Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

Къщите на една изчезваща история

Един народ умира, ако забрави миналото си! За съжаление тези думи на Апостола отдавна са потънали под праха на времето. От години сякаш никой не си задава въпроса на каква основа градим бъдещето си, когато сме забравили миналото си. Обсебените от алчността и стремежа към печалбарство нашенски новобогаташи газят с войнишки ботуши архитектурното ни наследство. Събарят емблематични за времето си и за историята ни сгради и на тяхно място издигат бездушни  бетонни чудовища.

Месец след пожара в т.нар. Царски конюшни, които предизвика сериозен скандал, а на практика драсна и последните щрихи в картината на безумното  управление на държавата в последния четвърт век, този емблематичен за столицата комплекс получи статут на недвижима културна ценност с местно значение.Това реши експертният съвет за недвижими културни ценности към Министерството на културата. Предстои да започне и процедура по събиране на допълнителни документи, на базата на които сградите на конюшните, разположени на софийските булеварди "Васил Левски" и "Дондуков" , да получат статута на културна ценност с национално значение.

По случая се изговориха много приказки, а всякакъв вид специалисти даваха мнения и съвети. В този порой изплува още една тема, че доста сгради - доскоро паметници на културата, са преминали "на облекчен режим" и са загубили това си качество. Ето защо редакцията на  в. "БАНКЕРЪ" реши да се разрови по-дълбоко в нея.

Заместник-председателят на Камарата на архитектите в България арх. Петкана Бакалова, която от години се опитва да сложи ред в опазването на културното ни наследството и настоява да бъде създадена електронна, публично достъпна база данни от досиетата на недвижимите културни ценности, съдържащи цялата информация за тях, включително и актуалното им състояние, ни оказа неоценимо съдействие. Чрез нея успяхме да получим

любопитни документи

които дават яснота  кой кога и по какви причини е поискал статута на някои исторически сгради да бъде свален. От протоколите от заседанията на Специализирания експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности (с които в. "БАНКЕРЪ" разполага) става ясно, че  периодично са вземани решения за прекратяване на предпазния режим, който все пак ги съхранява като такива. 

В края на май например се заговори, че в центъра на  Варна т.нар. Картофена къща (на пресечката между бул. "Княз Борис I" и ул. "Братя Миладинови"), след като преди десет години беше противозаконно разрушена, ще се превърне в... паркинг.

Тук трябва да припомним, че въпросната къща, която някога беше една от най-красивите стари сгради в морския град, а красивата и фасада, двукрилото и стълбище, големият сенчест двор с чемшири и красив фонтан провокираха минувачите да погледнат към нея, беше изравнена със земята в почивни дни през октомври 2008-а  от последните си собственици - "Комар Инвестмънтс" ООД (капиталът на дружеството е 5 хил. лв. и е разпределен поравно между Милен Петров и Даниел Фучиджиев). По това време къщата все още беше с действащ статут на паметник на културата. След незаконното й събаряне  фирмата бе предадена на прокуратурата (бел.ред. - това приключи без резултат) последваха и уволнения в общинската администрация, но с времето всичко утихна. Нито една държавна или общинска институция  така и не си направи труда да предприеме действия и да задължи собствениците и да я възстановят, така както изисква законът на архитектурно-историческото наследство.

След случилото се стана ясно, че областната администрация е продала къщата на "Комар Инвестмънтс" през 2006 година. Тогава, заедно с друг имот в Гръцката махала, дружеството я получава срещу... замяна за апартаменти и офис в кварталите "Младост" и "Чайка".  Сделката за заменките е подписана от тогавашния областен управител Петър Кандиларов и е одобрена от министъра на регионалното развитие и благоустройството по това време - Асен Гагаузов. По думите на Кандиларов тогава той само е завършил сделката, а нещата са задвижени по-рано - по времето на предшественика му Яни Янев.

Аргументът на собствениците за бутането на сградата по онова време беше, че тя е опасна. От компанията обявиха, че са уведомили Националния институт за недвижимо и културно наследство, и никой не е възразил срещу намерението им къщата да бъде съборена. Те пък от своя страна са приели, че това означава... съгласие. При събарянето  този архитектурен паметник е на 95 години и  е получил  такъв статут още през 1983 година. Триетажното здание е било част от ансамбловия паметник  "Търговска академия - Френски колеж “Сент Андре”. В красивата къща някога е живял Иван Драсов. През годините в нея се е помещавала артгалерия, а след това и редица заведения.

Само няколко месеца след бутането на къщата е заведено дело за случилото се. В крайна сметка магистратите в Окръжия съд не намериха нищо незаконно в действията на собствениците, съборили постройката и през 2011 година те бяха оправдани .

За да бъдат ликвидирани "проблемите"

с този имот и той окончателно да бъде заличен от историята на града. На 10 ноември 2016-а  експертният съвет дава заключение, че може да бъде прекратен режимът за опазване на сградата. От протокола на това заседание  (№62 ) става ясно, че още през 1983-а сградата е била обявена за културна ценност с местно значение. Комисията обаче е решила, че вече е "нарушена образната автентичност на обекта" и няма нужда той да притежава такъв статут. На самото заседание арх. Валентина Василева (член на Съвета) е изразила мнение, че представените фотоси са тенденциозни, пише в цитирания протокол от заседанието на съвета. Василева дава примери  с други запазени сгради в квартала, част от които дори са реставрирани, и казва, че именно те създават облика на булеварда. И напомня, че той е бил интересно място, "където не са живели случайни хора". Тя допълва и притесненията си, че одобрението на съвета да бъде свален статутът на този обект ще позволи да бъде разрушен обликът на квартала - "белег на епохата и историята".

Разбира се, аргументите й не са чути и въпреки че тя - а също и проф. д-р Валентин Плетньов и доц.д-р Иван Ванев, гласуват против, а доц Стефан Белишки се е "въздържал" , решението е прието...

Сега  районният  кмет на варненския квартал "Одесос" Георги Недев се кълне, че в имота няма да се строи - независимо от многобройните опити на собствениците за вдигане на многоетажно здание. Никой обаче няма как да гарантира, че утре някой следващ управник в бъдеще няма да реши, че сегашните ограничения не са актуални. Още повече когато  решението на Съвета от 2016-а вече му е развързало ръцете.

Стъклен заместител вече има и друга  историческа сграда

Тя обаче е в София. По предложение на директора на Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) на 7 юли 2016-а в Министерството на културата пристига протоколът с решението на експертния съвет (№60), с което статутът  на недвижима културна ценност "жилищна сграда, бивша Стефан Стамболов" (бел.ред. - така е записано в документа) също се отнема. Става въпрос за една емблематична постройка, проектирана от още по-емблематичния за времето си арх. Георги Фингов (бел.ред. - проектирал десетки красиви сгради в София и Пловдив, както и двореца "Ситняково", ловна хижа в Царска Бистрица и реставрацията на манастира "Свети Димитър" в Евксиноград) заедно с арх. Маричков - на ул. "Оборище" 10.

Собственик на имота е акционерното дружество "Бългериън Кънстръкшън Хаус". Новият градеж (сграда от стъкло и бетон), който вече се издига на мястото на старата жилищна сграда, е проектирана от "TAL Engineering". Това става ясно от рекламите на проектите в интернет страницата  на фирмата проектант, която се представя така: "конструира съвременния облик на българската среда, като разработва и осигурява модерни решения за остъклени конструкции и сградни обвивки".

Така и творението на архитектите Фингов и Маричков, вече е в "обвивка". От протокола, с който е решено, че то вече не представлява ценност за историята на столицата, става ясно, че тя е построена около 1909-а и обемът на сградата е бил  "силно раздвижен от еркери и кули". В документа е записано, че в проекта (на арх.Фингов и арх.Маричков) е търсена асиметрия чрез подчертаване на отделни елементи, особено изявена в ъгловата кула".

В периода 2003-2004-а е съгласуван и изпълнен инвестиционен проект за ново строителство със запазване на част от фасадите на сградата. Но в  процеса на строителството е извършено цялостното й демонтиране и на нейно място е издигната нова многоетажна сграда със значително по-голяма застроена площ и етажност от съществувалата на това място - това е записано в протокола от заседанието на съвета.

И най-важното е, че експертите вече са установили, че "напълно е загубен обемно-архитектурният облик на оригиналната сграда".

Като чете човек тази констатация, не може да не си зададе въпроса кой е отговорен за случилото се?!

Може би отговорът ще изскочи от само себе си, като се има  предвид, че легитимният собственик на имота всъщност е неясен. Проверка на в "БАНКЕРЪ" в Търговския регистър установи, че според последния списък на акционерите, присъствали на общото събрание на дружеството на 20 април 2015-а, основен акционер в компанията собственик е регистрираната в Цуг, Швейцария, "Балимо Инвестмънтс", която притежава 4990 от общо 5 хил. акции в дружеството. За цвят десет акции са записани на 37- годишната тогава Марта Лалова.

Кой стои зад швейцарската компания

не е много ясно. Все пак един факт от близкото минало може да ни наведе на някои размисли.

А той е, че на  заседание от 15 май 2009-а  Министерският съвет (става въпрос за управлението на тройната коалиция) решава да направи замяна с едноличното акционерно дружество "К консултинг", собственост  на рекламния бос Красимир Гергов. С него АДИС дава  на Гергов масивната сграда на бул. "Евлоги и Христо Георгиеви" 125, която по време на комунизма ползваше полската дипломатическа мисия у нас. В замяна държавната фирма получава  четири апартамента с обща площ 799 кв. м, плюс офис (340 кв. м) и 12 паркоместа на ул. "Оборище" 10. Така на практика рекламният бос лапва Чапрашиковата къща на бул."Евлоги Георгиев", която според експерти струва повече от цялата стъклена сграда на ул."Оборище".

Всъщност същото швейцарско дружество стои и зад посегателството над къщата на самия арх. Фингов на ул. „Шипка“ 38. През 1906-1908 -а арх. Фингов я проектира като семейно жилище, заедно с мебелите в нея и целия й интериор. Върху колоната при входа на дома големият български скулптор Андрей Николов, възпитаник на Антонен Мерсие в "Екол де Бо-з-ар" и член на управителния съвет на Международната асоциация на художниците в Рим, извайва женска глава. Някои изследователи допускат, че женският образ изобразява майката на масоните, защото и самият Фингов е бил член на ложата на българските "зидари".

Къщата е красива и удобна. Партерният етаж е свързан с първия чрез вътрешна стълба. На първия се намират две спални, детска стая, дневна с тераса, баня и веранда над входа. От антрето се влиза във вестибюл със стълба към горния етаж, където са големият и малкият салон, кабинет, трапезария, зимна градина, офис и кухня със сервизен вход. Богатата интериорна подредба очарова с вкуса и красотата си. Облицованите с махагон стени, дъбовата ламперия със сърцевидни мотиви, паната от австрийска круша с резби и интарзия, масивните дървени колони, вградената библиотека, мебелите с инкрустации, камината с кош от медна ламарина, кристалните полилеи са само част от изящния интериор, създаден лично от арх. Фингов.

В книгата на арх. Любимка Стоилова и арх. Петър Йокимов "Сецесионът и българската архитектура" авторите посочват, че в къщата на Фингов не само се създава естетическият комфорт на княжеската вила, без да е пропуснат и елемент от нейното вътрешно очарование, но архитектът показва, че за него не съществуват недостъпни творчески светове. В своя научна публикация арх. Явор Банков подчертава, че къщата на Фингов е най-ярък пример на т. н. рационален сецесион.

Поради финансови затруднения през 1914-а прочутият архитект е принуден да продаде дома си на минния инженер Петко Теодоров, известен индустриалец и за кратко кмет на София, брат на министър-председателя Теодор Теодоров. Национализацията след 1944-а превръща за около 20 години дома на арх. Фингов в детска градина. Той е обявен за паметник на културата от местно значение през 1978 г. (ДВ, бр.40). През 80-те години детската градина е преместена и партерът се използва за офиси на Националния институт за паметниците на културата. През всичките години обаче собственичките й - три дами:двете дъщери и внучката на Петко Теодоров, които живеят на последния етаж. След реституцията цялата къща е върната на собственичките. През 1995-а на 92 години умира последната от тях Мария Теодорова, дъщеря на Петко Теодоров. Нейното завещание оставя къщата на трима наследници - Кубрат, един от синовете на Симеон Сакскобургготски, Яков Джераси, управител на фондация "България", и Румен Манолов, юрисконсулт на НИПК. Мария Теодорова смята, че завещавайки дома, ще го запази от унищожение. Уви! В мътните години на демокрацията на хоризонта се появява лицето Надежда Иванова Теодорова с адрес във Виена, която по съдебен път придобива имота на основание наследствено правоприемство. И тя решава съдбата на къщата, като я продава през 2007-а  на фирма "Бългериън кънстракшън хаус" АД със седалище и адрес на управление по документи на ул. "Алабин" 34.M.

"Бългериън кънстракшън хаус" АД предприема действия за надстрояване на съществуващата сграда до... пет  етажа с отстъпи. Проектът дори е съгласуван с НИПК. Това се потвърждава от документите - разрешение за изменение на плана за регулация и застрояване, издадено на "Бългериън кънстракшън хаус" АД.

Прът в колелата на бъдещето унищожение

слага обществеността, която реагира незабавно. През ноември 2009-а "София за нас" - инициативен комитет на Движение за опазване паметниците на културата в България, и гражданската организация "Граждани за София" разпространяват Петиция за спасяване на къщата на Фингов, която е изпратена до всички отговорни инстанции начело с министър-председателя. В нея е посочено, че е налице крещяща липса на респект към къщата - културна ценност и образец на стила сецесион. В началото на декември 2009-а главният архитект на София Петър Диков връща за ново съгласуване проекта за изменение на плана. Той посочва, че разработката е недопустима, защото сградата и нейната среда подлежат на опазване и по този начин спасява този архитектурен шедьовър. Не се знае обаче докога.

Друга историческа сграда в столицата, около която се разрази скандал, след като беше разрушена (отново в почивни дни), също е била лишена от статута, които би я защитил. Става дума за известна под името "Двойната къща на Митови" на бул. "Васил Левски" 19-21, чийто статут като паметник на културата е свален с протокол №62 на експертния съвет през ноември 2016 година. В доклада на арх. Пламен Шомов от НИНКН четем: "Обектът е разположен самостоятелно в имота си на улична регулация. Средата е напълно променена, несъразмерна в мащабно отношение с големите жилищни кооперации и бизнес центъра в съседство. Сградата стои чуждо и нехармонично в тази среда"...

С тези и още подобни аргументи съветът гласува статутът й на защитена да бъде свален. Никой не си и задава въпроса  защо тази сграда се е превърнала в... нехармонична.

Инак къщата е построена през далечната 1907-а по проект на арх. Георги Тодоров за семейството му в стил сецесион. Наистина тя остана самотна сред заобикалящите я модерни сгради, но все пак доскоро напомняше за възхитените погледи на минувачите от нейното си време. Фасадата й  е така проектирана, че ако не са двата входа към фронталната част, не може да се допусне, че е къща близнак. Архитектурата на сградата по онова време е била в стилово единство с ансамбъла по булеварда.

След 1944-а  "по партийна линия" тук са настанявани многократно различни квартиранти, които постепенно занемарили къщата. С годините тя сменя собствениците си, а от 1976-а  е със статут на паметник на културата "за сведение". Сградата се е състояла  от две самостоятелни жилища, долепени едно до друго. Във всяко от тях има по четири големи стаи, една слугинска стаичка, кухня, баня и тоалетна. Вита вътрешна дървена стълба свързва етажите. Това е описанието на къщата в албумите и в архивите на Столичната община.

След като стана скандалът около разрушаването й, се  разбра

и кой ще я "хармонизира"

От екраните на телевизора изпълзя  криминалната сянка от близкото минало на Кирил Киров-Японеца, фигуриращ в архивите на МВР като един от наркобароните в страната. С арогантно спокойствие той заяви, че не съжалява за това и че никой, дори министърът на културата, не може да го накара да я  изгради наново. Най-потискащото обаче се оказа, че на практика той беше прав, тъй като е следвал всички стъпки, определени от закона, за да получи зелена светлина от най-високия експертен съвет по въпросите на културното наследство и от Министерството на културата да събори сградата.

Не е ясно как ще бъдат изпълнени публичните обещания на министъра на културата Боил Банов, който се кълнеше, че ще задължи собственика да възстанови "Двойната къща" в предишния й вид. По-скоро те звучаха  като хубаво пожелание, но всички бяха наясно, че обещанията на Банов нямат почти никаква юридическа стойност. Единственото, което засега може да се направи, е  да се протакат евентуални действия, тъй като Киров е длъжен да съгласува бъдещите си инвестиционни намерения с държавата. Малък шанс дава обстоятелството, че имотът се намира на територия, определена като групова културна ценност. Но институциите не могат да задължат Киров да вдигне нова къща по образ и подобие на старата, след като самите те са решили да й отнемат статута на културна ценност.

Кирил Киров постъпателно овладява имота, намиращ се на адрес бул. "Васил Левски" 19-21  в периода между 2002-а  и 2008-а за общата сума от почти 700 хил. евро. По това време той вече е придобил и съседния парцел на номер 15-17, където изгражда осеметажна бизнес сграда. В архива на НИНКН липсват данни нейната поява да е била съгласувана с института, въпреки че също попада в обхвата на защитена територия. В този период Киров преживява две покушения, които според полицията са епизоди от нарковойната в София. Още преди Японеца да придобие "Двойната къща" окончателно, тя вече се намира в лошо състояние, защото предишните й собственици не успяват да я поддържат. През 2006-а  експерт от НИНКН прави оглед и предлага стопаните да поправят и хигиенизират сградата. През лятото на 2008-а  новият й собственик - фирмата на Киров "Бул-Рент" АД, внася първата си молба до института, в която настоява да се отмени временният режим за опазване на сградата като архитектурно-строителен паметник на културата с предварителна категория за сведение. Аргументите са, че автентичността и степента на съхранение на "Двойната къща" не отговарят на паметник на културата, че не си взаимодейства със средата, че е непригодна за ползване като жилищна и че архитектът на сградата Георги Тодоров не е създал други шедьоври в София.

НИНКН обаче отказва да отпише паметника от регистъра на културните ценности. Експертите препоръчват също така да бъдат извършени ремонтно-възстановителни работи. Такива обаче не се случват. През 2011-а  НИНКН взема ново решение по казуса на "Двойната къща", в което отново отказва да отмени статута на сградата, но този път "допуска да има съвременна намеса" около паметника при конкретни предписания за неговото опазване. След това "Бул-Рент" внася за съгласуване проект за реставрация и адаптация на "Двойната къща" - идеята е да се изгради нова осеметажна сграда, като се запазят и реставрират южната и източната фасада на съществуващата "Двойна къща". И така до 2016-а, когато ограниченията падат изобщо.

Facebook logo
Бъдете с нас и във