване на бизнес средата, за липсата на прагматизъм и за подклажданото недоверие към предприемачеството.Лидерът на Подкрепа Константин Тренчев сам го каза: Всеки от тези протести е по конкретен повод, но, погледнати като цяло, те се дължат на една твърде непоследователна политика. За да бъде докрай точен обаче, той трябваше да признае, че икономическата логика може да се обръща със социални мотиви само когато държавата е слаба.Не е трудно да предвидим какви могат да бъдат последиците от трупащото се социално недоволствоВече има доста признаци, че правителството ще тръгне по линията на най-малкото съпротивление - ще обещае да налива пари, ще предприема митнически и други защитни мерки. Така политиката му ще стане още по-непоследователна. Днес фермерите искат държавата да им гарантира минимални цени, субсидии и високи вносни мита, утре на опашката ще се наредят производителите на обувки и текстилни изделия. Работещите в БТК, където след приватизацията ще се случат дълго отлаганите съкращения, ще последват заразителния пример на колегите си от маришките мини. Сопотските оръжейници ще извадят лозунгите от времето на Муравей Радев, ако държавата откаже да опрости 25 млн. лв. дългове, както иска ръководството на ВМЗ. В Кремиковци също могат да разиграят социалната карта, ако не мине предложението им за налагане на забранителни мита върху вноса на стомана. И защо не, след като с подобна защитна мярка последователно се уредиха производителите на торове и клиентите им от растениевъдството. Последното си беше пример за единство и борба на противоположностите и илюстрира не особено сложния за проследяване кръгооборот на претенциите към държавата.Но с това компромисите няма да свършат, защото закъсалите производители са много, а иде зима. Тогава жертвите на Топлофикация ще имат своите поводи за недоволство, а отоплителните дружества сигурно ще затънат в нови дългове. Отсега може да се прогнозира дали трудното преструктуриране на топлофикациите ще бъде предпочетено пред някоя по-лесна алтернатива - например одържавяването на дългове.Но урокът не е само за управляващитекоито би трябвало вече да са научили, че едно антипазарно решение вика следващото. Именно историята на земеделското подпомагане дава достатъчно примери за мечешки услуги. Едва ли отрасълът щеше да е на това дередже, ако години наред депутати сиромахомили не му бяха осигурявали данъчни преференции и евтини кредити и не го бяха ограждали с всички сили от навлизането на едри капитали.Следващата поука е за цената на отлаганите непопулярни мерки. Поддържането на компромиса с топлофикациите с всяка изминала година струва все повече пари на държавата и данъкоплатците. А работещите в закъсалите заводи щяха да се страхуват по-малко за работните си места, ако приватизацията беше приключила в началото на 90-те години.Недоволството на производителите е и повод да се преоценят митовете за потенциала на българската икономика. Климатичните условия не правят българските домати конкурентоспособни, а сантименталните оценки за милиарди долари активи в началото на приватизацията са силно преувеличени. Оказа се, че наследството на социализма е силно девалвирано, така както и представите за държавната намеса в икономиката.А най-сериозният урок от фермерските протести е, че с евтин труд нищо смислено не се постига. Земеделците сами доказаха дълбоката погрешност на максимата Залудо работи, залудо не стой. Последното, впрочем, е предупреждение и към правителството, и другите помагачи на закъсали отрасли.

Facebook logo
Бъдете с нас и във