Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

КРЕМИКОВСКАТА САГА СЕ ПРЕВЪРНА В ТЪМНА ИНДИЯ

Ще стане ли Кремиковци собственост на компанията на индийската фамилия Митал - Глобал Стийл Холдингс (Global Steel Holdings Limited)? Защо собственикът на предприятието се дърпа и не иска да продава? Дали предлаганата цена му се вижда ниска? Отговорът на тези въпроси първи ще научат Комисията за финансов надзор и БФБ-София. А въпросът кой губи и кой печели от тази игра на нерви между двамата добри партньори поражда някои догадки. От няколко седмици цената на акциите на предприятието не спира да танцува в очакване на новина за сделка. За последния месец книжата на металургичния комбинат поскъпнаха с 58.62%, като само за един ден (на 5 април) ръстът им достигна 20.57 процента. В момента те се търгуват на рекордната цена от 21.85 лева. Вероятно играчите на пазара не могат да повярват, че сделка няма да има и че в крайна сметка собственикът на Кремиковци - Финметалс Холдинг, ще бъде толкова неблагоразумен, че да отклони предложението на Лакшми Митал. Тези дни той бе обявен за най-богатия британски гражданин и е четвърти в света по състояние, което възлиза на 14.8 млрд. лири. Мениджърите на Кремиковци се опитаха да представят нещата около сделката в благоприятна за себе си светлина чрез едно изкуствено спретнато представление на 3 април. Тогава трябваше да се състои пресконференция с тяхно и на кандидат-купувачите от Глобал Стийл Холдингс участие. Среща с медиите имаше, но на нея не се появи никой от индийската компания. Обяснението на агенцията DD, която обслужва интересите на Глобал Стийл Холдингс, е, че са възникнали спешни ангажименти за представителя на компанията Алок Гупта и един от собствениците й Прамод Митал и затова не могли да дойдат. Според представители на агенцията Глобал Стийл Холдингс няма намерение да направи своя пресконференция и да изясни позицията си. А липсата на синхрон в изявленията на Кремиковци и на индийската компания са повече от очевидни. Съвместната ни дейност с Глобал Стийл Холдингс прерасна в по-сериозни търговски отношения, но на този етап не можем да дадем информация за нашите отношения, заяви изпълнителният директор на Кремиковци Валентин Захариев на 3 април. Преговорите продължават, като не става въпрос за придобиване на акции, а за партньорство - например съвместни операции в логистиката, търговската дейност и доставянето на суровина, продължи той. Явно Захариев не е съвсем искрен, тъй като преговорите за продажба на металургичния комбинат бяха обявени още през май миналата година. Според представители на Глобал Стийл Холдингс споразумение за продажба е сключено още в края на 2004 г., но поради възникването на нови обстоятелства се е наложило да се променят някои негови параметри. Преди по-малко от месец индийците заявиха, че сделката е пред приключване. Оставало само да се извършат промени в съвета на директорите и в надзорния съвет на българското дружество. Въпреки негативните изказвания на Валентин Захариев представляващата инийците агенция смята, че преговорите скоро ще приключат. Времето ще покаже дали става въпрос за изнудване за по-висока цена. Представители на индийската компания обясниха, че смятат да инвестират в Кремиковци около 300 млн. щ. долара. Според индийски медии 160 млн. долара от тях Глобал Стийл Холдингс е предложила да плати за пакета от 71%, който Финметалсдържи в Кремиковци. В момента пазарната капитализация на дружеството пък е 404.6 млн. лева. Да не забравяме, че цената на Кремиковци се покачи значително през последните седмици именно в очакване на сделката. За да има обаче сделка, Агенцията за следприватизационен контрол (АСК) трябва да отблокира акциите на Финметалс Холдинг в металургичния комбинат, които са запорирани заради неизплатени неустойки по раздържавителния договор. Контрольорите обясниха, че до този момент Финметалс не е предложил замяна на акциите с друг залог. Нещо повече, на 17 март тази година в АСК е постъпил факс от прокуриста на дружеството Божко Бонев, с който той е уведомил ведомството, че покупко-продажбата на Кремиковци не е приключила. От АСК поясниха, че основната част от задълженията на Финметалс по приватизационния договор подлежат на контрол до 2004 г., но по отношение на инвестиционната програма този срок изтича в края на 2005 година. Противно на твърденията на Захариев, че Кремиковци е изчистил всичките си задължения към държавния бюджет, АСК припомня, че погасяването на дълга му към Агенцията за държавни вземания е бил разсрочен за 15 години с петгодишен гратисен период и изплащането е започнало едва миналата година. През 2004 г. Финметалс е санкционирано с неустойки от 25 млн. щ. долара за неизпълнение на инвестиционната програма за 2002 г. и още 5.8 млн. долара за неизпълнение на задължение за износ на прокатни изделия за Марчегалия АД през 2001 г. (с подписването на приватизационния договор купувачът се е задължил да осигури договор с италианското дружество Марчегалия за изкупуване на 1.5-2.5 млн. т прокатни изделия в периода 2001-2006 г.). Общо начислените неустойки са 54.2 млн. щ. долара. От тях до този момент Кремиковци не е изплатило и стотинка. Именно затова АСК е завела пет дела срещу дружеството. Според изпълнителния директор на Кремиковци Валентин Захариев, откакто е приватизиран комбинатът досега в него са вложени 488 млн. лв., въпреки че раздържавителният договор изисква инвестиции в размер на 250 млн. щ. долара. Председателят на надзорния съвет на Кремиковци Божко Бонев се оплаква, че надзорното ведомство не е признало разходи, направени чрез интелектуалния и технологичния потенциал на дружеството. Той дори обвини държавното ведомство, че тълкува тенденциозно приватизационния договор. Бонев твърди също, че са неоснователни и неустойките за доставките на Кремиковци за италианската Марчегалия, защото като цяло договореният ангажимент е преизпълнен. Представители на Агенцията за следприватизационен контрол поясниха пред в. БАНКЕРЪ, че за инвестиции се признават разходи, свързани с придобиване и обновяване на дълготрайни активи, но Финметалс Холдинг не им е предоставил документи за такова нещо. Освен към АСК собственикът на Кремиковци има претенции и към Агенцията за приватизация. От началото на годината раздържавителното ведомство е получило две писма от прокуриста на комбината Божко Бонев, в които са изброени три от клаузите на приватизационния договор. Една от тях предвижда при откриване на скрити задължения в баланса на дружеството държавата да прехвърли на Финметалс Холдинг като компенсация своя пакет от 25% от капитала на Кремиковци. Този спор тече вече няколко години. Според Захариев - веднага след като е купил предприятието, са установени скрити задължения в размер на 125 млн. лева. Той заплаши, че ако държавата не предложи своя дял на мажоритарния собственик, ще се обърне към съда с искане този пакет да бъде блокиран. Но каквито и действия да предприеме собственикът на металургичния комбинат, почти няма шанс да постигне целта си. Според мениджърите на Кремиковци само за 2004 г. те са инвестирали 92 млн. лева. Неконсолидираният отчет на предприятието, който е предаден на БФБ-София, обаче не показва такова нещо. Тъкмо обратното, в отчета за паричния поток за миналата година не е отразен нито един лев инвестиция. А иначе на пресконференцията Захариев обясни, че през 2004-а са вложени около 3.4 млн. евро за изграждане на комплекса за непрекъснато разливане на стомана, 20 млн. евро - за реконструкцията на втора и трета пещ, както и на стан 1700 за горещо валцуване. Освен това през 2004 г. Кремиковци е купило сръбския завод за производство на ламарина с полиестерно покритие Lemind. Инвестиционната програма за тази година предвижда вложения в размер на 40 млн. евро. Плановете са комбинатът да произведе 1.5 млн. т. течна стомана. В края на 2005-а и началото на 2006-а ще започне реконструкцията на трета доменна пещ. През юни ще се направи първата копка на циментовия завод, в чието строителство партньор е германската фирма Кьостерс. Инвестицията е общо 25 млн. евро, а участието на Кремиковци е 20%, или 5 млн. евро. ОТЧЕТИСпоред неконсолидирания отчет на Кремиковци за 2004-а, дружеството е реализирало 80.8 млн. лв. печалба. Година по-рано нейният размер е бил 119.4 млн. лева. Натрупаната загуба от минали години обаче е 319.3 млн. лева. Като цяло финансовият резултат на дружеството е отрицателен и сочи загуба от 109.2 млн. лева. Натрупаните резерви обаче не са за пренебрегване - 709.9 млн. лева. Дългосрочните задължения на Кремиковци са 233.2 млн. лв., като 54.3 млн. лв. са от заеми към кредитни институции. Краткосрочните дългове пък са 359.8 млн. лева. Най-много са задълженията към доставчици и клиенти, които са на обща стойност 162.3 млн. лева. Разходите на дружеството за дейността му са 1.1 млрд. лв., докато през 2003 г. са били 923.6 млн. лева. Нетните приходи от продажби са 1 млрд. лв., докато през 2003 г. са били 728.3 млн. лева. Общите приходи от дейността са 1.3 млрд. лева.

Facebook logo
Бъдете с нас и във