Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

КОНСТИТУЦИОННИЯТ СЪД ПОГВА ПРИВАТИЗАЦИЯТА

Конституционният съд откри поправителната сесия за приетия само преди три месеца Закон за приватизация и следприватизационен контрол. Магистратите допуснаха за разглеждане исканията на депутати от опозицията и на състав на Върховния касационен съд за обявяването на негови текстове за противоречащи с основния закон на страната. На кантар отново се поставят правата на надзорния съвет на АП, които бяха силно орязани през март. Както в. БАНКЕРЪ писа неведнъж, по силата на новия закон седемте контрольори вече могат да се произнасят само по законосъобразността на приватизационните сделки, но не и по тяхната целесъобразност. Народните представители цитират в молбата си чл. 120 от конституцията: съдилищата осъществяват контрол за законност на актове и действия на административните органи. Следователно, според тях, няма смисъл да се създава орган, който дублира съда. Затова депутатите молят 12-те пазители на основния ни закон да отменят думите, с които се ограничават правата на надзорниците. Ако възраженията на опозицията се приемат за основателни, надзорниците ще се произнасят, както намерят за добре по всички сделки, сключени чрез търг или конкурс. Докато мнозинството не намери нов начин да затвори получилата се пробойна в закона. На заседанието на парламентарната икономическа комисия в четвъртък (13 юни), когато бе разгледан случаят, нейният председател Валери Димитров обясни, че ако конституционните съдии уважат исканията на опозицията, трябва бързо да се приемат нови текстове, които да определят точно правомощията на надзорниците. Дотогава обаче е възможно да спре подписването на договори от изпълнителния съвет на АП, особено ако членовете му начело с Апостол Апостолов не са уверени в подкрепата на контролиращия ги орган. Така отново изниква въпросът нужен ли е надзорен съвет на Агенцията за приватизация. Запазването му беше плод на компромис при приемането на закона между различни лобита сред управляващите коалиционни партньори. И исканията, особено в икономическото министерство, за премахването на този орган още не са отшумели. Особено активен в тази насока е икономистът от НДСВ Владимир Каролев, който не пропуска да заяви отрицателното си мнение за качествата на някои членове на съвета. Злопаметните натякват и за фала на надзорниците от края на миналата година. Тогава те позволиха на работническо-мениджърските дружества, закупили предприятия през по-голямата част на 2000 г., да платят остатъчните суми по договорите си изцяло в компенсаторки. От това замалко да се възползват купувачите на Златни пясъци, Комбината за цветни метали в Пловдив, столичния Хотел Рила и други. А държавата щеше да се лиши от приходи за десетки милиони левове. След бурния натиск, организиран от икономическия екип на НДСВ, надзорниците все пак оттеглиха решението си и големият скандал се размина. Опозицията протестира и срещу ограничаването на срока за използване на инвестиционните бонове от масовото раздържавяване, които изгарят след 30 септември тази година. Крайната дата обаче ще се отложи, независимо от решението на съда, тъй като АП няма готовност да проведе последните един-два централизирани търга. Повече дискусии в икономическата парламентарна комисия породи искът на Върховния касационен съд срещу текст от стария, вече отменен, приватизационен закон. Според параграф 6а от него, кредиторите трябваше да предявят претенциите си до шест месеца след откриване на процедура за продажба на съответното предприятие, иначе губят вземанията си. Много юристи, включително и депутати от този парламент, са на мнение, че текстът е антиконституционен, тъй като намалява петгодишния давностен срок. Те смятат, че този прословут параграф още е в сила, само защото никой не се е сетил да го прати на 12-те съдии. Въпросният текст бе приет през 1996 г. с цел да подобри инвестиционния климат в страната. Така се ограничаваше опасността купувачите да плащат дългове на придобитите от тях дружества, за които не са знаели. Интересното е, че не всички съдилища признаваха законността на този параграф и не бяха изключение случаите, когато кредитори печелеха дела за непредявени в срок вземания. И купувачите, искат не искат, трябваше да си плащат. Отмяната на текста в новия закон беше именно заради това, че той така или иначе не върши работа. На заседанието на икономическата комисия Валери Димитров изрази мнение, че делото в тази му част е безсмислено, тъй като параграф 6а и без това е отменен, а актовете на Конституционния съд нямат обратна сила. Така че никой не би могъл да се възползва или да бъде ощетен от решението на магистратите, каквото и да е то. Освен това в новия закон се казва, че при заварени неприключили сделки, ако срокът по параграф 6а вече е изтекъл, кредиторите които са го пропуснали, не могат да се възползват от отмяната. Това бе записано и в предложеното за гласуване в четвъртък (13 юни) становище на Икономическата комисия по двете дела. Депутатът от ОДС Петър Жотев обаче обяви, че такъв текст ще бъде знак на неуважение към Конституционния съд - все едно, че неговите решения нямат никакво значение. Според представители на опозицията, бъдещият акт ще има смисъл от гледна точка на това, че ще блокира подобни ограничения на правата на кредиторите в други закони.

Facebook logo
Бъдете с нас и във