Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

КРЕМИКОВЦИ И ВАСИЛЕВ СЕ НАДЛЪГВАТ ЗА 300 МЛН. ЛЕВА

Проблемите между Кремиковци и икономическото министерство очевидно ще продължат и занапред, като се има предвид пълното разминаване на информацията, която идва от двата лагера. Преди десетина дни вицепремиерът Николай Василев съобщи в парламента, че дълговете на столичния металургичен комбинат към 30 ноември 2001 г. са 837 млн. лв., а вземанията му са 267 млн. лв., като повечето от тях са от свързани с него офшорни фирми. Според Василев Кремиковци не плаща никакви разходи при производството си освен заплатите на работниците. Съвсем други данни обаче изнесе в понеделник (8 април) изпълнителният директор на затруднения финансово комбинат Валентин Захариев. Той твърди, че задълженията към края на декември са 550 млн. лв., като вземанията за завода са за 100 млн. лева. Захариев отбеляза, че голямата част от изнесеното в парламента не отговаря на истината. След това се застрахова от последващи атаки, като допълни: Да не вземете да напишете, че съм обявил вицепремиера за лъжец. На практика обаче излиза, че някой съзнателно манипулира с числата, за да прецака противника си. Защото едва ли причината за объркването са грешки на счетоводителите на една от страните. Захариев изрази задоволството си, че парламентарната комисия, която трябва да излезе с решение по случая Кремиковци, ще разгледа и скритите задължения на комбината отпреди приватизацията. По думите на изпълнителния директор, те са за близо 300 млн. лв. и вероятно Финметалс холдинг (собственик на 71% от капитала на предприятието) ще поиска намаляване на дълговете с тази сума. Контраударът на държавата пък ще бъде нанесен след месец. До края на април Финметалс трябва да внесе в Агенцията за приватизация отчета за изпълнението на поетите от фирмата ангажименти за 2001 година. Съгласно договора за раздържавяване на Кремиковци, сключен през лятото на 1999 г., Дару металс (който по-късно се преименува на Финметалс холдинг) се задължи да инвестира по 50 млн. щ. долара годишно в продължение на шест години. Захариев подчертава, че за 2000 г. са вложени 130 млн. лв., което е преизпълнение на ангажиментите. Данните за 2001 г. още не са готови, но като се има предвид по-тежката година за пазара на метали, а и по-строгите изисквания на АП по приемането на една или друга дейност за инвестиция, може да се предполага, че собствениците на Кремиковци ще си имат проблеми. Валентин Захариев е убеден, че няма опасност от разтрогване на приватизационния договор, тъй като такава възможност в него въобще не е предвидена. При неизпълнение на поетите задължения ще се налагат санкции в размер на 50% от нереализираните инвестиции, а след това и глоби за неплащане на санкциите. Оттам нататък на АП не й остава нищо друго, освен да търси правата си по съдебен ред. Независимо от това следващите няколко месеца едва ли ще са от най-спокойните за кремиковските началници. Колкото и да е странно, Кремиковци май ще спечели от въведените от САЩ протекционистични защитни мита за вноса на стомана. Валентин Захариев съобщи в понеделник, че от въвеждането им цената на произвежданите от столичния комбинат продукти се е увеличила с 30-35 евро. Причината е, че, според гласувания от американския конгрес закон, по-високите мита удрят само държавите, които държат над 3% от щатския импорт на стомана. Това са Полша, Русия и някои страни от Далечния изток. Отстраняването им от американския пазар сега отваря ниши, на които при добър мениджмънт могат да се настанят заводи от ранга на Кремиковци. Предприятието е достатъчно малко, за да няма никакви шансове да достигне въпросните 3% от американския внос, но пък може да продава прилични количества там, смята управителят на фирмата за търговия с метали Ферексим ООД Иван Дремсизов. Производителите от Полша и другите засегнати страни изглежда ще се опитат да се задържат на пазара на САЩ по заобиколни начини, само че това ще изисква време и ресурси. Например те могат да изнасят за Канада, където след лека преработка металите да потеглят на юг към щатите, подсказа Дремсизов. Кремиковци обаче ще пострада от наложените от Европейския съюз защитни мита. Те ще влязат в действие едва след като се достигне вносът в общността от миналата година. Иван Дремсизов очаква това да стане още през лятото заради намалените възможности за износ на полска стомана отвъд океана. Металите от тази страна, както и от Чехия и Унгария ще се насочат почти изцяло за ЕС. След влизането в сила на защитните мита възможностите на Кремиковци да изнася на Запад ще намалеят. Наистина, митата ще са различни за различните видове стомана, но все пак ще са от порядъка на 30-40 процента. Затова и шефовете на комбината гледат към нови възможности за износ, като преди два месеца Валентин Захариев подписа споразумение с турската фирма Кибар холдинг. Изпълнителният директор на Кремиковци се надява, че през третото тримесечие на 2002 г. предприятието ще възстанови обичайното си производство от 110 хил. т месечно. През есента на миналата година то бе намалено с 15% заради ниските цени на стоманата на международните пазари. Ако поскъпването на изделията на комбината продължи според очакванията, Кремиковци ще завърши годината с печалба от 10-15 млн. лева. Въпреки преобръщането на тенденциите (преди одобрението на счетоводния отчет от одиторите, заводът е на загуба с 11 млн. лева) този резултат ще е крайно недостатъчен за изплащането на задълженията и за изпълнението на инвестиционната програма. Очевидно е при това положение, че парите за инвестиции трябва да се осигуряват чрез външно финансиране. Засега Кремиковци е набрало половината от необходимите му 33 млн. евро за доизграждането на комплекса за непрекъснато леене на стомана, което започна през седмицата. Кредитори са една българска и две чуждестранни банки, а работата ще продължи 15 месеца. Изпълнител на обекта е австрийската Фьост Алпине, от която оборудването бе доставено още през 1988 година. Монтирането му обаче бе спряно в началото на 90-те години. Ефектът от пускането на линията в експлоатация ще е намаляване на разходите на комбината между 32 и 35 щ. долара за тон стомана. Интересното е, че според думите на Валентин Захариев, като залог за финансирането са послужили освен оборудването и акциите на Финметалс холдинг в Кремиковци. АП е наложила забрана за продажбата им на трети лица, но не и залагането им, коментира Захариев.

Facebook logo
Бъдете с нас и във