Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

КРЕМИКОВЦИ Е ПОД ОБСАДА

Сериозно ограничаване на производството на Кремиковци предвижда Програмата за преструктуриране на стоманодобивната индустрия. Тя все още се подготвя от експерти, след което ще бъде предложена за одобрение на правителството и ще бъде съществена част от преговорите по глава Конкуренция на договора за присъединяване към Европейския съюз. Част от програмата е План за жизнеспособността на Кремиковци. Изготвянето му се налага, тъй като комбинатът е получил около 320 млн. лв. държавна помощ. Малко след неговата приватизация през 1999 г. държавата му е отпуснала определена сума за погасяване на част от задълженията му, опростила му е дългове по ЗУНК. Такова субсидиране е допустимо в съответствие с Протокол N2 към Европейското споразумение за асоцииране, което е валидно до 2006 година. Но според този документ предприятие, което е получило държавна помощ, трябва да съкрати производствените си мощности, като изготви индивидуален план за жизнеспособност. С финансовата и техническа помощ от страна на Европейската комисия бе изготвен такъв план за Кремиковци и бе одобрен в Брюксел на 24 септември тази година. За консултант при неговото изготвяне комисията избра фирмата EuroStrategy Consultants Ltd. В плана се предвижда затварянето на една от трите доменни пещи на комбината през 2005 г., както и на три прокатни стана в края на 2007 година. Това означава, че Кремиковци ще намали производството си с 33 процента. Комбинатът ще започне да изпълнява индивидуалния си план, когато бъде приета цитираната програма за преструктуриране на отрасъла. Според неофициални източници ЕС оказва натиск върху България в програмата за развитие на стоманодобива да бъде предвидено българската продукция да свие до 1.3 млн. т годишно. До 1997 г. България произвеждаше около 2.5 млн. т годишно, а сега обемите са паднали под 2 млн. т за година. Споменатото ограничение се отнася за трите предприятия в сектора - възстановената с гръцки инвестиции Стомана Индъстри (в Перник), предприятието в Дебелт Промет стийл и Кремиковци. Хора от бранша смятат, че това ограничение ще засегне най-вече Кремиковци. Опитът на 10-те страни, които ще станат пълноправни членки на Европейската общност през май догодина, показва, че с упоритост може да се извоюват някои компромиси за тази индустрия. Словакия е успяла да договори финансова помощ за един от своите производители, а Чехия е склонила еврокомисарите да не налагат ограничения за две нейни металургични компании. През седмицата с нова сила се разгоря и конфликтът между БДЖ и Кремиковци, който бе уталожен с подписването на договор между тях през август 2003-а. От септември обаче според изпълнителния директор на комбината Валентин Захариев БДЖ е спрял да изпълнява задълженията си. Държавната компания не е предоставила на Кремиковци 1100 вагона, с което се е забавил превозът на 60 хил. т продукция. От това комбинатът е загубил 10 млн. лева. Опитът на Кремиковци да получи лиценз за превозвач и да се отърве от зависимостта си от държавния превозвач се оказа неуспешен. По предложението на ръководството на комбината за създаване на смесено дружество с БДЖ също няма отзвук, поне засега. Захариев призна, че добрите резултати, които Кремиковци отчете през полугодието на 2003-а (отчасти поради поскъпването на стоманата с над 20%), са започнали да се стопяват. Българските производители, които изнасят 68 на сто от продукцията си, бяха засегнати от увеличението на митата от страна на ЕС и особено на САЩ. Освен това нелегалният евтин внос на метали на фона на непрекъснато свиващия се вътрешен пазар нанася сериозни вреди на фирмите от бранша. Само преди седмица икономическото министерство отказа на Кремиковци да въведе защитни мита за неговата продукция. Но дъмпингът е само едната страна на нелоялната конкуренция в сектора. Други нейни проявления са неиздаването на фактури и разлика в начина на продажбите (например продажба на бройка, а не на тегло, което може да обърка купувача за реалната цена на стоката, която закупува). Статистиката за състоянието на този отрасъл у нас е красноречива. През 1998 г. делът на компаниите от сектора в общото производство на страната е бил 20 на сто, докато за деветмесечието на тази година достига едва 9.20 процента.

Facebook logo
Бъдете с нас и във