Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

КРИВИТЕ СМЕТКИ В ЦЕНИТЕ НА ТОКА

Какво ли не се изписа през изминалия месец за новите енергийни цени. Никой от хората, управляващи държавата и енергийния ни сектор, обаче така и не обясни откъде идват тези 12.7 стотинки за киловатчас (т.е. над 6 цента). Всички - и ресорният министър Милко Ковачев, и заместник шефът на енергийния регулатор Игнат Томанов, се опитваха да ни убедят как с онази социална програма всъщност сме щели да плащаме доста по-малко. И как повишените цени отразявали реалностите в отрасъла. Така и не стана ясно доколко тези реалности отговарят на действителната картина. Защото единствената реалност днес е, че в електроенергетиката монополът е по-силен от всякога Той продължава да е държавен, а негови разпоредители са висшите държавни чиновници в отрасъла. Днес всички звена във веригата производство-пренос-дистрибуция продължават да са държавна собственост. Конкуренцията като символ на свободния пазар изобщо я няма. Самият пазар пък не се и задава. Отсъстват и нормалните за пазарните отношения регулатори. Всичко в енергетиката продължава да е на изкуствено дишане, командвано от един център - този на административната регулация. Която впрочем е не само антипод на пазарното стопанство, но и напълно го отрича.Все пак някой сериозно и професионално ще трябва да отговори на доста въпроси. И да каже най-вече как толкова рязко бяха увеличени електроенергийните цени, че енергийните шефове от раз преизпълниха поставената от самите тях задача през 2004 г. битът да плаща по 4.5 цента за киловатчас без ДДС (или 5.4 цента с косвения данък)? Но първото, което е необходима да обяснят шефовете в енергетиката, е какво е финансовото състояние на енергийните дружества. И как вътрешно-фирмената задлъжнялост в отрасъла достигна онзи почти 1 (един) млрд. лв., който стъписа дори и чиновниците от МВФ? Финансовите експерти от Вашингтон бързо оцениха ситуацията и записаха в критериите за изпълнение на споразумението с фонда нов ангажимент на правителството. Според него, до края на септември взаимните задължения между енергийните фирми трябва да бъдат изчистени. Държавните чиновници послушно обещаха и... вдигнаха цените на киловатчас до 6.3 цента. Самите те обаче едва ли могат да установят каква е фактическата задлъжнялост в сектора. Просто защото задълженията са толкова взаимно свързани и обвързани, че и най-прецизният одит би се затруднил. Достатъчно е тук да споменем само, че граждани и фирми дължат милиони на електроразпределенията, те пък висят с още повече милиони към НЕК. Той от своя страна дължи на производствените централи (а по други пера има да взема още повече милиони от тях)... Задлъжнялостта по веригата е такава, че трудно би се изчистила за два-три месеца дори и при по-високи от обявените цени.Другият фактор, предопределил скока в сметките за ток, са огромните загуби на електроенергияСпоред отчетите на отделни дружества през зимните месеци достигат 43 процента. Тези проценти най-вероятно са реални, но звучат повече от нелепо за всеки запознат с производството, преобразуването и преноса на електроенергия. Нормалните технологични загуби в описаната верига не могат да надхвърлят 10-12%, твърди специализираната техническа литература. Толкова са и максималните проценти, отчитани в страните от Западна и Централна Европа. Повече разпилени киловатове са възможни само в особен тип въображение, представящо си, че някъде край Сливен например някой тайно складира ток. Само че подобни белетристични отклонения нямат място сред членовете на енергийния регулатор. Затова е повече от странно с какви мотиви те одобряват технологични загуби в размер на 25, 30, че и повече процента?На практика отчетените загуби включват главно кражби на ток и корупция Единственият начин те да бъдат ограничени е пазарният, а не командно-административният. При свободната пазарна регулация всяка кражба или корупционна щета се поема от съответното дружество и най-вече от мениджърския му екип, допуснал разхищенията. Но при нашенската централизирана система и кражбите, и далаверите са за сметка на крайния потребител. Който няма друг избор, освен покорно да плаща, без да знае точно за какво.Тази неизвестност е в основата на решението на Върховния административен съд от 18 юли, който принуди правителството още на 26 юли подробно да разпише всички пера, включени в графата други разходи. Обнародваните поправки в наредбите в действителност узакониха всички харчове на енергийните предприятия. В цените на тока и парното като други разходи бяха отбелязани и безплатната предпазна храна. В наредбата за формиране на цената на природния газ обаче хранителна клауза няма. Пропускът не е опит за дискриминация на хората, отговорни за транспорта и разпределението на синьото гориво. Той просто отразява фактическото положение. На работещите в Булгаргаз досега не са раздавали безплатна храна, каквато по традиция получават служителите в електро- и топлоенергийните дружества. С други думи, целта на правителствените юристи явно е била с нормативните поправки да затвърдят досегашното статукво, а не да направят прозрачни факторите, определящи енергийните цени, коментираха през седмицата икономисти в отрасъла.Впрочем медийният плач по безплатната храна от 1.5 лв. дневно си е чиста проба сиромахомилствоЗа енергийните ценовици би следвало да е достатъчно красноречив примерът със заводите БАТА в Чехия в периода отпреди социализма. Където работниците са получавали не само безплатна храна, но и множество други екстри - включително и жилища, и безлихвени кредити, и безплатно обучение на децата им... При едно-единствено условие - и служителите, и техните деца да работят за БАТА. В случая е от значение и един друг факт: хората от стария чешки гигант са си изкарвали всички тези екстри, без да използват покровителствани от държавата високи цени. У нас практиката е съвсем друга. Колкото по-големи са финансовите проблеми на дадено предприятие, с толкова повече лукс се обграждат неговите шефове. Примерите са не един или два. Достатъчно е само да споменем бронираното БМВ, доставено по поръчка, което обслужваше бившия енергиен бос Иван Шиляшки. Или пък супермодерните джипове, разкарващи люде от големите енергийни дружества и столичната Топлофикация. Към причините за високите цени на тока категорично трябва да причислим и пълната липса на икономически диспечингДори и експертите в отрасъла не намират икономическа логика във факта, че през 2002 г. НЕК изкупува електроенергията от ТЕЦ Бобов дол по 10 стотинки за киловатчас. Неприемливи са и плащаните през цялата 2001 г. по 6.8 стотинки за киловатчас. Подобни абсурди са категорично доказателство, че нашата енергетика е твърде далеч даже и от подобие на пазарни отношения. Не че за Бобовдолската централа няма други шансове. Тя би могла да се преоборудва и наред със скъпите и нискокалорични въглища в региона да използва за гориво и природен газ. При това без какъвто и да е финансов ангажимент за държавата, но с доста облекчения за инвеститора, решил се на преустройството. За подобни решения обаче се изисква огромна доза политически кураж, какъвто не се намери в нито един от управляващите екипи на сектора. Спирачка за всички тях бе заплахата от миньорски протести в неефективните подземни рудници, както и нежеланието да обявят публично действителната ситуацията в централата и в региона. Запознати изтъкват и една друга пречка - нежеланието най-добрия инвеститор да бъде избран чрез напълно прозрачен процес. Какъвто обещават всички политически сили в навечерието на изборите и всячески избягват, след като влязат във властта. А инак инвеститори за ТЕЦ Бобов дол има. Наследената недалновидна политика в енергетиката на страната ни е следващият фактор, принудил управниците шоково да вдигнат цените на тока. През отминалите десетилетия и тоталитарният режим, и демократичните му наследници просто не намериха място нито за по-евтиния (и по-ефективен) природен газ, нито за който и да е от другите енергоспестяващи източници. Разбира се, бяха писани и преписвани маса програми и стратегии, които се различаваха само по все по-нарастващата сума, необходима за битовата газификация. В последните варианти цената за свързване на обикновено домакинство към тръбата на природния газ достига стойности, непосилни и за хора с министерски заплати. Едва ли обаче с такива доходи разполагат 570-те хиляди жилищав които няма дори и комини. Освен отопление с електричество за тях друг избор няма. Така и през следващия зимен сезон четиричленно семейство, обитаващо жилище от 75 кв. м., ще трябва да плаща по 203.67 лв. на месец, показват разчети на консултантската агенция Нуклеон, отчитащи и онези социални квоти за плащания по старите цени. Сам човек в гарсониера от 45 кв. м пък ще брои месечно по 120.57 лева. Откъде и как мнозинството от домакинствата ще намерят необходимите суми е повече от неясно. Тези въпроси бяха длъжни да си зададат управниците, преди до одобрят близо 30-процентното увеличение на електроенергийните цени. Сега остава само да гадаем колко от българите още след първия студен месец ще се окажат с отвъртени бушони заради неплатени сметки? А и дали ще се размине само с отвъртени бушони...След 1 юли консумиран през деня киловатчас струва по 12.7 стотинки (т.е. с 29.6% повече), нощната тарифа е по 6.8 стотинки (увеличението тук е 28.3%). Всеки от абонатите ще плаща по 75 кВтч по старите цени. На тези без централно парно пък през зимните месеци се полагат 50 нощни кВтч по ниската тарифа.Около 1 милион абонати консумират по 75 кВтч електроенергия месечно. При тях ще се почувства най-силното въздействие на стъпаловидната тарифа и сметките им до 2004 г. ще се запазят на досегашното ниво, твърдят от енергийното ведомство. Следващата група, която през студените месеци консумира от 125 до 300 кВтч, са около 24% от потребителите (приблизително също 1 милион абонати). Техните сметки ще се повишат средно с 18 процента. В третата група са тези, които ползват през януари между 300 и 500 кВтч. Те са 11% от абонатите и ще имат увеличение на сметките от 18 до 23% месечно. Четвъртата група потребители, които използват между 500 и 1000 кВтч, са около 8% от абонатите. Повишаването на сметките им ще е между 23 и 27 процента. При петата група с консумация над 1000 кВтч разходите за ток ще се увеличат значително - между 27 и 30 процента. Такива обаче са едва 7.2% от абонатите.

Facebook logo
Бъдете с нас и във