Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

КУНЕВА СКРОИ УСМИРИТЕЛНА РИЗА ЗА КОРУПЦИЯТА

Плащанията на подкупи за издаването на лицензи и разрешителни за спечелването на конкурс, обикновен рушвет тук-таме, малък подарък в знак на благодарност на държавен чиновник - всички тези неща са до болка познати в нашата страна. Добре познат е и отговорът на държавата в лицето на правителството - стратегии, работни планове, етични кодекси... След всяка критика на Европейската комисия, Международния валутен фонд и кой ли още не за ширещата се корупция сред висшите етажи на властта, в съда, здравеопазването, в образователната сфера активността на управляващите в София обикновено се изчерпваше с разработването на поредния стратегически документ и вдигането на малко повече шум, ако България вземе, че се придвижи с едно две места нагоре в класацията на Трансперънси Интернешънъл (международна неправителствена организация, изследваща равнището на корупция по света).В навечерието на парламентарните избори обаче бе избран един друг подход. Министърът по европейските въпроси Меглена Кунева представи за публично обсъждане своя законопроект за превенция на корупцията. Отделен въпрос е доколко липсата на практически резултати е следствие от неефективните правни норми или от тяхното неприлагане? Министър Кунева вероятно ще отнесе и упреци, че разработването на проекта срещу рушветите е твърде закъсняло и преследва по-скоро предизборни цели. Специално по този параграф кабинетът на НДСВ е твърде уязвим след случващото се около концесията на магистрала Тракия, а и след скандалите покрай някои негови по-ранни и неособено прозрачни сделки. Но предизборен или не, законопроектът заслужава внимание, тъй като в него наистина са залегнали някои добри намерения, които отдавна са част от европейската действителност.Централно място в него е отделено на създаването на независима петчленна комисия (председател и четирима членове). Предвижда се нейният състав да се утвърждава от Народното събрание по предложение на Министерския съвет. Комисията ще се занимава с цялата координация и прилагането на държавната политика в областта на ограничаването на нерегламентираните плащания. И именно тук е заложена и една от мините пред практическото прилагане на нормативния документ. Едва ли може да се очаква от членовете на едно ведомство, чието назначение зависи пряко от правителството, да проявят пълна безпристрасност, ако се наложи да разследват висшестоящ представител на изпълнителната власт. По добрият-вариант като че ли е комисията да се сформира на т. нар. квотен принцип (по подобие на Конституционния съд), при който всички власти (изпълнителна, законодателна и съдебна) имат свои представители. Едно от достойнствата на проекта е, че в него изчерпателно се изброяват служителите, които подлежат на наблюдение и проверка, дали не заработват някой и друг лев под масата. Под такъв надзор ще са органите на изпълнителната власт, местното самоуправление и съдебната власт, ръководствата на БНБ, НОИ, Здравната каса, комисиите за установяване на трудоспособността и други. Не са подминати и лекари, директори на училища, ректори, декани, преподаватели в унивесрситети, както и управителите на държавни фирми. Любопитно е прибавянето към този списък и на наместниците на магистратите. Както е известно, дисциплинарните производства срещу съдии, следователи и прокурори се провеждат от Висшия съдебен съвет по ред, предвиден в Закона за съдебната власт. Така че хората на съдебната власт едва ли ще са очаровани, ако бъдат подложени на проверка и от един чисто административен орган, какъвто ще е Комисията по корупция.Предвижда се също антикорупционният орган да образува производства за установяване на случаи на корупция по сигнали на засегнати граждани или юридически лица, по собствена инициатива, както и при сезиране от трети лица. Давността на информацията, която ще бъде проверява, ще е три години. Според юристи обаче не би било зле, ако се впишат и критерии за допустимост или не на съответните жалби. Така поне донякъде ще се избегне опасността комисията да не бъде затрупана от доноси. Иначе в законопроекта на Кунева е фиксиран максимален срок от два месеца, в който може да протича разследването. В неговите рамки членовете на комисията ще имат правото да изискват необходимите им документи и да снемат показания от проверяваните лица. Допуска се и събирането на доказателства по принудителен ред, но единствено с разрешение на Софийски градски съд. Този текст би могъл да бъде разширен, като се даде компетенции и на другите окръжни съдилища, защото едва ли необходимите на проверяващите доказателства винаги ще се намират в столицата.Доста спорове в юридическите среди сигурно ще предизвика и предложението антикорупционният орган да може да спира незаконосъобразни решения на органите на държавното и местното управление, пораждащи условия за корупция. По сега действащата уредба такова право има единствено съдът.Интересни хрумвания се забелязват и сред проектоклаузите, отнасящи се до протоколните подаръци, получавани от държавните чиновници. Те ще могат да запазват за себе си еднократни дарове на стойност не повече от 50 лв. или няколко за общо 200 лв. през една календарна година. Но далеч по-сериозно звучат намеренията да се наблюдава финансовото състояние на чиновниците, техните семейства и близки, за които има подадени сигнали за корупция. Днес държавните служители подават ежегодно декларации за имотното си състояние пред ръководителите на ведомствата, в които работят. Рядко обаче някой да си прави труда да сравнява данните в тях.

Facebook logo
Бъдете с нас и във