Банкеръ Daily

Управление и бизнес

Контролът за евросубсидиите се затяга

Министерството на земеделието, храните и горите прави опит да ограничи субсидирането на изкуствено разделяните земеделски стопанства с цел да бъдат  усвоени  повече европейски средства. Ведомството е  подготвило  нова Наредба за  "условията и реда за усвояване на изкуствено създадени условия по заявления за подпомагане  със средства на Европейския фонд за гарантиране на земеделието в Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони". Още при  гласуването на последните промени в Закона за подпомагане на земеделските производители  стана ясно, че предстои създаването на такъв норматив. Неговата цел по дефиниция е да ограничи възползващите се от пролуката в закона земеделци, които създават "изкуствени условия", за да прибират повече от полагащите им се субсидии.

Проверки за изкуствено разделяне на стопанствата, за да се избегне таванът на плащанията, се правят още от 2015-а насам, но тъй като в еврорегламента правилата са разписани  много общо, с новата наредба се прави опит да се даде яснота на кандидатите за директните плащания и на кандидатите по Програмата за развитие на селските райони какви точно са критериите, които водят до такива съмнения.

Още по това време беше установен т.нар. бум на фермери измамници, които са разделили стопанствата си заради получаване на по-високи евросубсидии.  Министерството на земеделието беше  засякло над 170 фермери, които са разделили изкуствено нивите си на малки стопанства до 300 дка след 18 октомври 2011-а, за да получават допълнителни  субсидии в периода 2014-2020 година.  Още тогава беше установено, че различни стопани посочват едни и същи банкови сметки за превеждане на субсидиите. В този програмен период Евросъюзът  за първи път определи, че дава по-високи субсидии на дребни и средни стопани, обработващи до 300 дка. Те получават и по 15 лв. бонус за всеки декар в добавка към общата за всички субсидия от 30 лв. на декар.

Роенето на фирмите започна,  от една страна, заради по-високото плащане, а от друга,  заради въведения от Брюксел таван, според който едно стопанство може да получава до 300 000 евро на година.

Сега, според заместник-министъра в агроведомството Вергиния Кръстева, новите текстове за т.нар. изкуствено създадени условия  ги формулират като такива, при които в резултат на действия или бездействия на юридически или физически лица са извършени с цел получаване на предимство и набавяне на облага в противоречие с европейското законодателство.

В проектонорматива  е посочено, че установяването им ще става с помощта на индикатори.

Фермерите  обаче са притеснени именно от  неяснотата около  параметрите на дефиницията "изкуствени условия". Причината е, че именно тези "индикатори"  не фигурират в самата наредба. Те  щели  да бъдат определени със заповед на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". Според проектонорматива той ще е задължен в тримесечен срок  след влизане в сила на наредбата да издаде заповед, чрез  която да ги конкретизира.

Индикаторите ще са за лична, правна, икономическа, външна или структурна свързаност на кандидати, бенефициенти, ползватели или упълномощени техни представители по мерките и схемите за директните плащания и Програмата за развитие на селските райони.
Служители от фонда ще правят проверки на място за установяване на изкуствено създадени условия. Те ще представят становище за липсата или съмнения за наличието им, е посочено в проекта за наредба.
Кандидатът, за който има съмнения, ще има право да представи допълнителни документи и разяснения. Едва след това ще се взема окончателно решение по всеки отделен случай.
Започнатите производства за установяване на изкуствено разделени земеделски стопанства ще бъдат продължени по сега съществуващия ред, обяви заместник-министър Кръстева. Тя  апелира фермерите да се включат активно в общественото обсъждане на наредбата, за да могат новите разпоредби да бъдат "коригирани", когато има ясни аргументи за това. До 15 март ще бъдат събирани всички предложения и едва след това ще бъде подготвен окончателният вариант на норматива.

Таванът на плащанията у нас беше въведен от 2015-а  по искане както на асоциации и организации, защитаващи дребните фермери, така и по настояване на Европейската комисия. Според него пълният размер на субсидията за единица площ е до 150 000 евро. За тези производители, които получават между 150 хил. и 300 хил. евро на година, се прилага намаление от 5%, а най-големите стопанства не получават нищо за горницата над 300 хил. евро. Причината беше, че само 4% от земеделските стопанства у нас обработват 80% от земята.

Истината е, че в последните години възможността за усвояване на  европейските субсидии за обработваемите площи  активира фермерите и те започнаха да  увеличават все повече и повече обработваемите земи. През миналата година те надхвърлиха 38.5 млн. декара.

Размерът на площите на стопанствата у нас, според доклад на Българската академия на науките,  е стигнал  24 300 декара. За сравнение,  в Евросъюза  средният размер за групата над 1000 дка е 2500 дка. Според  доц. Огнян Боюклиев от Института за икономически изследвания към БАН, се оказало, че най-големият собственик, който контролира над 1 млн. декара земеделска земя, е българин. Нещо, което в цяла Европа няма. Боюклиев смята, че именно една от причините за концентрацията на земите е начинът на субсидиране с пари от европейските фондове. През 2015-а, когато беше въведен таванът на плащанията, са били засегнати седем юридически лица, а през 2016 -а  нито едно, съобщи  доц. Боюклиев. Данните за миналата година все още не са известни.

Какви редакции ще претърпи новият проектонорматив сега, за да се постави действителната граница между малките фермери и тези, които се правят на "малки", все още не ясно.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във