Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

КРЕМИКОВЦИ - ГОРЧИВИЯТ ПЛОД ЗА ДАРУ МЕТАЛС

Колко дупки могат да се запълнят с един долар и колко нови да се отворят? Въпросът не е от прогимназиален тест по математика, а приватизационна енигма, чийто отговор е извън компетенциите на талантлив магьосник като Хари Потър. Просто защото не е извадил късмета да влезе в групата на маговете, участвали в раздържавяването на някогашния национален обект номер едно на България - Кремиковци. Само след трийсетина дни - на 14 юни, в металургичния комбинат ще има двоен повод за празнуване - единият е шестгодишнината от продажбата на комбината, другият - че неговите частни собственици най-сетне ще могат да си отдъхнат - изтича срокът на ангажиментите им по приватизационния договор. Как са изпълнени те ? Един отговор на този въпрос дава двайсет и пет страничния доклад на Агенцията за следприватизационен контрол (АСК). На 27 април той е предоставен на вниманието на депутата Рамадан Аталай, който ръководи временната парламентарна комисия за проверка на условията на труд в Кремиковци. Тя все още не е приключила, около нея възникнаха и конфликти, но анализът на експертите от контролната агенция без съмнение ще помогне на народните избраници да преценят с добър или с лош стопанин се е сдобил флагманът на българската металургия. Но на законотворците ще им е много трудно да нагласят кантара си така, че да отмерят обективно истината за Кремиковци при положение, че редица майстори са започнали да бъркат каши още далеч преди да се заговори за раздържавяването му и че с години се трупат планини от противоречащи си факти и констатации около миналото и настоящето на предприятието. И като се има предвид колко много интереси все още се борят около големите български предприятия, независимо дали са изцяло или донякъде приватизирани.На 14 юни 1999 г., с подписа на тогавашния изпълнителен директор на Агенцията за приватизация (АП) Захари Желязков 71% от капитала на Кремиковци стават собственост на софийското дружество Дару металс (преименувано през октомври 2001 г. на Финметалс холдинг). Срещу символичния 1 щ. долар купувачът поема ангажимента да погаси задълженията на металургичния комбинат в размер на 460 млн. нови лева и от 2000-а до 2005 г. да инвестира в предприятието шеметната сума от 300 млн.щ. долара - по 50 милиона на година. А като ответен жест, заради поемането на този тежък товар, държавата в лицето на Министерския съвет отпуска на Дару металс 183 млн. нови лева от хазната, с които купувачът да погаси натрупаните до момента дългове на Кремиковци към НЕК и Булгаргаз. Такива са основните параметри на пазарлъка през 1999 година. Държавата спази обещанието си - парите за енергийните монополисти бяха преведени на Дару металс веднага след подписването на сделката. Въпросът е обаче какво и как изпълниха купувачите от юни 1999-а насам и дали успешно въртят бизнес делата в комбината?Според доклада на Агенцията за следприватизационен контрол издънките на Дару металс и на неговия собственик Валентин Захариев са повече от сериозни. За неизпълнение на инвестиционната си програма за 2000 г. купувачът е санкциониран от АП с 5 231 719 щ. долара. Неустойката е издължена чрез усвояване на част от банковата гаранция в размер на 10 млн. щ. долара, издадена на Дару металс от регистрираната в Лугано швейцарска банка Ю Би Ес. Впрочем това е единствената гаранция, и то в намален размер (би трябвало да възлиза на 12.5 млн. щ. долара), която по силата на приватизационния договор купувачът е трябвало да поддържа през всяка една от шестте години като обезпечение за изпълнението на инвестиционната си програма. Забележителното в случая е и друго. Експертите от АСК са отбелязали в доклада си, че по повод на гаранцията посредникът по сделката - Райфайзен инвестмънт, е изразил с официално писмо от 25 август 1999 г. до АП становището си, че тя би следвало да прехвърли собствеността върху акциите на Кремиковци на Дару металс едва след като получи реални обезпечения от купувача. Просто такива са изискванията в приватизационния договор. Банкова гаранция от споменатата швейцарска Ю Би Ес, и то само в размер на 2. 5 млн. щ. долара (вместо определените в договора 12.5 млн. щ. долара), е издадена едва на 28 октомври 1999 година. На 2 февруари 2000 г. сумата по тази гаранция е допълнена с още 7.5 млн. щ. долара. Въпреки това още на 31 август 1999 г. оглавяваната от Захари Желязков Агенция за приватизация благосклонно прехвърля мажоритарния кремиковски акционерен пакет на Дару металс. Агенцията за следприватизационен контрол пък отбелязва четири години по-късно, че към настоящия момент не съществува обезпечение за изпълнение на инвестиционната програма на купувача.Това е и причината, поради която начислените от АСК неустойки за последващите инвестиционни провали няма с какво да бъдат покрити. За неизпълнение на обещаните вложения за 2001 г. Дару металс е глобено с 23 304 324 щ. долара, а на 19 февруари 2004-а за неизпълнение на същите задължения за 2002 г. - с още 25 млн. щ. долара. Ето как са мотивирали решението си служителите на АСК:След обработка и анализ на представените от купувача (бел.ред. - Дару металс, сега Финметалс холдинг) документи е установено, че извършените през 2002 г. разходи по стопански начин в размер на 20 635 800 лв. представляват разходи за поддръжка в експлоатационна готовност на дълготрайни активи, които са отразени счетоводно в група разходи по икономически елементи, от което следва, че те не са инвестиции по смисъла на чл. 17 от приватизационния договор.Записано е още: Извършените разходи чрез възлагане в размер на 65 323 040 лв. представляват разходи, свързани с придобиването на дълготрайни материални активи (бел. ред. - което се смята за инвестиция), на материали, услуги и платени аванси за доставки с неизяснен предмет. Любопитни са и други констатации на следприватизационните контрольори. Според тях липсват документи за изписване на материали от складовете на Кремиковци, фактури за закупуване на материали, липсвали и част от договорите за възлагане, платежни и други документи. Платежните документи не съответствали на фактурите, към които са прикрепени, а нямало други документи, които да докажат, че с тези платежни са платени точно тези фактури. Собственикът на Кремиковци бил представил писмени справки за извършени инвестиции, към които обаче нямало прикрепени съответни фактури и разходооправдателни документи. Освен това неговите счетоводители отчитали като инвестиции и разходите за външни услуги.Вероятно и магистратите от Софийския градски съд волю-неволю ще трябва да надникнат в кремиковската кухня, защото АСК си търси по съдебен път начислените близо 50 млн. щ. долара неустойки на Финметалс холдинг. Отделен въпрос е дали в крайна сметка ще се стигне до разплащане с хазната. Още повече като се има предвид колко много пари дължи комбинатът на НЕК, на Булгаргаз, на Националния осигурителен институт (НОИ), на данъчните и митническите власти и на куп частни фирми.Държавата е опростила дълговете на металургичния комбинат към НЕК, Булгаргаз и прочие, натрупани до момента на приватизационната сделка, и по този повод се е изръсила с цели 183 млн. лв., но новият собственик скорострелно трупа нови борчове.На 30 юли 1999 г., месец и половина след подписването на договора за продажбата на Кремиковци, дългът му към НЕК в размер на 47 710 761 лв. е заличен. Към 28 февруари 2001 г. предприятието дължи на електрическата компания 26 430 653 лева. На 21 февруари 2003 г. Агенцията за следприватизационен контрол изисква от НЕК актуална информация за неплатените дългове на комбината. Оказва се, че те са скочили на 65 249 604 лева. Само девет месеца по-късно от справка, получена в агенцията на 20 ноември 2003-а, се вижда, че дължимата сума вече възлиза на 79 751 214 лева.Аналогично стоят нещата и с Булгаргаз - и това дружество, подобно на НЕК, на практика кредитира здраво Кремиковци. Отписаните през лятото на 1999 г. от държавата дългове на комбината към газовия монополист са в размер на 85 825 935 лева. По оперативни данни към 28 февруари 2003 г. металургичното предприятие дължи на Булгаргаз 31 058 830 лв., а на 30 ноември същата година стойността на доставения, но неплатен природен газ е 44 316 987 лева. Със споразумителен протокол от 9 юни 2003 г. дълговете са разсрочени до 25 декември 2013-а. Любопитно е какво констатират експертите от АСК по повод на ангажиментите на Дару металс за погасяване на държавните вземания: ДДС, данък върху печалбата, данък върху общия доход, митнически сборове. В доклада на агенцията е подчертано, че в приватизационния договор размерът на тези дългове не е конкретизиран - сиреч за какво колко точно дължи Кремиковци. Но е ясно, че за тази цел държавата е отписала общо 49 463 304 лева. Това е до момента на сделката, какво се е случило след това и дали новият собственик на комбината е изряден платец е неизвестно. Защото на две свои последователни официални писма (от 21 февруари и от 12 декември 2003 г.) до Териториална данъчна дирекция Големи данъкоплатци контролната агенция получава един и същ лаконичен отговор: Исканата информация представлява служебна тайна. Както се казва - какво пък толкоз, нека си я пазят. Тъй или инак, и за такива непогасени дългове санкции за Дару металс в приватизационния договор няма. Липсват и наказания за неиздължаване на пари към НОИ. Към 30 ноември 2003 г. Кремиковци има да дава 63 960 322 лв. на държавното обществено осигуряване, 261 403 лв. на допълнителното задължително обществено осигуряване и 49 319 лв. на Националната здравноосигурителна каса.Радващото е, че собственикът на металургичния комбинат е успял да уреди задълженията към банкитеВалутният кредит на Кремиковци в размер на 4 540 679 щ. долара, получен през февруари 1991 г. от бившата Стопанска банка, вече е изцяло погасен Това поне показва писмото на наследника на нейните активи - Стопанска и инвестиционна банка (СИБАНК), депозирано на 26 март 2001 г. в Агенцията за приватизация. Тя е уведомена, че кредитната институция няма претенции към Дару металс. Изчистен е и дългът на предприятието в размер на 5 934 954 лв. към БИОХИМ.Интересно обаче са се развили нещата по отношение на поетия от купувача на Кремиковци ангажимент за обслужването на австрийския дълг от 70 млн. щ. долара, преоформен по ЗУНК на някогашната Стопанска банка. През 2001 г. АП е поискала от нейната правоприемничка - СИБАНК, становище по изпълнението на това задължение. От отговора на банката става ясно, че на 17 ноември 2000 г. тя е изплатила дълга на прекратилата дейността си Стопанска банка към Австрийския банков консорциум в размер на 33 921 361 лв., като Дару металс дължи на СИБАНК две трети от тази сума. С други думи, австрийският дълг е уреден от българската банка и държавата няма какво да иска от купувача на Кремиковци. Друга гледна точка към редица от цифрите обаче предлагат архивите на комбината, част от които бяха предоставени на в. БАНКЕРЪ от ръководството на Кремиковци АД. . Те пък навеждат на мисълта, че в навечерието на приватизацията са извършени безобразни манипулации с пари и имущество на предприятието. Повече от любопитен, може би и за правоохранителните органи, е например балансът на дружеството към 30 април 1999 г., изготвен само месец и половина преди сделката за неговата продажба (сключена на 14 юни същата година). В приложения към баланса отчет за приходите и разходите правят впечатление няколко важни неща. На първо място, в очи се набива шеметната разлика между разходите за дейността на предприятието за цялата 1998 г. (622 155 000 стари лв.) и тези, направени само за първите четири месеца на 1999-а. Размерът им е респектиращ - 16 879 836 000 стари лева! Цифрата е записана в графата Намаление на запасите от продукция, незавършено производство и разходи за бъдещи периоди, вътрешна консумация. Какви са тези разходи за бъдещи периоди, кой и как ги е планирал под носа на чукащата на вратата приватизация на Кремиковци - един Господ знае. Вероятно светнат по въпроса е бил и тогавашният финансов министър Муравей Радев, тъй като по онова време включеният в списъка на предприятията в изолация металургичен комбинат е под пряката опека на финансовото ведомство. Не по-малко озадачаващо е, че приходната част в отчета за четирите месеца на 1999-а бележи чувствително намаление в сравнение с всичките 12 месеца на предишната 1998 година. Приходите от дейността на дружеството за едногодишния период са изчислени на 329 402 025 000 стари лева, а за месеците от текущата 1999-а те са едва 178 458 882 000 лева. Спадът е почти 55 процента. В същото време разходната част в отчета показва запазване на размера на разходите (323 604 867 000 лв. за 1999 г. и 254 522 253 000 стари лв. за 1999 г.), което не е логично от гледна точка на спада на нетните приходи от продажби, коментират експерт-счетоводители. Според тях през 1998 г. предприятието е било платежоспособно, тъй като приходите му от от дейността (329 402 025 000 лв.) са надвишавали разходите за нея (323 604 867 000 лв.) Странно е, че докато за 1998 г. комбинатът отчита печалба, макар и скромна - в размер на 697 599 000 лв., загубата му от януари до края на април 1999-а е изчислена на солидната сума от 112 070 546 000 лева. Буди интерес и още едно сравнение - за 1998 г. разходите за придобиване на дълготрайни материални активи са 746 917 000 лв., а за четирите месеца на 1999 г. похарчените за същата цел пари са скочили на... 1 224 270 000 стари лева. Защо ли и за какво ли? Всичко това целенасочено или не се случва тъкмо в навечерието на приватизацията на Кремиковци. Дали някой е решил, че за четири месеца финансово-икономическият имидж на металургичния комбинат трябва да удари дъното, за да бъде оценен и продаден за 1 щ. долара, е въпрос с повече от повишена трудност. Във всеки случай, ако приемем, че бившият финансов министър Муравей Радев и председателят на обявеното за раздържавяване дружество и бивш заместник промишлен министър от времето на Александър Божков - Марин Маринов (следствен по делото за пернишкия Камет), са гледали баланса на обявеното за раздържавяване дружество с широко затворени очи, същото не би следвало да прави кандидат-купувачът му в лицето на Дару металс. Дори и в името на това да бъде прескочена планираната ликвидация на Кремиковци. Точно това е трябвало да се случи, според записаното в дневния ред на общото събрание на неговите акционери, насрочено за 15 юни 1999 година. Под чия диктовка е спретнат форумът е излишно да се пита - основният собственик на фирмата е промишленото ведомство, оглавявано от Александър Божков. Тъй или инак, сделката за продажбата на 71% от капитала на Кремиковци е парафирана ден преди фаталното общо събрание.А после... някои се събудиха. Четири месеца след подписването на раздържавителния договор (14 юни 1999-а) - на 21 октомври същата година, Дару металс официално информира продавача - АП, че към тази дата е открил 85.5 млн. лева скрити задължения на комбината (нефигуриращи в приватизационния контракт) в размер на . Сега шефовете на Кремиковци твърдят, че от октомври 1999 г. насам периодично са разкривани нови-стари борчове и общата им сума вече надхвърляла 150 млн. лева. По тази причина собствениците на предприятието, позовавайки се на клаузите в договора, неколкократно настояват за две неща - да им се приспаднат укритите от държавния мениджмънт дългове и да се коригира в съответствие с новата ситуация обещаната от тях инвестиционна програма. Бедата е, че сговорчивата преди приватизацията държава вече твърдо отритва щенията на купувача. Поредната тесла на Дару металс именуван сега Финметалс холдинг удря Комисията за защита на конкуренцията. Със свое решение от 6 ноември 2003 г. тя приема за установено, че предоставената на Кремиковци през 1999 г. държавна помощ не е в размер на отпуснатите от хазната 183 млрд. стари лв., а близо два пъти по-голяма - тя възлизала на цели 393 556 517 деноминирани лева. От сметките на комисията излиза, че при задължения от общо 540 млн. нови лв. (близо 400 милиона от които държавата е отписала) Финметалс е получил Кремиковци на тепсия - за един долар, но не е в състояние да уреди проблема с останалите дългове на дружеството и даже трупа нови. Злополучните купувачи на комбината категорично отхвърлят тази постановка и смятат, че са жестоко изиграни. А дали е така ще покажат резултатите от парламентарната проверка.

Facebook logo
Бъдете с нас и във