Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

КРЕМИКОВЦИ СЕ ОБЛАГОДЕТЕЛСТВА ОТ ВОЙНАТА ЗА СТОМАНАТА

Инсталацията за извънпещтна обработка на стомана, която бе официално открита в Кремиковци АД през седмицата, може да увеличи печалбата или по-скоро да намали загубите на комбината с максимум 12 млн. щ. долара годишно. Според изчисленията на специалистите, цените на произвежданите нови продукти ще са с 30-40% по-високи от пазарната стойност на горещовалцуваните рулони. Простите сметки показват, че ако линията работеше с пълен капацитет през тази година, финансовият резултат на комбината щеше да е нула - по данни, изнесени от директор на Кремиковци Валентин Захариев, натрупаната за първите девет месеца на 2001 г. загуба е 27-28 млн. лева. Новата мощност ще позволи на завода да произвежда цялата гама от специална стомана, като за евентуални негови клиенти се спрягат предимно фирми от автомобилната индустрия в Германия. Инвестицията за пускането на закупената през 1985 г. и аварирала в началото на 90-те години на миналия век инсталация е за 4 млн. лева. Но вложението очевидно се налага заради лошите условия на международния пазар на изделия от черни метали. Валентин Захариев твърди, че цените от 180-190 щ. долара на тон горещовалцуваните рулони са най-ниските от 20 години насам. Това бе и причината Кремиковци АД да обяви преди месец, че намалява производството си с 15 процента. Пренасищането на пазара, както и предстоящата забрана за вноса на стомана и нейни продукти в САЩ заради спада в американската икономика вероятно ще оставят котировките на тези изделия на сегашните равнища. Въпреки че ЕВРОФЕР (Европейската организация на производителите на стомана, на която Кремиковци АД е асоцииран член) и Световната търговска организация протестират срещу американските планове, мярката изглежда ще бъде въведена. Ниската конкурентоспособност на американската стомана се дължи на обстоятелството, че през последните 20 години в тамошните заводи не са инвестирани големи суми. Контраударът на ЕС пък сигурно ще се изрази в затварянето на европейските пазари за изделия от Далечния изток, смята Валентин Захариев. Така Кремиковци се надява да извлече ползи от новата среда на капсулиране на ЕС и САЩ, като поддържа пласмента си главно в Италия и Германия. Независимо от очаквания положителен ефект от пускането на линията за извънпещтна обработка изпълнителният директор на комбината прогнозира увеличаване на загубите за цялата 2001 г. до 34-35 млн. лева. За сметка на това обаче почти са изчистени старите задължения към държавни ведомства и предприятия. Засега остава да се погасят 2 млн. лв. към БДЖ, които са разсрочени, както и малки суми към НОИ. Захариев се оплаква, че напоследък се появяват нови и нови дългове към бюджета, възникнали преди приватизацията на Кремиковци. Установило се например, че фирми, които са продавали услуги на предприятието, са издавали данъчни фактури, без да са регистрирани по ДДС. Сега 300 хил. лв. от вземанията му по данък добавена стойност ще му се удържат автоматично от служба Големи данъкоплатци. В момента се водят дела и по други подобни случаи, като мениджърите на Кремиковци се страхуват, че новите борчове може да набъбнат с още няколко милиона лева. За следващите петнайсет месеца е предвидено пускането на нови две мощности в комбината. През май трябва да заработи първа доменна пещ. Досега в нея са инвестирани 20 млн. щ. долара и предстои да се вложат още 5 млн. долара. За началото на 2003 г. пък ще е готова линията за непрекъснато разливане на стомана, която трябва да намали чувствително производствените разходи на Кремиковци АД. Ползите за дружеството от нея ще са за десетки милиони долари годишно, подчертават експерти.

Facebook logo
Бъдете с нас и във