Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

КОРУПЦИЯТА СТАНА СЪЩНОСТ НА ДЪРЖАВАТА НИ

Властта в България е корумпирана. Двамата първи мъже в държавата - президентът Георги Първанов и министър-председателят Симеон Сакскобургготски, най-изненадващо почти едновременно, в рамките на три дни, признаха това. На първата си лекция, изнесена пред гости на Атлантическия клуб в понеделник (27 януари), премиерът неочаквано сподели пред слушателите си, че корупцията остава проблем за управлението.Само два дни по-късно пред журналисти президентът Георги Първанов направо локализира проблема със съвсем еднозначната реплика: Корупцията е във властта. Че корупцията хищно разяжда държавата вече тринадесет години, очевидно е новина само за президента и премиера. Всеки случайно избран гражданин от улицата без никакво колебание ще потвърди, че корупция цари и сред министри, и сред депутати, и сред висши и не толкова висши държавни чиновници. Тя се е разпростряла и в съдилищата, в полицията и дори в службите, охраняващи уж държавната ни сигурност. Всъщност в България корупцията отдавна не е паразит. Тя е същност на държавното управление, на всички държавни институции, на отношението държава - граждани.Но най-големият проблем е, че създадената по този начин държавна машина толерира изцяло криминални и сенчести интереси. Доказано правило е, че само мръсни пари могат да поддържат толкова широко корумпирана система. Те хранят системата, тя пък подпомага тяхното нарастване, за да може да се възползва от него. Кръгът е порочен и излизането от него изглежда безнадеждно трудно. Древно откритие на човечеството е, че единствената спирачка пред престъпността е страхът от възмездие. От началото на прехода обаче досега то не настигна нито един магически забогатял български политик или чиновник. Съдии и прокурори събират данни за престъпления, не за да раздават правосъдие, а за да рекетират и шантажират с тях. Но въпреки огромните ни постижения, корупцията не е български патент, а е болест на всички страни в преход, макар и в различна степен. Това се твърди и в анализ на Световната банка и ЕБВР за състоянието на новите демокрации, изработен през септември 2001 година. Авторите са го казали жестоко - става въпрос за присвояване на държавата. Старите капиталисти са шокирани от констатацията, че новоизлюпените олигарси директно манипулират процеса на разработване на икономическата политика и определят новите правила на играта в тяхна собствена, и то много съществена полза. На този фон странен изглежда ентусиазмът, с който българските власти забавляват народа с класации на най-богатите българи. В изнемогваща от бедност България водачът в листата се радва на 2.5 млрд. лв., натрупани незнайно как и откъде само за едно десетилетие. А въпроси за произхода на парите и дали са платени данъците върху тях, задължителни за всяка правова държава, изобщо не занимават публиката. Специалистите от Световната банка са стигнали до извода, че в държави с висока степен на присвояване разрастването на фирмите, даващи подкупи с цел влияние върху съдържанието на законите, става два пъти по-бързо спрямо останалите. А частната изгода за присвоителите става за сметка на значителна социална вреда. Затова едва ли е трудно да се пресметне къде са стигнали в шеметния си бяг към богатството такива привилегировани фирми, възникнали още в зората на демокрацията. Очевидно някои от тях вече могат да си позволят да купят цяла държава. И май го направиха. Страните с най-благоприятен климат за разрастване на корупцията не са, както си мислихме доскоро, тези с най-мощен държавен сектор. Според специалистите, тъкмо страни като нашата, където реформите са извършени бавно и само частично, осигуряват най-благоприятна почва за този вид порок. Те се характеризират и с висока концентрация на власт, и с ограничена политическа конкуренция, обясняват още анализаторите. Впрочем ние, българите, си го знаем от собствения си опит.Интересно защо западните наблюдатели констатират, че чрез корупция някои фирми се облагодетелстват за сметка на сурова социална цена, а собствените ни български политици остават слепи за тази действителност. Всяка политическа сила у нас е способна да различи т.нар. корупционни практики само в редиците на конкурентите си. И докато партиите се редуват във властта, корупцията поглъща държавата парче след парче. При установената вече практика на взаимно прикриване това не е чудно. Днес в кулоарите на СДС се говори, че през зимата на 1997 г. новоизбраният президент Петър Стоянов е поел пред покойния вече ляв кандидат-премиер Николай Добрев и тогавашния председател на БСП Георги Първанов ангажимента, докато СДС управлява, да не се търси съдебна отговорност от министрите в кабинета на Жан Виденов. Това е цената, на която БСП предава властта. Имало ли е такава договорка или не, историята със сигурност ще премълчи завинаги. Всички обаче сме свидетели, че точно това се случи по-късно.Няма съмнение, че Симеон Сакскобургготски не е поемал такива ангажименти пред сините. Но нима нещата не протичат по същия сценарий. Наистина 39-ото Народно събрание свали имунитета на министъра на земеделието от кабинета Костов Венцислав Върбанов, но, изглежда, възможностите на правосъдието се простират само до тук. Сега прокурорът Никола Филчев поиска същата процедура да се повтори и за синия депутат Никола Николов, но малко са хората, които вярват, че разследването на бившия шеф на парламентарната икономическа комисия ще стигне по-далеч от това на колегата му от предходното правителство. Поговорката гласи, че гарван гарвану око не вади. Цялата корупционна система се държи тъкмо на това основание. Всеки някога, някъде е бъркал в кацата с мед и ако днес проговори срещу някого, рискува да бъде разобличен. Така страхът и пръстчето, потопено в меда, поддържат системата непробиваема. Чужденците обаче отбелязват, че в страни като България новите предприятия са стимулирани да насочат усилията си към корупционните практики, а не към усвояване на нови продукти или развитие на производството.Старата максима гласи: ако не желаеш да разрешиш едни проблем, създай комисия за решаването му. Българските политици бързо взаимстваха челния опит и от 36-ото Народно събрание досега във всеки парламент има антикорупционна комисия. И винаги досега тя е била само механизъм за събиране на информация, която не се използва пред съда, а за политически рекет и изнудване на опонентите.Президентът Георги Първанов стана новатор с идеята си за създаване на специална служба за борба с корупцията във властта. От синята страна веднага го обвиниха, че иска да създаде собствена база данни. Спокойно можем да им вярваме, защото те говорят, опирайки се на личния си управленски опит.Остава само въпросът защо докато политици, държавници и магистрати у нас продължават гръмко да се борят с корупцията, докладите на западните институции преливат от мрачни констатации. И държавата става все по-бедна, а джобовете на борците срещу корупцията - се по-пълни.

Facebook logo
Бъдете с нас и във