Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

КОЗЪТ ВЕЧЕ НЕ Е В ЕВТИНАТА РАБОТНА РЪКА

България е привлякла близо 2.49 млрд. щ. долара чуждестранни инвестиции през миналата година, което прави 23.1% от всички вложения в Централна и Източна Европа. За сравнение, през 2003 г. те са били 2 млрд. щ. долара, а през 2002 г. - едва 905 млн. долара. Това се твърди в доклад за инвестициите на Конференцията на ООН на търговията и развитието. Той се изготвя ежегодно от 15 години насам. Сред страните в региона България е лидер по привлечените чуждестранни инвестиции, съизмерени с БВП. За периода 1990-2004 г. в страната са влезли 7.57 млрд. долара. Прогнозите за тази година също галят ухото: очакванията са инвестициите у нас за 2005 г. да достигнат 6 млрд. евро, от които 2-2.5 млрд. евро ще бъдат чуждестранни. Експерти прогнозират, че инвестициите ще продължат да нарастват и занапред, но с по-ниски темпове. Председателят на БИБА Сашка Безуханова коментира, че количеството им е задоволително, но по отношение на качеството им има още какво да се желае. Според нея чуждестранните инвестиции трябва да пуснат корени у нас. Ще рече - задграничните компании да не идват в България само докато е евтина работната ръка. Това конкурентно предимство лесно може да бъде изгубено, особено в съревнование с азиатския свят. Безуханова обясни, че голямата перспектива и възможност пред България е в областта на високите технологии. Големите корпорации изнасят развойни звена, софтуерно производство и именно тези инвестиции трябва да спират тук - битката за привличане на чуждестранни средства е наистина безпощадна. Румъния е един от най-сериозните ни конкуренти. Двете кандидат-членки за Европейския съюз са получили най-много преки чуждестранни инвестиции измежду страните в региона. Северната ни съседка заема първото място за миналата година по обем на привлечените чуждестранни инвестиции - 5.17 млрд. долара. Те са се увеличили над два пъти спрямо 2003 г., когато размерът им е бил 2.2 млрд. щ. долара. Рекордните 5 млрд. щ. долара се дължат частично на купуването на нефтопреработвателната компания Петром от австрийската OMV. Румъния може да се похвали с 18 млрд. долара външни инвестиции от 1990 г. до 2004 година.Като цяло в Югоизточна Европа за миналата година са влезли 10.8 млрд. долара. От тях 81% са съсредоточени в пет държави - Азербайджан, България, Казахстан, Румъния и Русия. Цифрите говорят красноречиво, че в момента интересът към Югоизточна Европа е значително по-висок, отколкото към Централна Европа. Той се обяснява с приватизационните процеси, които на Изток все още не са завършили. Променената законова рамка, европейското ни местоположение, по-малките културни различия също изглеждат привлекателни за европейските и мултинационалните инвеститори. Според българските им партньори те често виждат не държавата, а региона. Смята се, че България би било много печелившо да заложи на развитието на икономиката и образованието.Данните от цитирания доклад показват, че големите компании изнасят все повече своята научноразвойна дейност в чужбина. Особено привлекателни за транснационалните компании са страните, в които ниското заплащане на труда се комбинира с голям брой квалифицирани лица. През 2002 г. големите фирми (транснационалните компании) са дали почти половината от общо 677 млрд. щ. долара, изразходвани в световен мащаб за научноразвойна дейност. Корпорации като Форд, Пфайзер, Даймлер Крайслер, Сименс, Тойота и Дженеръл Моторс са изразходвали през 2003 г. по над 5 млрд. щ. долара всяка за подобна дейност. В страните членки на Европейския съюз описаните тенденции съществено се различават от това, което се случва при кандидатките. Данните от доклада показват, че в 15-те стари страни членки на ЕС преките чуждестранни инвестиции са спаднали с 40 процента. Това е най-ниското им ниво от 1998 г. насам. В някои страни като Дания, Германия и Холандия отливът се дължи частично на изплащането на вътрешнофирмени заеми и на факта, че компаниите майки оттеглят капитала си от някои държави. Новите страни членки са привлекли миналата година около 70% повече свежи пари от чужбина, отколкото през 2003 г. - 20 млрд. щ. долара. Най-голяма част от тях са отишли в Чехия, Унгария и Полша. И тези добри резултати обаче не могат да компенсират общия спад на инвестициите в общността. Преките чуждестранни инвестиции в ЕС като цяло през миналата година са намалели с 38% - до ниво от 216 млрд. долара, и развитите страни си остават източникът на по-голямата част от тях. Почти половината от вложенията идват от три държави - САЩ, Великобритания и Люксембург. Миналата година е била по-благоприятна и за развиващите се страни, които са привлекли 36% от задграничните вложения. Притокът на чуждестранни инвестиции в тях се е увеличил с 40% - до 233 млрд. щ. долара, докато при развитите държави той се е понижил с 14% - до 380 млрд. щ. долара. Сред развиващите се страни Китай, Хонконг, Бразилия, Мексико и Сингапур са получили най-много външни свежи капитали. Въпреки всичко обаче САЩ продължава да бъде най-големият получател на преки чуждестранни инвестиции в света, като непосредствено след него се нареждат Великобритания и Китай. Бившите руски републики привличат капитали най-вече с проекти за добив на нефт и природен газ, посочва докладът. В него се прогнозира запазване на растежа на чуждестранните инвестиции в Югоизточна Европа и в бившите руски републики. Предвиждането се базира на факта, че със своите ниски работни заплати районът ще привлича все повече инвеститори, които се надяват по този начин да намалят разходите си и да станат по-конкурентоспособни.

Facebook logo
Бъдете с нас и във