Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

КРЕМЪЛ МАЙ ПРЕТЕНДИРА ЗА ПЛАТЕНИ ИМОТИ

Напоследък покрай приватизацията на Булгартабак и посещението на премиера Сакскобургготски в Москва отново се заговори за бившите съветски имущества. Дали обаче бившата съветска собственост действително попада между нерешените проблеми и доколко Кремъл има юридическо основание да претендира за нея? Така наречената съветска собственост се формира след Втората световна война въз основа най-вече на германските имущества. Въпросът за съдбата на тези имущества се обсъжда в Техеран и Ялта, но окончателното решение се взема на Потсдамската конференция (17 юли - 2 август 1945 година). Подписаното в Потсдам споразумение между силите от антихитлеристката коалиция признава правото на СССР да удовлетвори репарационните си претенции към Третия райх за сметка на неговите активи в бившите германски сателити от Източна Европа. Решението се отнася и за България. Неговият лаконичен текст обаче дава възможност на съветските окупационни власти да го тълкуват по свое усмотрение.Когато на 5 септември 1944 г. Царство България скъсва дипломатическите си отношения с Третия райх, германските поданици имат капитали в 162 предприятия на българска територия, а 17 фирми, регистрирани в страната, са със седалище в Германия. В над 30 акционерни дружества основния пакет акции владеят германци. Немските акционерни дружества обхващат преди всичко стратегическите отрасли и търговията с тяхната продукция - корабостроене, металообработване, добива на руди и концентрати за цветни метали, производството на електроенергия, на електроматериали и на строителни материали. Те имат дялове в застрахователното и банковото дело, строителството, химическата, хранителната, тютюневата, текстилната и кожарската промишленост, в производството на каучук, дървообработването, в продажбата на стомана и петролни продукти. Заетата в тях работна ръка далеч надминава средната за страната бройка на работещите в едно индустриално предприятие. На 15 септември 1944 г. новото отечественофронтовско правителство приема постановление, с което прехвърля действието на приетия през 1942 г. закон за надзор на неприятелските имоти върху немската собственост. На 28 октомври 1945 г. България подписва своята безусловна капитулация и практически е окупирана. Установената в нея Съюзна контролна комисия (СКК) по статут е подчинена на съветското главно командване. Правомощията на британските и американските представители са силно ограничени. По силата на чл.1, ал.2 от съглашението за примирие всички недвижими и движими имоти, и дори личните вещи на германските поданици и техните семейства, намиращи се на българска територия, подлежат на конфискуване. Член 13 задължава българското правителство да не допуска експроприирането, изнасянето и пр. на тези имущества без разрешението на СКК (респ. на съветската мисия). Съветските представители в СКК правят директни справки и лично контролират сметките, в които се вписват доходите от немските имоти. По настояване на съветската мисия в края на юли 1945 г. в СКК се изпращат всички сведения за действащите фирми с немско дялово участие и техните счетоводни баланси. Дебитът на немските дялове в предприятията със седалище в България възлиза на 58 696 000 лв., а кредитът - на 2 725 935 000 лева. Стойността на имуществата на немските фирми в страната със седалище в Германия е изчислена на 247 016 166 лева. Дължимите от тях суми към българските институции и граждани за кредити, застраховки, заплати, наеми и т. н. възлизат на 572 738 760 лева. Видно е, че към датата на изготвянето на балансите немските предприятия имат повече задълженияотколкото приходи. Големите дългове на тези предприятия са резултат от небалансирания износ на България по време на войната и от тяхното ненормално функциониране след нея. Международните споразумения обаче визират германските активи, но не дават отговор на въпроса кой ще поеме пасивитеДрастично прекъснатите икономически отношения с Германия оставят в дълг и редица български стопански субекти. Декларираните и неизплатени задължения на българските държавни и автономни учреждения към германските физически и юридически лица възлизат на 407 673 256 лева. Декларираните и неизплатени стоки, открити акредитиви и др. на българските частни фирми и лица към германските фирми и граждани са на обща стойност 168 720 000 лева. Съгласно разпореждането на СКК всички установени задължения към и от Германия се внасят по специална сметка в БНБ до 31 август 1945 година.Законът за предаване в притежание на СССР на декларираните немски имущества се гласува от Народното събрание на 31 май 1946 година. Той се изготвя също под диктата на съветската мисия в СКК. По силата на закона Съветският съюз става собственик на всички движими вещи, стоки, права, марки, патенти, концесии и пр.; недвижими имоти - къщи, апартаменти, празни места, ниви и т. н.; капиталови участия в България, принадлежащи на германски поданици или юридически лица; задължения на български физически и юридически лица, държавни и обществени организации към Германия. Българското правителство се задължава да изплати на СССР и стойността на щетите, причинени по време на войната на немските предприятия, сгради и пр., на тяхното оборудване и обзавеждане. По нареждане на СКК на Съветския съюз се предават и авоарите на австрийските граждани, намиращи се у български частни лица, търговски и индустриални предприятия. Прехвърлянето на германските имущества в съветска собственост се извършва през 1946-1948 година. Този процес е бавен и непрекъснато поражда спорове. Към търговското представителство в София се учредява Управление на съветските имущества в България. Въпреки протестите, през 1947 г. то изземва от предприятията, министерствата и учрежденията цялата техника, внесена по редовния стокообмен от Германия. Управлението поема и ръководството на създадените въз основа на бившите германски дялове българо-съветски предприятия. Остават нерешени обаче още множество проблеми, които налагат продължителни двустранни преговори. На 10 януари 1948 г. правителствените делегации на СССР и България подписват в Москва специална спогодба. Тя задължава българското правителство да обезщети Съветския съюз с 9 млн. щ. долараза сметка на всички неуточнени и несъбираеми кредитни задължения. България е заставена да изплати още една компенсация от 2 681 680 лв. за загубените и повредени немски движими имущества. Спогодбата изрично подчертава, че иззетите от съветските войски по време на войната германски имущества не подлежат на връщане, а българското правителство е длъжно да покрие и тяхната стойност. Съгласно споразумението полагащите се на Съветския съюз дивиденти от българо-съветските предприятия започват да се превеждат в Москва. За сметка на неизплатените дотогава печалби от тези предприятия българското правителство се задължава да достави допълнително на СССР 2500 т оловен и 1500 т цинков концентрат. Със същата спогодба съветското правителство продава на България немските дялове в трите застрахователни дружества Орел, Нордщерн и Виктория за 207 млн. лева. Срещу 280 млн. лв. СССР връща още 1 кредитно, 1 транспортно, 3 електродобивни и 99 търговски и индустриални предприятия, 69 апартамента и къщи, 10 празни места, строителни машини, инструменти и други движими имущества, бивша немска собственост. Въпреки настояванията от българска страна, московските споразумения не правят разграничение между германските и австрийските имущества.През периода 1948-1952 г. продължава да действа и постоянна българска правителствена комисия, която оценява миноритарното германско дялово участие в предприятията. Стойността на акциите се превежда по сметка директно в Москва.През 1949-1950 г., въз основа на немските активи на паритетни начала, са създадени българо-съветските дружества - ТАБСО, КОРБСО, ГОРУБСО и СовболстройУправлението на съветските имущества в България е съучредител и на четирите дружества. Практически четирите крупни българо-съветски обединения обхващат стратегическите сфери на българската икономика - въздушните комуникации, корабостроителната, вагоностроителната и кораборемонтната дейност, експлоатацията на основните суровинни източници, строителството на всички големи обекти.След като най-ефективните действащи германски фирми са включени в българо-съветските дружества, СССР се стреми да се освободи от собствеността си в останалите смесени предприятия. Самият протокол за продажба на НРБ на бившите немски активи, преминали в собственост на СССР, е подписан на 14 август 1952 година. Върнатите по тази спогодба предприятия и дружества с германско дялово участие са 26. От тях само 15 са действащи. В подписания протокол съветските активи са с двойно по-висока цена от предвидената по изчисленията от българска страна. За тях България заплаща на Управлението на съветските имущества 42 787 458 лева.За да възстанови направените от Управлението на съветските имущества капиталовложения в оборотните средства на фабриката за фини кожи Ялес, българското правителство е задължено да заплати допълнително 1 538 441 лева. Съгласно двустранното споразумение от 1952 г. СССР продава на България и редица недвижими имоти в София, бивша германска собственост. В списъка са включени 24 къщи и жилищни кооперации, оценени за 9 994 324 лв., 13 апартамента на обща стойност 967 892 лв. и два незастроени поземлени участъка за 10 973 211 лева. Спогодбата от 1952 г. за първи път разграничава германските от австрийските имущества. Предприятията с дялово участие на Австрия, намиращи се във владение на Управлението на съветските имущества, са върнати на България под аренда. За тях е определен годишен наем в размер от 534 059 лева. В същата спогодба изрично е подчертано, че предявяването на каквито и да било претенции и искания към Съветския съюз по имуществото, продавано и предавано на НРБ съгласно настоящия протокол е изключено.През 1954 г. СССР продава на България и своята част в четирите българо-съветски дружества. Общо стойността на съветския дял в тях е изчислена на 269 951 887,96 лв. Съгласно подписаната през октомври с. г. спогодба тази сума се изплаща на Съветския съюз със стокови доставки в продължение на 10 години.След 1955 г. Австрия също предявява претенции за възстановяване на своите имущества. След продължителни преговори през 1961 г. се подписва двустранна спогодба, която задължава българското правителство да обезщети и тези имущества.Всъщност съветската собственост е продадена обратно на БългарияТя се изплаща от поколения българи, които покриват не само активите, но и пасивите на бившите германски фирми. Някои от тях, какъвто е случаят с австрийските имущества, се плащат и по два пъти. Иззети са машини, съоръжения, маркови знаци, патенти и пр., които само са внесени от Германия, но са българска собственост. Продължителният процес на трансформация на тази собственост е труден за проследяване. Архивната документация за него дълго време беше строго секретна. Разсекретяването й открива една черна страница от следвоенните българо-съветски отношения. За съжаление Управлението на съветските имущества не оставя нито един свой документ в България, а руските архиви са все още трудно достъпни. Запазената у нас информация е разпръсната в различни архиви, фондове и описи. Проблемите изискват системно проучване и комплексно решаване, а не на парче. Неизяснеността на темата кара и руската страна да действа внимателно. Досегашните й претенции представляват по-скоро сондажи за установяване нивото на българската информираност. Темата е деликатна и поради факта, че Русия не е единственият наследник на СССР, а натрупаният през войната дълг на Третия райх към българската държава и частни фирми не е издължен. Ст. н. с. д-р Господинка Никова, Институт по история към БАН

Facebook logo
Бъдете с нас и във