Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ЛЕВОН ХАМПАРЦУМЯН КАТАСТРОФИРА МЕЖДУ ИЛИЯНЦИ И СОПОТ

Командирът на големия приватизационен кораб АП Левон Хампарцумян успя да намери лично спасение в примамливото пристанище БУЛБАНК, но не можа да се размине с традиционните скандали, помрачаващи светлия имидж на българското раздържавяване. Бедата е, че тъкмо единствените две по-значими сделки в осеммесечната безметежна кариера на г-н Хампарцумян като приватизационен бос му удариха теслата. Стигналите почти до финалната права продажби на прословутия лагерен завод на сопотската оръжейница и на апетитния стоков базар в столичния квартал Илиянци разбуниха духовете на неуспелите им кандидат-купувачи. От тези среди първо изтече информацията, че на изпълнителния директор на АП бил предоставен за безметежно ползване Мерцедес (бензин и шофьор) от шефа на Стоков базар Илиянци ЕООД Божидар Василев. Пак той оглавява и сформираното там РМД, носещо името Ей И Ай. Така този претендент за базара се надявал да спечели подкрепата на Хампарцумян за своята оферта. А тя била чувствително по-ниска от предложенията на съперниците - пловдивския Търговски център Тракия и софийските фирми Дикарт и Вилди.

В наддаването за 79% от капитала на дружеството, според добре информирани източници по подготвяната сделка, водели пловдивчаните

с цена от 42 млн. лв., а на опашката била оферта, която предлагала за Илиянци само ... 3 млн. лева. От АП обаче не уточняват кой точно от останалите трима кандидати се е стиснал чак толкова. За сметка на това запознати с процесите, които текат във ведомството на Хампарцумян, твърдят, че още в понеделник, 25 юни, шефът на агенцията се е съгласил да покани всички потенциални купувачи на повторни преговори, за да подобрят офертите си. Това решение официално бе обявено на следващия ден.
Очертава се доста любопитно състезание. Както научи в. БАНКЕРЪ, свързаният с Вилди ООД бизнесмен и собственик на ПФК ЦСКА АД Васил Божков, собственик на Нове холдинг, се готвел да наддава до дупка за стоковия базар и на първо време щял да вдигне мизата до 100 млн. лева. При подобен сценарии мераците на РМД-то Ей И Ай, чиято оферта била на първо време 18 млн. лв., вероятно ще се окажат кауза пердута, дори и да са верни предположенията за пристрастията на Хампарцумян към него.
Няма никакви съмнения обаче за неговите предпочитания към избрания

купувач на лагерния завод в Сопот

който се продава като обособена част от печално известните Вазовски машиностроителни заводи (ВМЗ). От тримата кандидати за обекта - авторитетната шведска компания SKF, турската ОРС - България и българската ВСК Кентавър, за победители бяха обявени шведите. Както поясни на 26 юни изпълнителният директор на АП, те са стратегически инвеститор, световни лидери в производството на лагери и присъствието им в България е повече от желано. Само че същия ден президентката на загубилото битката ЕООД ВСК Кентавър Мариана Печеян публично обяви, че SKF е стратегически ликвидатор, чиято крайна цел е да удари ключа на един български конкурент, какъвто е лагерният завод на ВМЗ. Тя директно обвини Левон Хампарцумян и икономическия министър Петър Жотев, че явно по користни причини са застанали зад сделката. Според Печеян, на която през 2000 г. бе присъден призът Бизнесдама на годината, нямало друго обяснение за

скандалните празноти в информационния меморандум

за завода, за липсата на първоначална пазарна оценка. Но и най-скандален бил фактът, че изобщо не е обявен втори тур на преговорите по пазарлъка. Затова ВСК Кентавър било лишено от възможността да подобри офертата си от 6 млн. лв. на втория тур и да догони 15-те млн. лв., предложени от шведите. Атакувани от Мариана Печеян бяха и клаузите в проекто-договора, даващи правото на SKF да извършва разпоредителни сделки с цялото движимо имущество на лагерния завод, включително и да продава до 25% от недвижимото, изразяващо се в 450 декара земя. Ако Хампарцумян продаваше имотите на баща си, нямаше да ги продава така, заяви Мариана Печеян.
По-лошото е, че наред с обяснимото недоволство на загубилите битката и сопотските оръжейници не викат ура на сделката. Те твърдят, че представителите на SKF имали претенции да получат и

запазената марка ВМЗ

и се питат: ако това се случи, как после ще се продава специалното производство. В момента шведите водели преговори с ръководството на оръжейницата за сключване на договори за предоставяне на услуги. Защото на практика съставният й лагерен завод е енергийно здраво свързан с нея. Без тока, парата, въздуха и водата, подавани от източниците на ВМЗ, обособената на книга самостоятелна част не би могла да съществува. Из Сопот витаят какви ли не слухове и за бунтовната Мариана Печеян - че хем била роднина на Левон Хампарцумян, хем била приближена на Евгени Бакърджиев.
Във ВМЗ се чудят и защо въобще е приета на 31 май офертата на другия кандидат-купувач - турската фирма ОРС - България(собственост на Ортадоу Рулман Санаи Ве Тиджарет Аш), след като нейното поделение у нас е регистрирано чак на следващия ден - 1 юни тази година? Задава се и друг, по-важен въпрос - как турците са си изготвили офертата, след като не са правили оглед на лагерния завод? В Сопот знаят отговора. Там се твърди, че

контактите на турските бизнесмени с оръжейницата

били осъществени още преди две години. И то със съдействието на шефа на Металхим холдинг Стефан Улев и на бившия директор на ВМЗ Атанас Димитров. Напомня се обаче, че пак тогава, отново с благословията на Димитров, е направен реверанс и на шведите от SKF. Както писа през 1999 г. в. БАНКЕРЪ, с разрешението на мениджъра на ВМЗ шведските експерти са правили дю дилиджънс на лагерния завод, въпреки че за целта не е бил даден задължителният картбланш от Националната служба за сигурност. Във ВМЗ подозират, че както преди две години, така и сега уволненият в края на 2000 г. Атанас Димитров тъче на няколко стана с надеждата новите собственици на лагерния завод да го сложат на шефския стол.
По-съществен обаче е въпросът: как с 15-те млн. лв., получени от продажбата на завода (оценен на 42 млн. лв.), ще се покрият шеметните дългове на ВМЗ? Защото сделката бе предприета тъкмо с тази благородна цел. По

издължаването на стоковия кредит

от 10 млн. щ. долара, отпуснат преди 10 години от японската Ничимен корпорейшън за модернизацията на лагерното производство, остават още пет вноски по 680 000 щ. долара всяка. Грижата за тях вече е само на ВМЗ. Първата от тези вноски трябва да се плати през септември. Но освен нея висят и две стари - от есента на миналата година и от март 2001 г., които бяха платени от финансовото министерство. И тези 1.36 млн. щ. долара подлежат на връщане. Отделно до края на годината ВМЗ трябва да върне и безлихвения заем от 7.8 млн. лв., който ведомството на Муравей Радев му даде с разрешение на Министерския съвет, за да потуши зимния бунт на сопотските оръжейници. Оттогава насам единствените сериозни приходи на ВМЗ - в размер на 3 млн. щ. долара, са от изпълнението на първия транш от индийската поръчка за производство на специална продукция. С половината от тях обаче е възстановена банковата гаранция на

посредника по сделката - Кинтекс

а с останалите 1.5 млн. щ. долара през май тази година е погасен револвиращия кредит, получен от ПИБ, и е изтеглен нов на стойност 3 млн. лева.
Отбранителното министерство, което обеща през март да удари едно рамо в подкрепа на злощастното ВМЗ, е наляло в него 1.8 млн. лв., но както уточняват от оръжейницата, те вече са изядени за заплати. Така че единствените свежи пари, които се задават на хоризонта, са 15-те млн. лв. на SKF по сделката за лагерния завод. И с тях освен изредените борчове ще трябва да се изплатят пълните заплати на близо 7 хиляди сопотски оръжейници от март до юли. Как ще стане цялата тази магия Левон Хампарцумян вероятно знае. Друг е въпросът какво ще се случи, ако чудото не се получи? Калпавите спасителни операции на ВМЗ могат да се окажат поредната бомба със закъснител, заложена в Сопот. Този път за радост на новите управляващи.

Facebook logo
Бъдете с нас и във