Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

КОШМАРЪТ, НАРЕЧЕН НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ

Всяка професия има своя кошмар. За лекаря-хирург това е вероятността пациентът му да умре върху операционната маса. За оперния певец - да си загуби гласа преди премиерата. А за този, който развива стопанска дейност - да фалира и да бъде обявен в несъстоятелност. Затова изглежда логично да се запитаме какво точно е несъстоятелността и как протича тя?Според сега действащото у нас търговско законодателство, несъстоятелността има за цел да осигури справедливо удовлетворяване на кредиторите и да даде възможност за оздравяване на предприятието на длъжника. На практика това означава, че дейността на предприятието се прекратява и се пристъпва към опит да се изплатят натрупаните до този момент дългове, независимо от тяхната форма и размер. За да се започне процедурата, е необходимо да са налиценеплатежоспособност или свръхзадлъжнялостНеплатежоспособна фирма е тази, която не може да изпълни изискуемо и безспорно парично задължение по търговска сделка. Обикновено това са банкови заеми, натрупани дългове към доставчици, неизплатени заплати и т.н. Но за да се стигне до заключението, че дружеството е неплатежоспособно, трябва да може да се докаже, че то има трайни затруднения да се разплаща с кредиторите си. Акцентът в случая се поставя върху трайните затруднения. Временното отлагане на дадени плащания не е основание за откриване на такава процедура, при условие че предприятието има достатъчно активи, за да ги погаси. Ако в подобен случай кредиторът поиска да се започне производство по несъстоятелност, съдът най-вероятно ще му откаже. Съществуват и други индикации за неплатежоспособност - например да не се плаща по дадено задължениевъпреки че то е установено със съдебно решение, или ако няма такова решение, но длъжникът не оспорва своите дългове. Най-явният признак за неплатежоспособността е спирането на плащанията към всички или към голяма част от кредиторите.Що се отнася до условието свръхзадлъжнялост, то се прилага само за капиталовите дружества - ООД, АД или КДА. При него, макар и дълговете да се обслужват в даден момент, кредиторите могат да имат сериозни основания да мислят, че имуществото на предприятието няма да е достатъчно, за да покрие всичките им вземания, когато те бъдат предявени. Несъстоятелността не бива да се смесва с ликвидациятаЛиквидацията винаги е доброволно прекратяване на дейността и разпределение на имуществото. Тя се извършва само и единствено по инициатива и решение на собствениците, и то от ликвидатори, избрани от тях. Тук липсва условието неплатежоспособност или свръхзадлъжнялост. Но е напълно възможно фирма, която е в ликвидация, да бъде обявена и в несъстоятелност, ако се установи, че са налице вече коментираните условия за това.Процедурата по откриване на производството по несъстоятелност започва по инициатива или на кредитор, който има изискуемо вземане, или от самия длъжник (евентуално от ликвидатора на фирмата). Според чл.626, ал.1 от Търговския закон длъжник, който е станал неплатежоспособен или свръхзадължен, трябва в 15-дневен срок да поиска откриване на производство по несъстоятелност. Неизпълнението на това условие е свързано и с носене на наказателна отговорност. Приетият през 1998 г. чл.227б от НК предвижда, ако изпадналият в неплатежоспособност длъжник не заяви това в указания срок, да бъде лишен от свобода до три години или да бъде глобен с 5 хил. лева.Ако молбата е отправена от кредитора той трябва да представи доказателства, които да подкрепят искането за откриване на процедура по несъстоятелност. Съдът нито е длъжен, нито може да открие такава процедура или да събира необходимите доказателства по своя инициатива. Той трябва да бъде сезиран или от длъжника, или от кредиторите. Ако в хода на съдебното заседание се установи, че затрудненията на длъжника са временни и той разполага с достатъчно имущество, за да обслужи дълговете си, съдебният иск срещу него може да бъде отхвърлен. Ако стане ясно, че цялото имущество на длъжника не може да покрие разноските по процедурата по несъстоятелност, съдът я обявява и прекратява производството. Третият възможен вариант е съдът с решението си да обяви неплатежоспособността на длъжника, началната дата на тази неплатежоспособност и да открие производството по несъстоятелност. А също така да назначи временен синдик и да определи датата на първото събрание на кредиторите. Самото решение се обявява и публикува в Държавен вестник, така че кредиторите да са известени и да представят своите искания в определения едномесечен срок.Органите в производството по несъстоятелносттаса окръжният съд по седалището на търговеца, синдикът и събранието на кредиторите. Главният орган обаче е съдът. Всички действия по несъстоятелността протичат под негов надзор. Съдът назначава временния синдик, когато открива производството по несъстоятелността, назначава синдика, когато бъде предложен от събранието на кредиторите, утвърждава списък на вземанията и т.н.Синдикът е органът, който оперативно изпълнява действията, свързани с процедурата по несъстоятелност. В момента, според разпоредбите на чл.655, ал.1 от ТЗ, синдикът трябва да е физическо лице, което има висше икономическо или юридическо образование и най-малко три години стаж по специалността. След назначаването си той представлява предприятието, управлява текущите му дела, издирва и уточнява имуществото на длъжника, участва в съдебните дела, в които длъжникът е страна, издирва и уточнява кредиторите и т. н. Основната задача на синдика обаче е да събере вземанията на длъжника, да запази имуществото му, да го осребри и да изготви плана за разпределянето на тези средства между кредиторите според изискванията на закона.След публикуване на съобщението за откриване на производството по несъстоятелност кредиторите, които имат вземания от длъжника, трябва да ги предявят писмено до съда. Тук също има процедура. При нея част от тези искания може да се оспорят, като накрая се съставя списък с приетите вземания, който отново се утвърждава от съда. Кредиторите с приети от съда вземания са тези, които формират събранието на кредиторите. То от своя страна взема решение за избиране на синдика или за неговото освобождаване, изслушва доклада за дейността му, избира комитет на кредиторите и предлага на съда колко голяма да бъде издръжката на синдика. През цялата процедура на несъстоятелността длъжникът не участва нито при вземане на решенията, нито при тяхното изпълнение. Той е изолиран от предприятието си. Презумпцията е, че след като е допуснал то да стигне до фалит, очевидно не е в състояние да продължи да го управлява и да го опази. Самата процедура по несъстоятелност има и друга цел - да постигне в някаква форма икономическа справедливост между вземанията на кредиторите, независимо от това дали те са доставчици, банки, работници във фирмата и т.н.При несъстоятелността по правило не може да се покрият всички задължения на предприятието. Част от кредиторите или всички те остават частично удовлетворени - в най-добрия случай. Но ако дружеството притежава материални и човешки ресурси, пазарна ниша или други предимства, вместо да се разпродава имуществото му, може да избере друг вариант -оздравяване на предприятиетоНепосредствената цел на оздравяването е да се приеме оздравителен план и се избегне обявяването в несъстоятелност. В този случай удовлетворяването на кредиторите става от бъдещите доходи на предприятието, а не от осребряването на имуществото. Самият оздравителен план е вид програма, в която се посочва как конкретно отделни производства или дейности ще бъдат възстановени или продължени, какви сделки и с какви клиенти ще се осъществят, какви капитали и при какви условия ще бъдат привлечени и т. н. Той може да предвижда и вливането или сливането на предприятието с други дружества или разпродажбата му на части. Обосноваността на оздравителния план се разглежда от събранието на кредиторите, което го гласува. Но за да започне да се реализира, той трябва да бъде утвърден и от съда по несъстоятелност. Право да предложат план за оздравяване имат длъжникът, неограничено отговорните съдружници, синдикът, кредиторите и други лица, изброени в чл.697, ал.1 от Търговския закон. Срокътв който такъв план може да се предложи, е не по-късно от един месец след датата, на която съдът е обнародвал определението за одобряване списъка на приетите вземания.

Facebook logo
Бъдете с нас и във