Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ЛЕКАРИТЕ ИЗУЧАВАТ ТРАСЕТА - БОЛНИТЕ СЕ ЛУТАТ С КАРТИ

Ако имате болно сърце, живеете в район Кремиковци на София и ви се наложи спешно да влезете в болница, вече няма да ходите при досегашните си лекари в Пета градска. Ще се запознаете с нови - в Първа градска болница. Тя приемаше за планово лечение и по спешност кардиологичните пациенти от три столични района, но тук вече ще идват спешните случаи от четири общини.
На принципа движение да има пък става лечението на стомашните заболявания. Хората от Подуене и Слатина се местят от университетска болница Царица Йоанна в университетска болница Александровска, а болните от Панчарево напускат Александровска и отиват в Царица Йоанна. Пирогов губи спешността си по обща хирургия с една трета - ще оказва първа помощ на пациенти от 12 столични района, а не както бе досега - от осемнадесет. И така нататък, и така нататък...
Ако ще се разболявате, вземете си първо карта. Кой в коя болница може да се лекува съвсем точно определя новата заповед на министъра в оставка Илко Семерджиев за достъпа на населението от цялата страна до лечебните заведения. Тя излезе в Държавен вестник на 29 юни. Така от тази седмица в сила са нови маршрути на пациентите и на парите за болниците. Действащата досега здравна топография бе въведена през февруари 1998 година.
Новото разпределение стига и до абсурди. Според него болните от Хасковска област например, които се нуждаят от сърдечна операция, преди да дойдат в София, трябва първо да минат през болницата в Пловдив. А там... няма кардиохирургичен център. Такъв се очаква да заработи от началото на септември. В същото време райони за обслужване са дадени на Трета градска болница в София, която, ни повече, ни по-малко, е... закрита! Столичният общински съвет реши тя да прекрати съществуването си още през декември 2000 г., тъй като не отговаря на изискванията на закона за многопрофилна болница, и активите й бяха предадени на съседната Национална кардиологична болница. Само че шест месеца по-късно... няма правителствено постановление за закриването й. Тя съществува в правния мир, затова има и райони, обясни пред в. БАНКЕРЪ възкресяването й доц. Стоян Александров, шеф на Главна дирекция Лечебно-профилактична дейност в здравното министерство.
Абсурд е самото райониране, коментираха медици от практиката. Цялата философия на здравната реформа е хората сами да могат да избират болниците, където да се лекуват, и парите да ги следват. Но с документа това право им се отнема грубо административно, заявява доц. Спас Спасков, директор на Пирогов.
Всички лични лекари и специалисти от ДКЦ-тата трябва да познават новите трасета и териториален обхват (както пише в заповедта си Семерджиев), за да насочват пациентите си правилно. Иначе или ще ги връщат, или ще трябва да плащат за лечението си.
Така на практика за болните няма никакво значение, че при акредитацията Пирогов бе оценен с 5 звезди за 5 години - т.е. официално получи най-високо признание за качество, след като хората от районите, които не са на института, не могат да го изберат.
Болният, който живее в малка община в провинцията, ще е принуден да извърви пътя от джипито си, до специалиста и после в районната си болница. Ако тя не може да се справи с лечението му, ще го прати в областната. За някои от заболяванията ще трябва да посети и болницата в Пловдив и чак тогава ще легне в някоя от националните лечебници в София. Разбира се, ако стигне до нея жив. За други болни обаче този ред е съкратен - за тях районна болница е направо областната, в която има по-квалифицирана помощ.
Кой е доказал, че областната е по-качествена от малката общинска, след като още не са получили акредитационната си оценка? - пита доц. Александров. - Не е вярно, че хората се ограничават, че няма свободен избор, че едни ще получават добра медицинска помощ, а други - не. Решението на въпроса за рационалното разпределение на потока пациенти опира до финансирането на болниците.
Точно това пък ощетява болниците. Районирането противоречи на статута им на търговски дружества, защото така се ограничават възможностите им за повече приходи, смята Надежда Генева, икономически заместник-директор на Пирогов. Районите са определени по субективно-административни критерии, а не на пазарен принцип, твърди доц. Спасков.
Докато болниците продължават да работят в ограничена рамка - финансирани от държавния бюджет и отчасти от здравната каса, те ще са в среда на недостиг на финансови средства и ще има такова пренасочване на пациентите. Освобождаването на пазара, от икономическа гледна точка, сега е хазарт, е аргументът на шефа на министерската дирекция Александров. Това не е вярно, опонират болничните шефове, макар и субсидирани от бюджета, по-предпочитаните болници могат да получат повече пари, ако не съществуват закованите територии за прием.
Доц. Александров обаче така и не можа да обясни защо след като и тази година се запазва т. нар. историческо финансиране на болниците и парите им от държавата са същите като миналата година, се налага да се разменят райони на столичните лечебници.
В крайна сметка лечебниците може да си наваксат за сметка на пациентите - с платеното лечение. Само че както вече в. БАНКЕРЪ писа, новите им ценоразписи са твърде високи, след като от 1 юли услугите бяха пуснати със свободни цени.

Facebook logo
Бъдете с нас и във