Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

КУРСОВЕТЕ ЗА БЕЗРАБОТНИ - МАЛКО, НО НЕКАЧЕСТВЕНИ

Рекордно ниско ниво на безработицата, рекордно висока степен на заетост, рекордно...Това е думата, която най-често се чува напоследък на пресконференциите на Министерството на труда и социалната политика. Според редица експерти позитивните оценки са прибързани. Намаляването на процента на хората без работа се дължи на това, че те са включени в различните програми на ведомството. На наетите държавата плаща заплатата и осигуровките, но само за шест месеца. В повечето случаи след този период те се връщат на трудовата борса. Така че ефектът от тези мерки за насърчаване на заетостта е краткотраен. Все още не са създадени предпоставки пазарът на труда да се саморегулира. За да стане това, според експертите трябва да се наблегне предимно върху подобряването на трудовите умения на хората без работа. Качеството на квалификацията, получавана в образователните фирми, обаче е много ниско, а като цяло ефективността на курсовете е нищожна.В основата на квалификационното обучение би трябвало да стои професионалното ориентиране, на базата на което да се изгради адекватен план за повишаване уменията на хората, останали без работа. Всичко това, разбира се, трябва да се основава на конкретните изисквания на работодателите не само от гледна точка на търсените специалности, но и на изискваната квалификация. Проблемът е, че за да се прави такова ориентиране в професионалната сфера, което да е адекватно на пазара на труда, трябва постоянно да се събират данни за това какво и какви кадри търсят предприемачите в дадения момент. Сега на практика не търсенето определя предлагането, а икономически интереси на определени личности стоят над пазарните принципи. Често се предпочитат определени курсове, защото са по-евтини и в тях могат да се включат повече хора. Но ефектът от такива начинания е минимален, сочи изследване на д-р Кирил Величков, извършено с подкрепата на Института по икономическа политика.Тревожно малък е процентът на включените в курсовете за безработни. През 2003 г. например само 5.5 на сто от регистрираните в бюрата по труда са получили допълнителна квалификация. През 2004 г. се очаква да бъдат включени 15 200 лица, което ще струва на държавата 10 438 705 лева. От 1995 г. насам средно между 55 и 60 на сто от включените в курсове за преквалификация са на възраст от 25 до 44 години, а процентът на лицата до 24 години е между 17 и 20. Осем на сто от участниците в тези обучения попадат в диапазона 45-49 години, а тези над 50 години са 10 процента. Според авторът на изследването д-р Величков тези данни показват, че образователната система в страната не дава необходимата специалност. Твърдението се базира на факта, че една пета от току-що завършилите веднага прибягват до преквалификация. Необходимо е системата за повишаване на знанията да попълва тези празноти и така да се сведе до минимум нивото на хората без работа, но на практика това не става.Основен пропуск в програмата за борба с безработицата е неправилното разпределение на средствата, смята д-р Величков. От началото на 1998 г. до края на 2001 г. за субсидирана заетост са изразходвани 36 на сто от парите, предвидени в Националните планове за действие по заетостта. За насърчаване стартирането на самостоятелен бизнес и самонаемане са отишли 14%, а за професионално обучение - по-малко от процент. Малкото пари обаче не са основният проблем. От анализа на данните за размера на средствата, отделяни за квалификационно обучение, става ясно, че процентът на нарастване на сумата не е пропорционален на броя на хората, намерили си работа вследствие на получената квалификация (вж. таблицата Ефективност на обучението). Факт е, че заради ниското качество на проведените курсове възвръщаемостта на средствата е съвсем слаба, твърди Величков. По думите му това поставя под съмнение адекватността на цялата политика на Агенцията по заетостта за намаляване дела на хората без препитание. Показателни са изнесените факти за резултата от един от най-големите проекти, реализиран от агенцията през 1999 г. - SMAER. Той е осъществен в районите, засегнати от преструктурирането на стоманодобивната и минната промишленост в страната - Перник, София и Бургас. Общата му стойност е 12.367 млн. евро. Проучването за въздействието му върху трудовия пазар категорично показва, че проведеното квалификационно обучение е било на твърде ниско ниво. Доказателство за това съждение е, че 82% от включените в проекта са си намерили работа.Обобщените данни от изследването на Величков показват също, че средното ниво на образованост в страната е по-ниско в сравнение с това в ЕС. Основният довод за този извод е фактът, че квалификацията на все повече работници не отговаря на изискванията на новоразкритите работни места. Прогнозите са, че разминаването на образователния процес и потребностите на работодателите ще се задълбочава, ако не се вземат бързи мерки за модернизиране на образователните програми във всички учебни заведения в страната. За необходимостта от реформа в сферата на квалификационното обучение говорят и данните, че за последните десет години относителният дял на хората с професия в страната е намалял с 8.3% (през 1993 г. процентът им е бил 47.2, а през 2003 г. достига 38.9 процента). Статистиката сочи, че изоставаме от страните от ЕС и по показателя участие на младите хора в системата на висшето образование. В Съюза 79 на сто от завършилите средно образование постъпват в университет или колеж, а в България делът им е 60.Друг проблем е, че българските работодатели не са осъзнали, че инвестициите в човешкия капитал са едни от най-рентабилните. Предприемачите не поемат риска да вложат по-големи суми в свой служител, защото нищо не им гарантира, че след време той няма да бъде привлечен от конкурентна фирма. В българското трудово законодателство все още не са регламентирани такива защитни механизми и затова като цяло в страната само една четвърт от парите за преквалификация идват от бизнеса. Други 25% се набавят от централизирания бюджет на Агенцията по заетостта, а 15 на сто усвояваме от предприсъединителни фондове и програми. Една десета от средствата пък се набавят от самите обучаващи се, 5% - от договори на отделните Бюра по труда и още толкова идват от други източници.Високата ефективност на обучението не е недостижима цел, заключава д-р Кирил Величков в своето изследване. Най-важното според него е да се укрепи връзката работодател-работник, а като посредник между тях да се утвърди ролята на трудовите консултанти и обучаващите организации.

Facebook logo
Бъдете с нас и във