Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

КРЕМИКОВЦИ СТАНА ЗВЕЗДА НА СЪДЕБНИЯ НЕБОСКЛОН

КРЕМИКОВЦИ СТАНА ЗВЕЗДА НА СЪДЕБНИЯ НЕБОСКЛОНОчакваната развръзка по делото за несъстоятелността на Кремиковци така и не се състоя. На 27 септември магистратите от Софийски градски съд трябваше да заседават по него, но не го направиха. Причината бе, че само четири дни по-рано делото е било прекратено, тъй като софийската фирма Стройкомплект, собственост на Даниела Стойчева Неделчева, е оттеглила иска си. Тя се е споразумяла извън съда с мениджмънта на Кремиковци и той й се е издължил, само че в редуциран размер. Стройкомплект подаде иск за обявяването на металургичното предприятие в несъстоятелност на 2 юли за вземане, което надвишава 500 хил. лева. На закрито заседание на съда на 23 юли бе назначен и временен синдик - Иво Велчевски. Само шест дни по-късно магистратите отмениха решението си за назначаването му, тъй като това не било необходимо. Проблемът е, че софийското дружество Стройкомплект е само капка в морето от кредитори на Кремиковци. На 18 август към иска за несъстоятелност на Стройкомплект е пожелал да се присъедини и едноличният търговец Пепо - Петър Ризов, който също си търси от комбината повече от 1 млн. лева. На 30 август същото желание е изявила и още една софийска фирма Инжталант ООД, която претендира за неоспорими вземания от 400 хил. лева. Освен тях страна по делото е поискал да стане и ЕТ Бо Инженеринг сервиз Борис Бопянков. В определението на Софийския градски съд от 23 септември обаче пише, че нито една от молбите за присъединяване към производството не са били годни за образуване на самостоятелно производство поради наличие на една или друга причина за нередовност. Според адвоката на ЕТ Пепо - Петър Ризов Николай Баташки обаче, няма съмнение, че едноличният търговец е страна по делото. Именно затова на 28 септември той е внесъл жалба в съда, с която обжалва неговото прекратяване. Какъв ще бъде изходът от нея не е ясно. Но очевидно това е достатъчна причина за софийската фирма Инжталант, чийто адвокат също е двадесет и шест годишният Николай Баташки, да започне ново дело за обявяването на комбината в несъстоятелност - и то само ден след като първото е било прекратено. Николай Баташки се е опитал да атакува комбината и по друг начин. Той е сезирал Комисията за защита на конкуренцията, че Кремиковци получава държавна помощ под формата на разсрочени задължения в размер на 146 млн. лв., които има до погасява към НЕК, Булгаргаз и НОИ. Антимонополното ведомство обаче е прекратило преписката. Неговият мотив е, че фирмата, от името на която Баташки се е обърнал към комисията, не е конкурент на металургичния комбинат и нейните интереси не са засегнати. Правителството също се е заело със задачата да предостави схема за събиране на огромните дългове на Кремиковци към държавата, въпреки че Агенцията за държавни вземания вече е образувала дело за събирането им. Вицепремиерът и министър на икономиката Лидия Шулева и министърът на финансите Милен Велчев поеха отговорността да направят общ доклад за финансовото състояние на Кремиковци до 9 септември. Явно обаче времето не им е достигнало и те получиха още един месец за изготвянето му. Никак не е случайно, че именно върху Шулева и Велчев падна задачата да се поровят из кирливите ризи на комбината. Шулева пое тази роля като представител на държавата, която държи 25% от капитала на Кремиковци, а Велчев като отговарящ за обезпечаването и принудителното събиране на държавните вземания. Ето защо техният доклад ще бъде предоставен за обсъждане от Министерския съвет. Кремиковци дължи на държавата общо 146.14 млн. лв., както и 44.6 млн. щ. долара. Публичните държавни вземания, които се събират принудително, са 79.9 млн. лв., като над 72.8 млн. лв. от тях са борчове на предприятието към Агенция Митници, 5.1 млн. лв. към НОИ, над 1.5 млн. лв. към Министерството на околната среда и водите и 397 хил. лв. към съда. От пресцентъра на предприятието обаче заявиха, че задълженията към агенция Митници и държавния бюджет са т.нар. скрити , които са предмет на съдебен спор, и за тях се водят дела. Държавата обаче е поискала от съда да наложи запор на всички банкови сметки на комбината. По искане на Агенцията за следприватизационен контрол на 21 май тази година са запорирани и всички дялове и акции на собственика на Кремиковци - Финметалс (бившото Дару метълс). Начислените неустойки от надзорното ведомство за неизпълнени приватизационни ангажименти са 53 млн. щ. долара. Тук възниква обаче въпросът - ако акциите на Финметалс в Кремиковци са запорирани, то как би се осъществила евентуална сделка с индийската компания Испат индъстриз. През май собствениците на Кремиковци обявиха, че преговарят с групировката Испат за съвместно управление на дружеството или евентуална продажба. Според тях запорирането на книжата по никакъв начин няма да възпрепятства евентуалното сключване на сделка. Има и друг начин книжата да се разблокират. Финметалс вече е поискала от Агенцията за следприватизационен контрол да замени акциите с друг вид обезпечение, научи в. БАНКЕРЪ. Ако надзорното ведомство се съгласи, то книжата ще могат да бъдат продадени. От комбината подхвърлиха, че с индийската компания се обсъждат и други варианти на бъдещо партньорство.

Facebook logo
Бъдете с нас и във