Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

КРАЙ НА ДОТАЦИИТЕ НА ТОРОВИТЕ ЗАВОДИ

КРАЙНО ВРЕМЕ Е ХИМКО И КОМПАНИЯ ДА СПРАТ ДА ВИСЯТ НА ВРАТА НА БУЛГАРГАЗ

Торовите заводи ще хлопнат кепенците съвсем скоро, единодушното твърдят мениджърите на все още функциониращите български предприятия от бранша. Причината е очакваното поскъпване на природния газ от 1 ноември с най-малко 10%, което в сряда потвърди и председателят на ДАЕЕР Иван Шиляшки. Министерският съвет, който трябва да вземе решението, е изправен пред дилема - ако не увеличи цените, ще се влоши и без това тежкото финансово състояние на Булгаргаз. Монополистът купува синьото гориво в американски долари, а го продава на потребителите у нас в български левове. Последното увеличение на цената (когато тя достигна 223 лв. за 1000 куб. м газ без данък добавена стойност) беше въведена през юни със задна дата - от 1 април. Но тогава доларът се разменяше срещу 2.04 лева. Докато котировките му от последната седмица превишават 2.30 лева. Което означава, че Булгаргаз продава суровината на потребителите едва по 97 щ. долара за 1000 куб. м без ДДС. (За сравнение през април тази година природният газ струваше на консуматорите по 109.3 щ. долара без ДДС.) Реално в момента те плащат с 12% по-малко. Експерти изчислиха, че при цена на долара от 2.20 лв. газовият монополист губи по 44 лв. на всеки продадени 1000 куб. м гориво. При това положение торовите заводи като че ли започнаха наистина да се съвземат след кризата, която преживяха през 1998-1999 година.


С такива цени държавата дотира всички консуматори на суровината и съответно - износа на изкуствени торове. Не е ясно обаче дали загубите на Булгаргаз няма да се увеличат, ако цената на суровината бъде вдигната прекалено рязко и отблъсне потребителите.


Димитровградският завод Неохим работи с пълна пара, заяви пред в. БАНКЕРЪ икономическият директор на комбината Тошо Димов. Цените на амониевата селитра на международните пазари се движат около 102-104 щ. долара за тон. Това е с около долар под себестойността на продукцията на Неохим. За сметка на това заводът печели от продажби на вътрешния пазар, където продава селитрата по около 105 щ. долара за тон. Според Димов при евентуалното поскъпване на газа дружеството ще се откаже от износа. Ако пък увеличението е по-драстично от очакваните 10-15%, заводът ще спре работа напълно.


Петдесет и един процента от капитала на Неохим бяха раздържавени през юли. Купувач на пакета е консорциумът Неохим инвест, в който участват местното дружество Евроферт и ливанската фирма Каримекс. В момента димитровградската фирма притежава 39% от акциите на дружеството, докато азиатците държат 12 процента.


И с 10% да вдигнат цената, ще си вземем чантите и ще си ходим вкъщи, заплаши изпълнителният директор на девненския завод Агрополихим Васил Александров. Капиталният ремонт на инсталациите на комбината завърши в края на тази седмица и мениджърите планираха производството да се възстанови от 1 ноември. Девненският завод продава азотни торове за вътрешния пазар от складовите си наличности с минимална печалба - от порядъка на 2-3 процента. Миналата година комбинатът беше приватизиран от консорциума Асид енд фъртилайзърс. Основни акционери в него са известната фирма Хардланд инвестмънт, регистрирана в американския щат Уайоминг, и Юнион Миниер Пирдоп мед.


Химко - третият комбинат, който притежава инсталация за изкуствени торове, произвежда карбамид за износ, така че не влияе съществено върху събитията на българския пазар. Врачанският завод продължава да инкасира загуби. За първото шестмесечие на 2000 г. отрицателният му финансов резултат е 11.8 млн. лева. Негов собственик е американската фирма Ай Би И транс.


За торовите заводи единствената спасителна възможност е да се повишат вносните мита за амониевата селитра. Сега цената на 1 тон вносен продукт е около 90 щ. долара на българската граница. Някакво ограничение на вноса на по-евтина селитра от бившия СССР и от Румъния биха били мита от порядъка на 40 процента. Така обаче със завишени цени на изкуствените торове ще бъдат обременени селскостопанските ни производители. А земеделската ни продукция ще си остане неконкурентоспособна. В крайна сметка някой по веригата Булгаргаз - торови заводи - земеделци ще трябва да изиграе ролята на бушон.


Изходът, изглежда, се нарича намаляване на себестойността на произвежданата торова продукция. Започна и строителството на складовото стопанство към проектирания терминал за течен амоняк в пристанище Девня, собственост на Агрополихим. Работите по самото съоръжение пък ще започнат през ноември, съобщи Васил Александров. Суровината може донякъде да замести скъпия природен газ при производството на селитра. Но мощностите са твърде малки, което означава, че торовите заводи още дълго ще са зависими от Булгаргаз.

Facebook logo
Бъдете с нас и във