Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

КРИВИТЕ СМЕТКИ ЗА АТОМНАТА ЦЕНТРАЛА

След зрелищните парламентарни представления преди седмица атомната ни централа отново оглави всички новинарски емисии. Този път с искането за референдум, което БСП обеща да депозира в Народното събрание до края на седмицата. Исканият вот бе определен от синята лидерка Надежда Михайлова като чисто популистки ход, с който БСП се опитва да калкулира политическите тези. Димитър Стефанов от НДСВ пък предложи да изтъргуваме Козлодуй за Белене, сиреч за придумане Евросъюза да изграждаме втора ядрена централа в страната ни. При завръщането си от Италия премиерът Сакскобургготски заяви: В една демокрация могат да се предприемат всякакви инициативи, но аз се питам как биха реагирали в Брюксел и дали биха добавили това към аргументите за нашето присъединяване към Европейския съюз.В сряда (4 декември) ръководството на АЕЦ внесе в Агенцията за ядрено регулиране всички документи за затварянето на първите й два блока. И официално съобщи, че блоковете ще бъдат спрени до Коледа. Себестойността на произведената от тях електроенергия е една от най-ниските в Европа - 1.2 цента за киловатчас, съобщи шефът на АЕЦ Йордан Костадинов. Оттук насетне и централата в Козлодуй, и енергийната ни система ще се лишат от 12% от произвежданата в страната електроенергия. Годишната й стойност при сегашните цени на тока е поне 200 млн. щ. долара. Проблемът с първите два малки блока изглежда все по-сложен. Според шефа на АЕЦ Йордан Костадинов, безопасното им затваряне ще струва поне 500 млн. щ. долара. Енергийният министър Милко Ковачев преди седмица вдигна сумата на 700 млн. евро. Колко точно ще са стотиците милиони тепърва ще се изяснява. В момента единственото безспорно е, че нито в сметките на атомната ни централа, нито в републиканския бюджет има такива суми.В двата национални ядрени фонда са натрупани едва 300 млн. лв., от тях обаче за първите два блока могат да се използват не повече от 60 млн. лв. (сумата съответства на дела на блокове I и II във фондовете). От 200-та млн. евро, отпуснати от Евросъюза, за I и II блок ще отидат едва 65 млн. евро. До момента кабинетът не казва откъде ще вземат останалите. В ресорното ведомство пък продължават да донатъкмяват финансово-икономическите разчети и прогнози на ядрената централа. Най-вероятно крайният вариант ще се различава съществено от разработката на експертите в Козлодуй, прогнозираха хора от бранша. Цифрите в оригинала обаче, с който в. БАНКЕРЪ разполага, са повече от красноречиви. Още през 2003 г. сметките на АЕЦ ще излязат на червеноНедостигът ще е 219.7 млн. лева. Този дефицит ще се повтори и през следващите две години. Общото годишно производство на останалите четири блока през периода 2003-2005 г. няма да надхвърли 11 млн. киловатчаса (по 2.5 млн. киловатчаса от блокове III и IV и по 3 млн. киловатчаса от двата хилядника). При изкупна цена на електроенергията от 5 стотинки на киловатчас общите годишни приходи на централата ще са от 517 млн. лева. Годишните разходи обаче са средно 736.7 млн. лева ( по 11 млн. лева са производствените харчове на блокове III и IV, 14.7 пък са тези на хилядниците. Отчисленията за двата фонда са близо 78.3 млн. лв., разходите по връщане на отработило ядрено гориво са 88 млн. л., а сумите, необходими за затварянето на I и II блок - 55.6 млн. лева). Така през следващите три години ядрената ни централа ще се нуждае за всичките си дейности от допълнителни 659 млн. лева. Членове на кабинета обаче нееднократно декларираха, че затварянето на блокове в Козлодуй няма да доведе до увеличаване на вътрешната цена на електроенергията. Така че недостигащите само в Козлодуй стотици милиони ще трябва да бъдат осигурени от държавната хазна. И то катогодишна субсидия от близо 220 млн. лева В проекта за бюджет'2003 такива суми не са предвидени. В прогнозните сметки на централата обаче 2006 г. е записана като крайно проблемна. Спирането на блокове III и IV ще я лиши централата от годишни приходи в размер на 200 млн. евро и ще натовари разходите на дружеството с нови стотици милиони за самото затваряне. Допълнително трябва де се плати годишната вноска в размер на 80 млн. лв по заемите за модернизация на блокове V и VI, които АЕЦ ще издължава през всяка от годините след 2006-а. Така най-оптимистичният сценарий за финансовите потоци на централата показва, че за периода 2006-2010 г. няма да й достигат поне по 385.2 млн. лв. годишно (и то при положение че изкупните цени на електроенергията са с 50% по-високи - до 3.5 цента за киловатчас, и е получено допълнително финансиране от ЕС в размер на нови 150 млн. евро).Всички изнесени прогнозни данни обаче са една от най-строго охраняваните ресорни тайниЗасекретени от ведомството са и мощностите, с които ще бъдат заместени отпадналите 880 мегавата след спирането на първите два блока. Според министър Милко Ковачев, отговорът на въпроса има няколко аспекта. Първият е доколко източник, с който ще ги заменим, ще може да работи с такава продължителност и надеждност и през цялата година да произведе толкова електроенергия, колкото спрените атомни реактори. Вторият е - на каква цена. Освен това, според министъра, всичко зависело от принципа, по който се управлява системата. За българската електрическа мрежа това бил икономическият диспечинг. Сиреч включването или не на дадена централа в електроенергийната системата на страната зависело от нейните икономически показатели - дали тя е конкурентна спрямо останалите източници и доколко в крайна сметка влияе върху средната стойност на киловатчас, по която НЕК продава тока на електроразпределителните дружества. Всички налични данни обаче показват, че още през 2003 г. замяната в електроенергийната ни система ще е според поговорката - кон за кокошкаОт ресорното ведомство твърдят, че заместващите мощности ще бъдат ТЕЦ Варна (с инсталирани 1260 мегавата) и ТЕЦ Бобов дол (с максимален капацитет от 570 мегавата). Тук простото сравнение е повече от красноречиво. По официална информация за 2001 г. средните производствени цени за киловатчас са: в АЕЦ Козлодуй - 0.035 лв., в ТЕЦ Варна - 0.0505, а в ТЕЦ Бобов дол - 0.0613. С други думи, топлоцентралите произвеждат енергия съответно с 44.3 и 75.14% по-скъпо от атомната централа. За 2002 г. разликата е още по-фрапантна. При себестойност 1.2 цента за киловатчас от първите два ядрени блока, 5-те цента, по които ТЕЦ Бобов дол продава в момента произведената електроенергия, са напълно несравними.Междувременно министър Милко Ковачев предприе нова медийна офанзива, обяснявайки с какви нови мощности ще избегнеменергийния дефицитРазличните сценарии, съставяни през последните години, предвиждат отпадащите 1760 мегавата след спирането на първите четири малки блока в Козлодуй да бъдат заменени от нови генераторни централи с капацитет от поне 1270 мегавата. Сред тях са два блока от по 335 мегавата в Марица-изток 1, работещи с местни лигнитни въглища, както и хидроенергийни централи в Горна Арда - с мощност 170 мегавата, и други с мощност 100 мегавата - в Цънков камък. Допълнителна възможност за производството на нови 330 мегавата ще се получи след реконструкция и въвеждане на ко-генерация в големите топлофикационни ТЕЦ-ове. Сред планираните на експертно ниво се нарежда и изграждането на нова ядрена мощност, която се превърна в най-използваното политическо заклинание на новите управници.

Facebook logo
Бъдете с нас и във