Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

Къде са "Кокорко" и "Тамянка"

Традиционните бъл­гар­с­ки сор­тове  грозде се броят на пръсти. От белите най-известните са "Димят", "Мис­кет" и "Керацуда", а от чер­вените - "Гъмза", "Широка мел­нишка лоза", "Памид" и "Мав­руд". 

"Димят" е широко разпространен по Черноморското крайбрежие, в района на Шумен и Стара Загора. Гроздето узрява през втората половина на септември. Чувствителен към ниските температури и засушаване. От сорта се получават обикновени бели трапезни вина, с характерен вкус. Изпол­зва се самос­тоятелно и за купаж с други сор­тове, но много често и за варене на ракия и брен­дита.

"Мискет" има и бяла, и червена разновидност, но също се приема за стар български сорт. Разпространен е предимно в района на Подбалкана и Средногорието - Сунгурларската долина, Карловско и Брезовско. По устойчивост на измръзване този сорт заема първо място сред местните сортове. Вината имат сламеножълт цвят и приятен фин мискетов аромат.

Сортът "Керацуда" е разпространен предимно в Югозападна България. Заема много малки площи. Гроздето му узрява през втората половина на септември. Използва се за приготвяне на обикновени бели трапезни вина, подходящи и за ликьори.

"Широка мелнишка лоза" е стар местен сорт, отглеждан от незапомнени времена в микрорайона на Мелнишко. Разпространен е само в долината на река Струма - Благоевградски окръг около гр. Сандански, Мелник, Петрич и селата Хърсово, Марикостиново, Капатово, Виногради. Гроздоберът обикновено започва през първата половина на октомври. Отлежалите вина от този сорт се отличават с богат аромат, в който се долавят тонове на тютюн и кожа.

"Мавруд" е стар местен сорт, който се отглежда само в България, най-често около Асенов­г­рад, макар че насаж­дения има вече и на други места в Горнотракийс­ката низина. Гроздето за него се бере през втората половина на октомври. Вината се развиват отлично в контакт с дъбова бъчва. Асеновградският (станимашки) мавруд се характеризира с рубиненочервен цвят и мек вкус.

Стар български сорт винено грозде е "Врачански мискет". Гроздето се бере ръчно и се селекционира прецизно от лозята на стопанство "Евксиноград". От него се прави бяло сухо вино със защитено географско наименование - "Дунавска равнина". Напитката има силно изявен сортов аромат - мискетов, но оригинално съчетан с диви треви и билки.

Струва си да се обърне внимание на "Памид"-а, отглеждан по нашите земи още от траките. Това е среднозреещ сорт - бере се към средата на септември. Получават се светлочервени, леки трапезни вина, които обаче не са подходящи за отлежаване. 

"Гъм­зата" е най-разпространен в северозапад­ната част на страната. Сор­тът по-рядко се изпол­зва за самос­тоятелно вино, най-често за купаж. 

Част от националния ни лозарски генофонд е сортът "Кокорко". Това е истински уникат, който днес трудно може да бъде открит. Преди сортът е бил разпространен в Северна и Североизточна България (Варна, Добрич, Силистра, Плевен). Но най-добре се е адаптирал във Великотърновско, в селата Караесен, Патреш, Вишовград, Бяла черква и Сухиндолско. За сортове като "Кокорко" и "Тамянка" се смята, че придават много приятен парфюмено-плодов аромат на белите вина. 

От чуждестранните сортове грозде, най-масово в България се отглежда "Каберне совиньон". Той заема около 25-28% от всички лозови масиви. Следват "Мерло" и "Шардоне".  В последните десет години те се допълват и от нетипичните за България "Пино ноар", "Сира" и други. Към тях могат да се добавят и белият сорт "Вионие", и испанският "Темпранийо".  Безспорен факт е, че  през последните 3-4 години както лозарите, които сега навлизат в сектора, така и тези, които заменят старите си насаждения с нови,  започнаха да засаждат по-екзотични  сортове и от бялото, и от червеното грозде, защото те обогатяват виното с нови аромати и вкусови качества. Следва се и тенденцията в световен мащаб да се търсят по-богати на аромати вина с плодови оттенъци.

Типичен пример за това е "Дорнфелдер" (Dornfelder)  -  немски сорт, уникален и иновативен за нашия пазар, а вкусовите му характеристики го правят идеален за съчетание с гурме специалитети. Този сорт не се среща толкова често дори в световните винени листи. Появява се на винената карта през миналия век благодарение на изключително упорития труд на един немски лозар. За щастие на българското винено разнообразие "Дорнфелдер" е намерил и своя втора родина, изключително място за растеж и развитие, район, в който да изяви своя максимален потенциал – този на град Съединение, Пловдивско, известен с благодатната си лозова култура и климата на Тракийската низина. Виното, което предлага този сорт, е под марката F2F Dornefelder 2013. То е характерно с тъмнорубинен, наситен цвят с нюанс на арония. Има интензивен аромат с покоряваща плодовост - къпина, черна стафида, лятна череша и ефирна, имплицитна барикова зрялост. Вкусът показва сила, концентрация, богата структура и мощен, пикантен финал. Специалистите посочват, че виното е великолепен избор за избрани месни специалитети от патица, пуйка, фазан, свинско, агнешко, говеждо, едър дивеч, сухи деликатеси и твърди сирена. Мощно вино с потенциал, отлежало 14 месеца в дъб и 9 месеца в бутилка преди лансиране на пазара. А финалът му е дълъг и впечатляващ, за да остави чувство на удовлетвореност от срещата и след това.

Сред другите екзотичните сортове, които си пробиват път у нас, са "Мускадел" и "Просеко".

Освен адаптирането на чужди сортове грозде у нас селекцията на нови видове също е сред начините за повишаване на производството. Експертите от плевенския Институт по лозарство и винарство са едни от пионерите в тази област у нас. Още през 1944 г. те създават сорта "Рубин" чрез кръстосване на "Небиоло" и "Сира". Той добива известност чак след края на 50-те години, когато е утвърден от Държавната сортова комисия и е бил разпространен най-вече в Пловдивския район и отчасти около Ивайловград. Днес вече насажденията с "Рубин" са все повече из цялата страна. По принцип сортът не е много студоустойчив. Много бързо натрупва захари, но и сравнително бързо губи киселини, тоест от най-критично значение е точният момент на обиране, тъй като периода на технологичната зрялост е къс. 

Хиб­рид­ният сорт "Кай­лъшки рубин" е един от последните, създаден в Института по лозарство в Плевен. Той е селектиран на базата на кръс­тос­ване на европейс­ката лоза "Витис винифера", която е донор на качес­т­вото на гроз­дето, с американ­ски и азиат­ски видове.  Азиат­с­ките са носители на донора на устой­чивост на ниски тем­ператури от порядъка на минус 40 градуса, които не са рядкост в  Далеч­ния изток. Американ­с­ките видове пък са "имунизирани" за основ­ните болести по лозата. 

Сред най-новите "хибридни попълнения" на българските технолози във винените сортове са  "Трапезица" - червен винен сорт, и "Плевен" - междинен бял сорт, който може да се консумира като десертен, но и да се използва във винопроизводството. 

Четете още

Банкеръ Weekly

Къде се крият корените

Още 1960 г. България е разделена на пет лозаро-винарски района. Още »
Банкеръ Weekly

Смазващи критики от Брюксел за Борисов

Но най-неприятното е, че България, видите ли била изпълнила само една от петте препоръки за реформи, които ни даде преди година ЕК. Още »
Банкеръ Weekly
криза

Банковите заплати се сриват

Текучеството е огромно, заплатите - 700 лева. Още »
Facebook logo
Бъдете с нас и във