Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

КУПУВАЧЪТ НА БТК ЩЕ УДЪЛЖАВА МОНОПОЛА Й

Шекспировият въпрос Да бъде или да не бъде, отнесен към националния телекомуникационен пазар, е на път да раздели управниците ни на два непримирими лагера. Проблемът не е в това дали да бъде предпочетена определена идея (разбирай далавера), или пък да се подкрепи някаква си личност, както обикновено става на Балканите. От решаването на дилемата зависи не само съдбата на всички фирми, предоставящи далекосъобщителни услуги, но и ежедневието на обикновените потребители - т.е. на близо 3-те милиона абонати на БТК, на доближаващите 2 милиона клиенти на трите мобилни оператори и на всички тези, чието ежедневие е немислимо без програмите на местната кабеларка. А раздвоението сред управниците е придизвикано, от една страна, от желанието за успешна продажба на БТК, а от друга - от поетите пред Евросъюза ангажименти за темповете на либерализация на телекомуникационния ни пазар. По всичко изглежда, че в момента везните натежават към националния телеком и възможностите зафактическо продължение на монополаКупувачът на БТК ще определи степента на либерализацията - предположението е на по-малката част от експертите в сектора, но последните събития все по-категорично доказват истинността му. Първите индикации дойдоха от пакета документи по продажбата и главно от информационния меморандум. В тях на практика се дава възможност на кандидатите за телекома ни да направят своите коментари по предвижданата законова рамка - т.е. да обвържат оферираната цена с темповете на отпадане на монопола. През седмицата пък се разбра, че регулаторните искания на инвеститорите ще са определящи при формирането на бъдещия либерализиран пазар. Официално това бе потвърдено от заместник-министъра на транспорта и съобщенията Николай Николов, който от трибуната на Българския икономически форум заяви: Едно от най-важните неща, които очакваме да видим в индикативните оферти на кандидатите за БТК, са техните претенции към бъдещата регулация на сектора. Параметрите на либерализацията трябва да бъдат фиксирани така, че на всички кандидати да им бъде ясно какво купуват не само като пакет акции или финансово-икономическо и технологично състояние на компанията, но и като част от пазара на телекомуникационни услуги. Проблемите със законовата рамка бяха едни от основните и при първата процедура за раздържавяването на БТК и се договаряха в течение на месеци. В спора се намесиха и ИНТЕРНЕТ-компаниите, и останалите телекомуникационни фирми. Постигнат бе приемлив за всички страни компромис. На финала обаче сделката бе провалена, тъй като правителството на Иван Костов счете за неприемливи исканията на купувачите държавата да гарантира монополните (и лицензионни) права на БТК. Всъщност в българското търговско право и до днес не е дефинирано дали приватизацията в сферата на естествените монополи епродажба на акции или на праваСпоред практиката у нас, при всяко дружество, което се раздържавява, обектът на продажба е пакет от акции. Които имат право на глас (т.е. на управление на активите и дейността на предприятието) и право на дивидент. При непубличните компании (каквато е и БТК) стойността на акциите се определя въз основа на активите и на финансовите потоци на съответното дружество. Никъде в правния ни мир обаче не се дефинира понятието цена на монополни (или лицензионни) права. А при естествените монополи те са основният фактор не само за дейността на съответното дружество, но и за формиране на бъдещите му приходи. Така е не само в телекомуникационния сектор, но и в цялата енергетика, в пътния, авиационния и в жп транспорта... И никак не е без значение докога например БТК единствена ще може да предлага достъп до крайни клиенти, като определя тарифите не спрямо разходите си, а по нейни незнайни вътрешни правила? Липсата на прозрачност при ценообразуването при всички случаи повишава цените за клиентите. И прави новите собственици на съответната инфраструктура крайно несигурни. Именно затова Европейският съюз изисква категорична законова и нормативна регламентацияна всички етапи при либерализацията на естествените монополи. През 2001 г. България затвори глава Телекомуникации след трудни и продължителни преговори, при които еврочиновниците направиха значителни компромиси. Удължен бе срокът за цифровизация на националната фиксирана телефонна мрежа и бяха договорени разтеглени във времето етапи за постигането й. Набелязани бяха и темпове на отваряне на пазара, съобразени не с всички участници в него, а със степента на цифровизация на БТК. Постигнатите отстъпки за българския телекомуникационен сектор са един от прецедентите при преговорите за присъединяване на нови страни кандидатки, коментираха наши представители в Световния съюз за далекосъобщения. Независимо от бонусите на Брюксел обаче България е на път да провали договореностите с Евросъюза Според поетите ангажименти, БТК трябва да бъде приватизирана още през тази година. До 31 декември 2002 г. е необходимо парламентът да приеме и съвършено нов закон за далекосъобщенията, съответстващ на нормативите в ЕС. Необходимо е също така да се разработят редица подзаконови актове и методологии, регламентиращи целия спектър от дейности в сектор, като се започне от процесите на проектиране и строеж на далекосъобщителни съоръжения, мине се през условията за работа на отделните оператори и се стигне до степента, в която Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) ще контролира тяхната дейност. От 1 януари 2003 г. пък трябва да бъде въведена пълната либерализация на далекосъобщителния пазар. Целта в крайна сметка е една - защита правата на потребителите и ефективна конкуренция, която единствена би могла да намали цените на услугите. Само че проект за нов закон все още няма. Налице са предварителни идеи, чието превръщане в законови текстове тепърва предстои. Разработката на конкретните проекти ще започне след приключването на сделката за БТК. Което при най-оптимистични прогнози може да стане едва в края на лятото. А оставащите до края на годината месеци са крайно недостатъчни за подготовката на огромния пакет правни документи. Обществената дискусия по тях, също ще отнеме доста време. После законът трябва да бъде одобрен от парламента, което най-вероятно ще е възможно едва през 2003-а. Така директно нарушаваме едно от най-важните условия на договорената с ЕС рамка. Впрочем все още не се знае дали националният ни телеком изобщо ще бъде продаден. От изхода на сделката и от бъдещия му собственик зависи какъв ще е телекомуникационният ни пазар през следващите 10 години. Най-неблагоприятният вариант -пореден провал на продажбатаоблагодетелства в най-голяма степен всички останали далекосъобщителни компании без БТК. При него чисто юридически ще бъдат гарантирани доста по-бавни етапи на отваряне на пазара, което би трябвало да затрудни останалите играчи. Така обаче е само на пръв поглед. Защото досегашният опит категорично доказа, че държавната собственост върху националния телеком и всички пробойни, които тя подсигурява, са благодатна почва за ефективна конкуренция. И докато провалената продажба ще се отрази негативно върху абонатите на БТК (и то главно върху месечните им сметки), клиентите, привлечени от по-добрите условия на другите фирми, лавинно ще се увеличават. Вариантътприватизация на всяка цена и предоставянето на телекома на непознат за световните телекомуникации купувач ще затрудни в по-голяма степен правителството, отколкото останалите пазарните субекти. Кабинетът ще трябва да обяснява защо е предпочел съответния кандидат не само вътре в страната, но и пред определени международни институции със специални функции, особено активни след атентата от 11 септември. (Още повече ако съществуват някакви съмнения относно капиталите, финансовите обвързаности или бъдещите намерения.) Регулаторните претенции обаче на новия собственик, дори и първоначално да се въведат, бързо ще бъдат съборени от другите участници на телекомуникационния ни пазар. Сред тях без съмнение ще са авторитетни чуждестранни компании (достатъчно е тук да споменем само унгарската Матав, за която по-апетитен от БТК се оказа нашенският Орбител). Третият вариант за сделката с БТК е в телекома да влезеавторитетен международен операторКраткосрочната перспектива в този случай е положителна основно за правителството. При подобна сделка то ще отчете първия си значителен пазарен актив и доста по-лесно ще обясни стойността на продажбата, която най-вероятно ще е толкова ниска, че дори и добронамерените трудно биха я определили като задоволителна. Печаливши ще са и всички абонати на БТК, на които компанията ще предложи наистина съвременни услуги и обслужване. При това, без да преследва краткосрочни печалби на всяка цена. Този вариант е най-добър и за самата компания, и за националната телекомуникационна инфраструктура, чието развитие ще се съизмерва със световните стандарти. Потърпевши ще са останалите участници на пазара, които не само ще трябва да се съобразяват с по-големия си събрат, но и ще са подложени на строги регулаторни ограничения. И продължителен де факто монопол. Защото е повече от ясно, че условието за подобна сделка ще са законови и нормативни промонополни забрани. При това далеч по-рестриктивни от договорения с Евросъюзаразвързан монополПри него пълното отваряне на пазара наистина ще бъде огласено на 1 януари 2003 година. Фактическата либерализация обаче на практика се отлага. Едва от второто полугодие на следващата година БТК ще е длъжна да има референтна (рамкова) оферта за взаимно свързване с мрежите на останалите оператори, и то на предложени от самата нея цени. Сиреч при връзка на мобилен абонат с фиксиран телефон на БТК телекомът може да постави ценова бариера. Чак от началото на 2004 г. телекомуникационните компании със значително пазарно присъствие (с дял над 25% от съответния пазарен сегмент, каквито засега са само БТК и Мобилтел) ще водят разделно счетоводство за различните видове услуги, а тарифите им ще са съобразени с разходите. Дотогава ще плащаме толкова, колкото поискат операторитеТова изискване няма да важи за обикновената телефонна услуга на БТК, цените на която ще се определят по специална методика и ще се контролират от Комисията за регулиране на съобщенията. От 1 януари 2004 г. БТК ще допуска други компании да се свързват със селищните й централи. Така абонатите й ще могат със специален префикс да насочват междуселищните и международните си разговори към алтернативен оператор. Абонамент за ползване на услугите на друг оператор при разговори на определени дистанции ще се прави едва през 2005 година. Тогава клиентите на една телекомуникационна компания ще могат автоматично да ползват по-ниските тарифи на конкурентна фирма за разговори с чужбина например. На практикаконкурентната среда се отлага за 2005 годинаВ началото й БТК ще е длъжна да предостави конкурентен достъп до абонатната си мрежа - т.нар. последна миля. Това ще позволи на другите оператори да предоставят услуги на крайните клиенти при условия, разни на тези на БТК и свързаните с нея компании. Според плановете на държавните ни чиновници, през 2005 г. вече ще е гарантирано правото за взаимно свързване на мрежите за глас и данни при регулирани условия. Ще са въведени и разходно-ориентирани цени на операторите със значително пазарно влияние. С други думи, ще са налице всички ключови фактори, които в Евросъюза са показател за наличие на конкурентна цена. В момента въпросът за последната миля е проблем и за Европа. Конфликтите тръгнаха в края на миналия век във Великобритания, където Бритиш Телеком доведе почти до фалит конкурентите си - гласови оператори, поради високите цени на достъпа до крайните клиенти. Пресен е случаят и с Дойче телеком, обвинен от Европейската комисия за неправомерно високите цени, искани от конкуренти, за достъп до последната миля. Компанията има срок от два месеца, за да изравни цените с тези за собствените си клиенти, за да не бъде глобена. Подобни мерки преди време Еврокомисията предприе и срещу ИНТЕРНЕТ-подразделението на Франс телеком - Уанаду (Wanadoo), и холандския оператор Кей Пи Ен.До края на 2005 г. е необходимо да бъде променена и конституцията на страната, за да може не съдът, а телекомуникационният регулатор (КРС) да решава всички спорове между участниците на пазара. Пак дотогава БТК ще трябва да стане 100% частна. Чак от 1 януари 2009 г. всички оператори на фиксирани гласови услуги и мобилните мрежи ще са длъжни да гарантират преносимост на номера (МобилТел например ще трябва да приеме като свой клиент абонат на Глобул и да запази персоналния му номер). Неяснотите около ИНТЕРНЕТ-телефониятае другият ключов момент в телекомуникационната регулация. При първия опит за продажба на националния телеком ИНТЕРНЕТ-провайдерите успяха да наложат законови промени, изваждащи всички дейности по глобалната мрежа извън регулация. Така още през 2000 г. се появиха първите реални конкуренти на телефонната услуга на БТК. С гъвкава ценова политика и агресивна реклама те бързо успяха да отвоюват сериозен дял от пазара, но не бяха приети в общността на телекомуникационните оператори. Сега въпросът с алтернативните ИНТЕРНЕТ-телефонни оператори е на път да бъде решен. И то по искане на самите компании. През последните месеци те започват да настояват за ясни правила на играта, прозрачност и въвеждане на регулаторни принципи в тяхната си пазарна ниша. Както и за напълно независим регулатор. КРС пренебрегна последното искане и като че се вслуша в останалите. През седмицата от регулаторната комисия неофициално обявиха, че се обмисля възможността от 1 януари 2003 г. да се въведат индивидуални лицензии за ИНТЕРНЕТ-операторите на глас и данниКоето ще направи всяка от компаниите равностоен участник на телекомуникационния пазар, но с всички произтичащи от това задължения.Дали описаните промонополни ограничения ще станат част от новата телекомуникационна регулация, или ще бъдат смекчени, зависи изцяло от сделката за БТК. Отсега обаче е ясно едно - какъвто и да е изходът от нея, законовите текстове ще бъдат атакувани - както от всички политически сили извън управляващото мнозинство, така и от отделни телекомуникационни фирми. Евентуално и от еврочиновниците в Брюксел, които трудно преглъщат каквито и да са компромиси. Особено пък такива за проточена либерализация.

Facebook logo
Бъдете с нас и във