Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

КРЕМЪЛ ПАК НИ НАТИСКА ЗА ГАЗА

През следващите 10 години стабилността на енергийните доставки за Европа ще зависи от отношенията на ЕС с Русия, заяви на 13 септември в Москва британският министър на енергетиката Малкълм Уикс. Според Уикс Евросъюзът има общи интереси с Русия, която вече задоволява 50% от потребностите на Стария континент от природен газ. Създаването на единен европейски пазар на електроенергия и синьо гориво ще опрости и облекчи търговията в рамките на общността, а също така ще разшири значително потенциалния пазар на руския природен газ, допълва англичанинът.Близо две десетилетия след края на студената война големите сили пак са си големи и продължават да воюват. Надпреварата обаче сега не е подчинена на идеологически различия, а на стремежа към налагане на икономическа (и финансова) зависимост. Най-облагодетелствана в битката за ново световно господство като че се оказа Москва, в чието най-силно оръжие, особено през последните години, се превърнаха руските енергоресурси. Но докато нашествието на руските енергийни мегакомпании в САЩ засега по-скоро помага за връзването на националния енергиен баланс, то Европа става все по-зависима от руснаците, а техните апетити геометрично нарастват. В особено голяма степен това се отнася за Грузия, Армения, Казахстан, балтийските страни, Беларус, Украйна... а и България, през чиито територии Русия транзитира нефта и природния си газ, и за които руските енергийни ресурси са жизненоважни. Интересното конкретно за България е, че тези руски енергийни апетити достигат пикови измерения винаги когато властта в София е доминирана от бившите комунисти. Първите недотам агресивни опити бяха при двете правителства на Андрей Луканов, после натискът се засили при уж независимия кабинет на проф. Беров, за да се стигне до управлението на Жан Виденов, когато създаденото смесено дружество Топенерджи почти сложи ръка и върху националните, и върху транзитните газопроводи. При сините руските мераци бяха поохладнени, а подписаните през 1998-а два газови договора (за доставка и транзит) превърнаха България в равноправен енергиен партньор. Независимостта обаче не продължи дълго. След промяна на договора за доставки по време на правителството на НДСВ контролираното от Газпром софийско дружество Овергаз не само че бе върнато като посредник по пътя на газа, но и застана на кранчето на руското синьо гориво за страната ни. Паралелно с това то (а оттам и Газпром) получи 35 лиценза за разпределение на природен газ, с което на практика бе установен руски монопол върху масовите продажби на горивото у нас. Сега натискът на Москва отново нараства, а по една случайност енергиен министър в новия кабинет е Румен Овчаров, който управляваше ресора и през последните две години на кабинета Виденов.При представянето на екипа си на 13 септември Овчаров заяви, че до края на годината ще ни се наложи да преразгледаме дългогодишните договори с Газпром за доставка и транзит на природен газ..., признавайки също така, че българската страна е подложена на натиск от руската компания да се увеличат фискираните още през 1998 г. цени на синьото гориво. При сключването на договорите те са били изгодни за Газпром, но с поскъпналия петрол вече излизат много евтини на България, обясни новия-стар енергиен министър. По думите му щяло да се направо всичко възможно да се отстои българският интерес, но съществувала и вероятност преразглеждането да е в негативна посока за БулгаргазЛюбопитното в случая е откъде Румен Овчаров ще намери кураж, за да благослови нови контракти с по-високи цени? Подписаните през 1998 г. документи са валидни до 2010-а и могат да се променят само след съгласието и на двете страни. Условия за оказване на едностранен натиск в тях няма, твърдят запознати, и ако въпреки това се стигне до повишаване на цените, чии интереси ще бъдат защитени? В момента Булгаргаз получава една от най-високите транзитни такси в света. Тези приходи се внасят в държавния бюджет и евентуално преразглеждане и намаляване на транзитната ставка ще ощети хазната с десетки милиони долари, което директно препраща към Наказателния кодекс. Очакванията за поредната газова инвазия на Москва са съвсем логични, след като на 8 септември в Берлин бе подписан руско-германският договор за съвместно строителство на Северо-европейския газопровод, който след 2010 г. ще доставя директно руското синьо гориво в Германия, а оттам - и в останалите държави в западната част на Стария континент. Начинанието, чиито инициатори са лично руският президент Владимир Путин и германският канцлер Герхард Шрьодер, бе определено като проекта на векаОт Полша, Украйна и Прибалтика официално протестираха срещу него, изтъквайки не само възможните икономически, но и екологичните последици. В самата Германия пък мнозина упрекнаха Шрьодер, че непосредствено преди изборите (18 септември) обвързва страната още по-здраво с Русия.Ние подкрепяме създаването на всяка инфраструктура, която ще осигури снабдяването с природен газ на страните от Евросъюза, заяви от Брюксел Рупърт Критмайер, представител на прес дирекцията на общността. Руските медии обаче директно посочиха, че основната цел на проекта на века е да бъдат заобиколени Украйна и Беларус с техния капризен подход към транзита на руски енергоносители. Според Газпром балтийската тръба ще се захранва от Южноруското газово находище в Красноселкупския район на Ямало-Ненецкия автономен окръг, чиито доказани запаси се оценяват на над 700 млрд. куб. метра. Само че то тепърва трябва да бъде доизследвано, усвоявано и въведено в експлоатация. От 18 февруари тази година, когато е била инсталирана разузнавателна сонда с дълбочина 2500 м по находището, не е работено. Поради тази причина и в руските, а и в европейските газови среди упорито се заговори, че напълването на балтийския тръбопровод ще стане за сметка на транзита през украинска, белоруска и полска територия. Владимир Путин категорично отхвърли твърденията, че проектът е насочен срещу трети държави. Ние се отнасяме с огромно уважение към икономическите и геополитическите интереси на страните, през които се транзитира руският природен газ. И предполагаме, че те и занапред ще имат достойно геополитическо значение за Европа. Но си запазваме и правото да защитим нашите интереси, каза той на официалното подписване на договора в Берлин. Русия искала да избегне политическите, екологичните и другите рискове и в крайна сметка да намали ценатана която Западът купува руски енергоносители. По думите на Путин Колкото по-малко са транзитните страни, през които доставяме газа, толкова по-ниска ще е цената му. В изявлението на руския президент има много повече политика, отколкото икономика, не пропуснаха да отбележат представители на някои от основните енергийни играчи. Според тях търговските цени на синьото гориво в Европа зависят само от стойността на кошницата нефтопродукти на световния пазар (и то със закъснение от шест до девет месеца). А намаляването на цената на транспорта, което в случая със скъпоструващата морска тръба е доста съмнително, ще увеличи единствено печалбата на продавача - тоест на Газпром. Специалистите припомниха и предишния проект на века на Газпром - тръбата Син потокпрокарана по дъното на Черно море. Изграждането на уникалното съоръжение с обща дължина около 800 км (от които по морското дъно са прокарани едва 392.5 километра) глътна над 3.2 млрд. долара и бе завършено в края на 2002 г., когато цената на зелените пари бе доста по-висока. Така че при Син поток бюджетът надхвърли почти двойно проектните стойности. Причината е в голямата дълбочина - на места над 2000 метра, и липсата на компресорни станции на подводните участъци, които допълнително оскъпявали строителството. Затова сега експертите са скептични, че предварително заявените 4 млрд. долара ще стигнат за прокарването на новия гигантски газопровод. Наистина дълбочината, на която той ще се инсталира в Балтийско море, ще е по-малка, но ниските температури на водата допълнително ще затруднят транспорта на синьото гориво. Крайната стойност на руския газ, който ще преминава по Североевропейския газопровод, може да се окаже по-висока от транзита през Полша и Украйна - отбеляза на нарочна пресконференция на 12 септември председателят на комисията по енергетика и транспорт към Руската Дума Валери Язев. - Експортът на газ по новото трасе няма да е по-евтин, но така ще избегнем политическата си зависимост. Ден по-късно директорът на московския Международен институт на енергийна политика и дипломация Валерий Салипин пък обяви, че само през първата година от експлоатацията на Североевропейския газопровод печалбата ще е около 4 млрд. долара. Отчитайки, че в момента цената на 1000 куб. м природен газ в Западна Европа е 160 - 170 долара и че още през 2010 г. по тръбата ще бъдат доставени около 27.5 млрд. куб. метра, срокът на откупуване на проекта ще е доста примамлив, подчерта Салигин. Все пак основните предимства на този допълнителен маршрут, според него, били намаляването на политическия риск и увеличаването на надеждността на доставките. От пускането на Син поток в края на 2002 г. досега обаче нито Москва или Анкара, нито пък Газпром успяха да реализират някое от тези предимства, макар че те бяха изтъквани като основни аргументи при строежа му. Точно обратното, Анкара на няколко пъти затваряше кранчето, с което успя да наложи значително смъкване на цените на руското гориво. Едновременно с това транспортираните чрез съоръжението количества са доста под планираните. Не бе по-добра съдбата и на инициаторите на проектаСкоро след влизането си в Кремъл през пролетта на 2001-а Владимир Путин извади от Газпром легендарния тогава газов император Рем Вяхирев, а инвестицията в Син проект бе обявена като една от най-губещите за руския гигант. Години по-късно (на 25 май 2004-а) в Анкара бе арестуван бившият шеф на турската държавна газопреносна компания БОТАШ Гьокхан Ярдим, обвинен в получаване на подкуп по руско-турския проект. В периода 2001-2004 г. турските правоохранителните органи проведоха операцията Бяла енергия, в рамките на която бяха задържани около 20 чиновници от горивно-енергийния отрасъл на страната. Разследвани бяха също и бившият премиер Месут Йълмаз и двама министри на енергетиката в неговия кабинет -Гюнеш Танер и Джумхур Ерсюмер.Днес фактът, че инвестицията в Син поток е доста неизгодна, се признава от всички. Ненапразно при посещението си в Анкара това лято Путин предложи капацитетът на газопровода да се натовари изцяло с руски природен газ за... Южна Европа. Което, меко казано, е смайващо. Дори и за неизкушените в геополитиката е абсолютно нелогично синьото гориво от Сибир да прекоси цяла Русия, дъното на Черно море, Мала Азия, Босфора, Дарданелите и европейската част от територията на Турция, за да стигне, да речем, до България и Гърция. При това доставките на природен газ за тези страни са осигурени, допълнителен пазар и в двете няма и единственият дефицит на синьо гориво в региона е в източната част на Апенините. Доста по-изгодно и за Италия, а и за Газпром ще е руското гориво да достигне до Южна Европа през Украйна, Румъния и България. Цената на превоза по този маршрут ще е чувствително по-ниска от тази по малоазиатския. Единственият положителен ефект от азиатско-европейския транзит за Кремъл може да е в геополитически план, но и той е доста съмнителен. Външнополитическата ориентация на Турция, а през последната година и на Украйна, е по-скоро проамериканска. Същевременно за официален Вашингтон една от най-големите метастази в политиката е енергийната зависимост на дадена страна. Особено когато кранчето се държи от Москва.

Facebook logo
Бъдете с нас и във