Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

КОНСТИТУЦИЯТА - НЯКОИ Я ПРЕДПОЧИТАТ ГОРЕЩА

По всичко личи, че навлизаме в периода на голямото конституционно надцакване. Опитът на НДСВ да извади от тестето дълго пазения коз, наречен Промяна в основния закон, и моменталната контра на СДС с радикалните сини предложения навеждат на мисълта, че управляващи и опозиция са на път да вкарат в боя и тежката артилерия. Макар да остава съмнението кой какви точно цели ще обстрелва - смяна на правилата на политическата игра, преподреждане на съдебния фланг или минимум корекции, налагани от евроинтеграциията. Но ако човек се вгледа в двата пакета с предложения, не може да не го загложди съмнението, че и този път се прави опит националните интереси да бъдат бракосъчетани с не съвсем благородното намерение за преразпределяне на публичната власт.Едно от основните положения, които няма как да не бъдат преосмислени, ще се окажеформулировката за националния суверенитетСпоред сега действащия чл.1, ал.2 от конституцията цялата държавна власт произтича от народа. Как трябва да се разпредели обаче тази власт, ако приемем, че при благоприятен изход от преговорите с Европейския съюз страната ни стане негов член? Кои въпроси ще бъдат предоставени за решаване от евроинституциите и кои ще запазим за себе си? За степента на автономия на държавите членки няма обща формула и всяка страна го решава според своите традиции и място в съюза. Този проблем съвсем не е само конституционно-правен, но и политически, защото засяга начина, по който ще бъде представена България в Европейския парламент и Еврокомисията, защитата на националните позиции пред евроинституциите, както и границите, в които ще можем да формираме и прокарваме тези собствени позиции.Макар и да не изглежда толкова конфликтен, въпросът как да се преразпредели националният суверенитет съвсем не е лесно решим. Той ще засегне чувствително мястото, а и привилегиите на т. нар. български политически елит. В момента колкото и постна да изглежда, хапката на властта е съществен аргумент за съществуването на партийните ядра. Но ако тя бъде поделена с евроинституциите, повечето от политическите ни партии, които и сега едва се крепят на повърхността, ще се отправят към дъното. Което би сложило кръст на кариерите на цял легион наши политици.С решението на проблема за националния суверенитет са навързани и редица други отговори. Например каква част от компетенциите на БНБ ще се прехвърлят на Европейската централна банка, как двойното гражданство ще разпредели правата и задълженията, кой ще може да избира и да бъде избиран в органите на властта на национално ниво, по какъв начин ще се определят и събират данъците, кой ще има право да притежава земя и т. н.? Срещу тези въпроси, поставени от управляващите, се изправят много по-крайните предложения на сините за намаляване на броя на депутатите и премахването на имунитета им, както и за смяната на избирателната система. На пръв поглед двете позиции като че ли взаимно се допълват, но на практика между тях се образува политическа волтова дъга. Причината е, че опитвайки се да сърфират върху гребена на общото разочарование от поведението на действащите в момента депутати и министри, хората на Надежда Михайлова на практика подгряват допълнително очакванията за изменения в законодателната и изпълнителната власт. Въпросът, погледнат откъм Раковски 134, почва да звучи така: След като и без това ще се наложи да се направят промени в конституцията в частта за националния суверенитет и функциите на държавните органи, защо да не се намали и броят на народните представители? Или да се премахне имунитетът на депутатите. Или да се гласува и мажоритарно.Подобни идеи не са нито нови, нито непопулярни. Но издигането им в момента изглежда по-скоро като опит да се посвири върху струната на народното недоволство. А може би целта е да се повиши температурата на тази част от конституционния текст, която засяга системата и правилата за упражняване на публичната власт. Така че този, който ще се реши да започне реални действия по промяната му, сериозно да се замисли дали няма да си опари пръстите.Не по-различно стои и другият основен въпрос - този за мястото и отговорността на съдебната властНе е тайна, че неудачите в борбата с престъпността са ахилесовата пета на всички демократични правителства. Включително и на сегашното. И макар че според конституцията главната отговорност за опазване на законността е предоставена на независимите магистрати, техните пропуски и скандали ядат основно рейтинга на изпълнителната власт. Затова е логично кабинетът да се опитва да си изработи повече влияние върху две от институциите на третата власт - прокуратурата и следствието. Всъщност твърдата игра между хората на правосъдния министър Антон Станков и главния прокурор Никола Филчев, както и проточилата се дълги месеци подготовка на съдебната реформа, в много голяма степен са продиктувани и от действащите разпоредби на глава шеста от конституцията. Дори промените в Закона за съдебната власт, който в момента се гледат в пленарната зала, трудно могат да минат като нещо по-сериозно от козметични корекции, тъй като без прекрояване на основния закон в тази му част няма да може да се мине. В това отношение и управляващите от НДСВ, и СДС, а и БСП, която се опитва да пасува засега, изглежда, са на едно мнение. Неясното е какво точно да се направи.Като че ли всички приемат идеята, че прокуратурата трябва да излезе от съдебната власт. Само че къде да влезе? От това, което е записано в сините предложения, може да се заключи, че според хората на Надежда Михайлова най-добре е обвинителите да отидат към изпълнителната власт. По подобен начин е решен проблемът в САЩ, а също и в Германия и Франция. По мнението на Антон Станков най-добре е главният прокурор да се избира от парламента и да бъде независим от останалите власти. Така е в Русия, Унгария, Полша, а също и в Македония. И в двата случая над обвинител номер едно ще има някой, който да контролира действията му. Точно това като че ли не се харесва на Никола Филчев, който според действащите конституционни разпоредби е несменяем, докато не му изтече седемгодишният мандат. Впрочем, прокуратурата като част от съдебната власт е практика, която се прилага в Италия, а също и в някои източноевропейски страни. Всяко от решенията има и своите силни, но и своите слаби страни. Различни са обаче хората, които биха спечелили от подобни конституционни корекции. Ако се запази сегашното статукво, главният прокурор ще продължи да бъде недосегаем и същевременно да е пълновластен господар на повереното му ведомство. Ако прокуратурата мине към изпълнителната власт, правосъдният министър ще се сдобие с допълнително и сериозно политическо влияние. Ако пък парламентът сложи обвинителите под своята шапка, управляващите пак ще имат контрол чрез своето мнозинство, но в някои случаи и опозицията ще има шанс да влияе върху обвинителното ведомствоЧувствителна намеса биха били и измененията в чл.126, ал.2 от конституцията, която гласи, че главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори. Внесените от СДС предложения предвиждат да се ограничат решенията на обвинителите, които имат съдебен ефект. По този начин ще се орежат сериозно правомощията на прокурорите нагоре в йерархията. Що се отнася до въвеждането на мандатност за магистратите ръководители, ограничаването на несменяемостта, както и идеите да се въведе двуинстанционно производство за някои категории дела, при тях почти няма различия между предложенията на НДСВ и СДС. Което съвсем не означава, че те ще минат безпроблемно в пленарната зала. Ако се стигне до това.Пълно разминаване между НДСВ и СДС има въввизията за президентската институцияДокато управляващите въобще не повдигат този въпрос, синята опозиция настоява за сериозно съкращаване на правомощията на държавния глава - той да е главнокомандващ само по време на война, да се премахне длъжността вицепрезидент, да не може да назначава служебно правителство. Като че ли единственото логическо оправдание на подобна инициатива е евентуалното стесняване на ролята на премиера, когато България бъде приета в Европейския съюз. Възможно е президентът да увеличи относителното си политическо влияние, ако част от сегашните правомощия на изпълнителната власт се ограничат или бъдат делегирани на Европейската комисия по силата на присъединителния договор. Това обаче е доста несигурно и най-вече не стои на дневен ред.Между предложенията на НДСВ и СДС за конституционни корекции има и такива, които почти напълно съвпадат - като правото на индивидуални жалби пред Конституционния съд, гаранциите срещу дискриминация, а също и по въпросите на местната власт. Все пак остава впечатлението, че за момента и двете политически сили по-скоро се опитват да разузнаят политическите позиции на противника, но не възнамеряват сериозно да атакуват конституционните текстове. Това, което остава извън съмнение, е, че основният закон трябва да бъде коригиран с оглед на предстоящото членство на България в Европейския съюз. Но докато управляващите явно залагат на минималните изменения, за да разчистят някои конституционни спирачки пред съдебната реформа, както и пред функционирането на местната власт, опозицията се опитва да радикализира процеса, което пък води до повишаване на политическата температура на подобна инициатива. Различна ще е и цената за този, който ще започне промените - ако предпочете да направи минималното, сигурно и занапред ще продължи да си блъска глава в стената на конституционните ограничения. Ако пък се реши на по-сериозни редакции, рискува да премине политическата мяра, защото самите обществени нагласи стават все по-радикални.

Facebook logo
Бъдете с нас и във