Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

КЗК РЕШАВА СЪДБАТА НА ГАРНИЕ В БЪЛГАРИЯ

Комисията за защита на конкуренцията ще разгледа на 17 май жалбата на Асоциацията за парфюмерия и козметика срещу вносителите на боята за коса Гарние Калър Нейчърълс и на пастата за зъби Колгейт. Според заместник-председателя на асоциацията Евгений Иванов те нарушават условията на лоялна търговия, като продават тези продукти на цени под себестойността им. Само разходите за реклама на една опаковка боя за коса Гарние например са 6-7 лв., а тя се продава на пазара за 2.32 лв. без ДДС. Според изследване на Галъп приходите от продажбите на тази стока са по-малки от бюджета, заделен за нейното рекламиране. Има или няма нелоялна конкуренция и дали икономическото министерство трябва да се намеси с антидъмпингови мерки ще стане ясно, след като експертите от антимонополната комисия си кажат думата. Парфюмерийно - козметичната промишленост в България има повече от 100-годишна история и въпреки това тя унизително стои пред вратите на Европейския съюз в очакване някой да й ги отвори колкото се може по-широко. И този някой трябва да разполага с пари, които да отпусне под формата на грантови схеми. Според хората от отрасъла това е единствената възможност предприятията от този бранш да отговорят на изискванията на ЕС. Причината е, че разходите за въвеждането на европейските стандарти в повечето от фирмите вероятно ще бъдат непосилни за тях. Още повече че по принцип в козметичната индустрия няма универсален GMP-стандарт (за добра производствена практика). Съществуващите норми нямат задължителен, а само препоръчителен характер, така че предприятията от бранша са свободни сами да си изработят модел, който да внедрят. Асоциацията за парфюмерия и козметика се е нагърбила със задачата да изработи модел за такъв стандарт и у нас, който според плановете трябва да бъде готов до края на годината. В изграждането му участват експерти от Международната асоциация за парфюмерия и козметика. Предприятията ще разполагат с една година, за да го внедрят. Въпросът е колко от тях ще намерят средства да го направят, а и ако ги намерят, как ще се отрази всичко това на цената на продуктите. Евтината и качествена българска продукция ще остане в миналото, прогнозира Евгений Иванов. На този фон перспективата е една част от 65-те компании в бранша да оцелеят, други ще бъдат купени от чуждестранните лидери, а трети просто ще фалират. Заместник-председателят на асоциацията поясни, че едно средноголямо козметично предприятие с персонал от 200 души ще трябва да вложи 7 млн. евро, за да внедри новия стандарт. Освен тези разходи дружествата бранш ще трябва да платят и много висока цена, за да излязат по-осезаемо на европейската сцена. Така например от софийската фабрика Арома са поискани 200 хил. лв. такса за правото да продава 26 свои продукта в две вериги хипермаркети в Унгария. Това автоматично ще се отрази на цената им на тези пазари. Така че единственият вариант за пълното натоварване на мощностите на козметичните предприятия е да се ориентират към производство под чужди марки. Такава възможност има. В Амстердам ежегодно се прави изложение на търговски марки. Арома дори замисля да натовари 30% от мощностите си за паста за зъби, използвайки тъкмо тази схема. Наред с все още липсващия GMP-стандарт ще трябва да се въведе и GLP-стандарт (за добра лабораторна практика). Експерти от бранша твърдят, че за обзавеждане на една прилична лаборатория са необходими 30 хил. евро. Според тях жизнеспособността на козметичния отрасъл е на изчерпване и е крайно наложително производителите да имат достъп до дългосрочни преференциални кредити. Наред с другото разходите в този бранш набъбват допълнително и от необходимостта да се рециклират опаковките, оплакват се играчите на този пазар. В крайна сметка, макар че българското законодателство в областта на парфюмерията и козметиката е напълно хармонизирано с европейското, според експертите само около 1% от дружествата в отрасъла са в състояние да отговорят на всички условия в Евросъюза. Освен от липсата на средства ситуацията се утежнява и от липсата на опит, знания и умения на мениджърите да работят според изискванията на ЕС. Изпълнителният директор на Арома АД Лукан Луканов вижда причината за слабата конкурентоспособност на българските предприятия и в ниската им производителност на труда. Според него спасението трябва да се търси в маркетинга и във внедряването на системи за управление на качеството за сертификация и стандартизация на продукцията. Един от основните начини предприятията да се задържат на пазара е рекламата, особено телевизионната. Но тя изяжда около 20-30% от печалбата на тези компании. Допълнително в конкурентната борба се използват промоциите, анализите на потребителските нагласи и т. н. Загубата на позиции на най-големия пазар за българските козметични продукти - руския, в последните пет години също се отрази негативно върху състоянието на бранша. През 2000 г. например износът за Русия е бил на стойност 192 млн. щ. долара, или 9.1% от целия внос на козметични продукти в тази страна. През 2004 г. е изнесена продукция за 64 млн. долара, което представлява 1.72% от целия внос на козметични продукти в Русия. Агресивното навлизане на големи мултинационални компании на руския пазар и развитието на местната козметична индустрия също са повлияли нашите фирми да бъдат изтласкани по-назад. Освен това българските продукти чисто технически са поскъпнали с 30%, обясняват представители на асоциацията. От една страна, в бившите съветски републики работят с долари, докато разходите, които правят българските производители, се изчисляват в евро. Така курсовите разлики, както и поскъпването на петрола, който е основна суровина за козметичните продукти, покачват стойността им. Все пак българските производители са успели да компенсират спада на продажбите си в Русия, като са пробили на гръцкия, турския, румънския пазар, както и в Арабския регион. Тъкмо на това се дължи 7%-ният ръст на продажбите за миналата година спрямо 2003 година. В момента месечният оборот на отрасъла в страната е в границите на 26-28 млн. лева. Присъединяването ни към Европейския съюз съдържа потенциал за увеличаването на пласмента. Защото европейският пазар е прогнозируем и по тази причина е много по-сигурен. Засега обаче той се оказва доста неприветлив за българските фирми. Все пак през 2000 г. износът за ЕС е 629 т и е на стойност 1.811 млн. щ. долара, докато през 2004 г. сме продали 1558 т за 3.34 млн. щ. долара. Според Евгений Иванов е трудно да се каже колко точно е вносът на козметични продукти у нас, но през последните две години той се е увеличил с около 20 процента. В същото време потреблението на българска козметика на вътрешния пазар намалява. Нашите компании все пак продължават да доминират на него, въпреки че 75% от продукцията им се изнася в чужбина. Капацитетът на българските производствени мощности в този бранш многократно надвишава вътрешното потребление и това е една от причините повечето от предприятията да са експортноориентирани, обясни още Иванов. Месечно нашите предприятия могат да предложат по 30 млн. туби с пасти за зъби и по 20 млн. опаковки боя за коса. Капацитетът им обаче на този етап не може да се използва пълноценно. А перспективите, които ще се открият пред българските производители след приемането на страната в Европейския съюз, както стана ясно могат да се окажат мираж.

Facebook logo
Бъдете с нас и във