Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

КОРПОРАТИВНИТЕ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ГОНЯТ ПАРИТЕ ОТ БЪЛГАРИЯ

На правителството на премиера Симеон Сакскобургготски ще му се наложи доста да се потруди, за да създаде функциониращ капиталов пазар, особено ако мениджмънтът и контролиращите акционери на най-големите български фирми продължават да се държат безобразно с миноритарните си партньори. Изглежда, че досега повечето директни чуждестранни инвеститори в България са базирали инвестиционната си стратегия на предположението, че могат безпроблемно да източват печалбите на купените от тях предприятия, често пъти и извън страната. Предишните правителства позволяваха тази практика. Като резултат ликвидността на Българската фондова борса не се подобри след кризата от 1998 г. и днес цените на акциите дори и бегло не отразяват справедливата им стойност. Огласеното неотдавна оттегляне на специализирания за инвестиции в България фонд Фрамлингтън е тъжно доказателство, че портфейлните инвеститори не вярват, че могат да правят пари в тази държава.
Един реално действащ капиталов пазар би привлякъл реални инвестиции, които да развиват предприятията и да създават заетост. Но мръсният списък с нарушенията на принципите на корпоративното управление в България е ужасяващ. За портфейлните инвеститори, водещи в това отношение са фирми като ЛУКойл Нефтохим и Солвей-Соди. В различни степени чуждестранните мажоритарни и контролиращи акционери, каквито са фирми като ЛУКойл, Солвей-Соди, Шишеджам и Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), окуражават практики като анонсиране на лоши финансови резултати. Изглежда, също така, че след това тези фирми упражняват натиск при изкупуването на работнически акции, остатъчни държавни дялове и акции на борсата на значително подценени цени.
Красноречив пример за това е покупката на 12.36% от капитала на Солвей-Соди за 2.3 млн. щ. долара в края на 2000 г. от страна на Солвей Шишеджам холдинг. По-малко от три години преди това подобен дял донесе на държавната хазна цели 40 млн. щ. долара. В този смисъл, преди да разпродават активите на България, предишните кабинети трябваше да създадат правила на пазара. (Неотдавна ЛУКойл България обяви, че ще превърне голямата рафинерия Нефтохим в преработваща площадка, от което ще се понижи стойността на акциите на миноритарните акционери във фирмата).
Друга практика, която изисква внимание, е трансферирането на печалби към неясни компании, притежавани от мажоритарните акционери и мениджъри, и с участието дори на известни български политици. Често облагодетелствани от подобни транзакции са офшорни търговски фирми, като по този начин не се плащат данъци и дивиденти. При изследването на редица такива споразумения одиторите нееднократно са преминавали етичните граници, за да поддържат взаимоотношения с корпоративните си клиенти.
За чест на новото правителство то вече пресече две потенциални нарушения на принципите на корпоративното управление. Първо, то попречи на Балканфарма холдинг да увеличи собствеността си в две свои дъщерни фирми на цени под пазарните. Миналата седмица новият представител на държавата в Булгартабак холдинг и бъдещ заместник-министър на икономиката Калоян Нинов не позволи на мениджмънта, свързан с предишното правителство, да извади от активите на дружеството важен изследователски институт. Той също така смени и одитора на Булгартабак холдинг, който, както изглежда, е одобрявал години наред неясни отчети.
Важно условие за увеличаването на защитата на правата на акционерите е да се повиши финансовата прозрачност на българските фирми. Ето защо е добре, че представителите на новия кабинет се изказват енергично в полза на въвеждането на Международните счетоводни стандарти.
За промяна на културата на бизнеса в България е необходима нова правна регулация, която стриктно да се прилага в практиката. Положително начало в това отношение ще е един закон за трансферните цени*, който да постави данъчни инспектори във финансовите отдели на големите корпорации.
Опитните счетоводители ще проследяват запасите, месечната продукция, средните месечни цени на продажби, продажбите на клиенти, общата политика при отстъпки за обем и условията на плащане и ще ги сравняват със световните, за да се проследи дали приходите са на нормални равнища. Инспекторите ще обръщат особено внимание и на всички търговски и дистрибуторски фирми, мажоритарно или миноритарно притежавани от компанията майка и купуващи продукция от нея, както и всякакви договори за бъдещи продажби.
Необходимо е също така властите да се съсредоточат и върху основните разходи, включително схеми за компенсиране на мениджърския състав от свързани компании, върху големи договори и такси за мениджърски, консултантски, технологични или подобни услуги, върху значителни заеми и кредиторите по тях. Както и върху големи дългосрочни контракти с доставчици, всички продажби на активи, договори за външни услуги, платени наеми, сделки с недвижима собственост, капиталови разходи по договори с доставчици и дори върху държавни такси и данъчни плащания.
В закона за трансферните цени би трябвало да залегнат глоби и лишаване от свобода за нарушителите, включително управляващи и финансови директори и членове на бордове, които участват в тези престъпления. Това ще освободи мениджърите от необходимостта да се придържат към абстрактни понятия като бизнесетика и ще осигури измерими стандарти, по които да се оценява тяхното поведение.
Такива нормативни актове следва да оставят малко място за интерпретация от българските съдилища.
Най-накрая се налага отстраняването на неяснотите в Закона за ценните книжа, за да не могат мажоритарните акционери да правят каквото си пожелаят в ущърб на миноритарните. Необходими са прагове на собственост от 50 плюс 1, 66, 75 и 90%, които да предизвикват автоматични официални предложения за изкупуване чрез специфични и справедливи ценови механизми. От стратегическите инвеститори, които желаят да отпишат компанията си от регистъра на публичните дружества, трябва да се изисква това да стане чрез влизане в равнопоставени преговори с останалите акционери за изкупуване на техните книжа.
Необходимо е стъпка по стъпка новото правителство да действа смело, за да възстанови доверието на портфейлните инвеститори като мен. С напредването на този процес ние от своя страна постоянно ще увеличаваме капиталите, които отделяме за вложения в български компании.

* Терминът трансферни цени се отнася за процедурите, чрез които компаниите крият печалби, прехвърляйки ги в други дружества.

Джеймс Ричард, мениджър,Файърбърд мениджмънт Ню Йорк

Facebook logo
Бъдете с нас и във