Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

КОРПОРАТИВНИ ЛИДЕРИ ПОЛУЧАВАТ ПАРИ, ЗА ДА НЕ РАБОТЯТ

Има различни начини главните изпълнителни директори да бъркат необезпокоявани в джоба на акционерите. Наред с щедрите пакети от възнаграждения при пенсиониране, високите премии, космическите заплащания за привличане на корпоративни величия и опростяването на заемите, теглени от дружествата, които ръководят, напоследък се появиха и комисиони срещу конкуренция. В средата на ноември лорд Конрад Блек и няколко шефове от най-близкото му обкръжение в медийната групировка Холинджър интърнешънъл (Hollinger International) признаха, че без одобрението на борда на директорите са получили 15.6 млн. щ. долара, за да не конкурират вестниците, които са продали на канадската компания Кануест (CanWest). (Бел. ред. - в. БАНКЕРЪ описа подробно скандала в бр. 47 от 2003 година.)Почти по същото време акционерите на английската телевизионна групировка Би скай би (bSkyb) научиха, че са се съгласили да платят 10 млн. англ. лири на Тони Бол. Това е бившият главен изпълнителен директор на компанията, който подаде оставка, за да освободи мястото си за сина на медийния магнат Рупърт Мърдок - Джеймс. Както е известно, групировката на татко Мърдок Нюз корп. (News Corp.) притежава 35.4% от акциите на Би скай би. Според условията на сделката Бол няма да работи за конкуренцията поне две години.Клаузите в договорите, които забраняват на директорите да се конкурират с бившите си работодатели, не са нищо ново. Те са обичайни за професии от фризьорските до инвестиционните банкови услуги, при които напускащите служители, ако не са обвързани с никакви ограничения, могат да привлекат клиентите си на новите си работни места. Проблемът е, че нормативната уредба не е прецизна по въпроса доколко обвързващи да са тези рестрикции. Ако те са прекалено строги, не е изключено съдиите да преценят, че нарушават свободната търговска практика, и да ги отменят. Когато се касае за редови служители, работодателите са готови да поемат подобен риск. При висшите ръководители обаче те се опитват да го намалят, като подслаждат забраните. В случая с Бол например съществуваше сериозна опасност той да офейка при местния конкурент Ай Ти Ви (ITV). Но с 10 млн. лири в джоба си Бол бе убеден да постои вкъщи и да погледа програмите, разпространявани от други телевизионни компании. Същевременно никой не го ограничава да работи на пазари, на които не излъчва Би скай би.Марк Идълстън от консултантската фирма по човешки ресурси Мърсър (Mercer) определя тези комисиони като поредното доказателство, че нормалният процес на заплащане на служителите не важи, когато стигне до борда на директорите. Компаниите със строга схема и методи на възнаграждение на персонала се отказват от правилата, когато става въпрос за договорите на малцината на върха. Не всички висши ръководители са доволни от ограничителните клаузи в контрактите си. Съвсем неотдавна Мартин Лийч - бившият шеф на европейския клон на щатската автомобилна компания Форд, подаде съдебен иск срещу някогашния си работодател за 60 млн. евро. Той иска да бъде компенсиран, защото ръководството на Форд е оповестило, че той сам е подал оставка и е задействало забраната, която не му позволява да оглави поделение на Фиат. Както е известно, Лийч напусна в средата на август тази година - месец след като европейското поделение на Форд регистрира загуба преди облагането с данъци от 525 млн. щ. долара. Още тогава вестник Европейски автомобилни новини писа, че Мартин Лийч е в списъка на ловците на глави, които търсят приемник на главния изпълнителен директор на Фиат ауто Джанкарло Боскети. Очевидно, 46-годишният Лийч, който през цялата си кариера е работил във Форд (където постъпва през 1979 г. като инженер по шаситата), е изкупителната жертва за лошия финансов резултат на фирмата в Европа. Законът обаче е категоричен, че когато служителите могат да докажат подразбиращо се уволнение, те са свободни да работят за всеки, който ги наеме.

Facebook logo
Бъдете с нас и във