Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

КОНСЕРВНАТА ИНДУСТРИЯ СЕ ЗАДЪХВА ОТ НЕДОСТИГ НА СУРОВИНИ

Тази година ситуацията е много тревожна за предприятията от консервната промишленост - заяви пред в. БАНКЕРЪ Константин Ламбрев, председател на Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци. - От една страна, неблагоприятните атмосферни условия унищожиха част от реколтата, а от друга - тя е с доста ниски качества и недостигът на суровини за преработка е много голям. Повечето фирми от бранша отчитат по 70-80% недостиг от плодове и зеленчуциспрямо производствените си програми. Това е показател, че през последните години производството им в страната все повече намалява. Бурното развитие на туризма е предпоставка консумацията на пресни плодове и зеленчуци през лятото да се увеличи, с което огромни количества отиват към пазара, а това оголва консервния бранш. При този дисбаланс производителите на консерви насочиха погледа си към съседните страни - Турция и Македония, които предлагат продукти с много по-ниски цени и с по-добро качество от нашите. Но високите защитни мита ги правят недостъпни за консервните ни фабрики и скъпи за пазара. Сега все повече българи се отказват да правят традиционната зимнина. Притеснените домакини изчисляват, че разходите за домашни консерви при сегашните цени на зеленчуци, буркани, капачки, ток и бензин излизат много по-солени в сравнение с купешките. Ако се включи и трудът, сметката ще скочи още. Ето защо повечето българи през тази година ще предпочетат да купуват готови консерви. С колко ще поскъпнат те, ще разберем едва в края на октомври, а дотогава остават само догадките - дали с десет, петдесет или сто процента. От браншовата асоциация уверяват, че ще направят всичко възможно ценовият шок да е по-малък.От направените анализи става ясно, че през 2004 г. зеленчуците, отглеждани на открити площи в България в професионални и малки стопанства, заемат 1086 хил. декара. Миналата година площите с домати и пипер са намалели с около 21% в сравнение с предходната. С 22% по-малко са и площите с краставици. При плодовете също се забелязва чувствително намаление на продукцията - произведени са 153 хил. тона плодове, от които 30% сливи, 25% ябълки, 12% кайсии и зарзали, и по 11% - череши и праскови. Според проучване на Министерство на земеделието и горите през 2004 г. 149 предприятия от сектора са преработили общо 78.8 хил. тона пресни плодове и 228.8 хил. тона зеленчуци. Най-голям дял от преработените плодове през 2004 г. заемат прасковите - 23%, ябълките - 20%, черешите - 17%, и сливите - 14 процента. Консервите представляват 51% от тази продукция, концентратите и соковете са около 13%, а замразените продукти - 21 процента. Близо 25% от готовата продукция са предназначени за износ. През 2004 г. доматите заемат 69% от преработените зеленчуци, а пиперът - 12 процента. От 127 хил. тона готова зеленчукова продукция (вкл. от гъби и от картофи) 58% са консерви, 20% - сокове и концентрати. За износ са предназначени 16% от готовата продукция.Резултатите бележат ясна тенденция към увеличение на вноса на консервирани плодове и зеленчуци у нас. Миналата година са внесени 48 168 тона за 35.771 млн. евро. Делът на сектора в общия импорт на страната е 0.3 процента. Основната част от него е за потребление. Около 15% е временният внос за преработка и дообработка на суровините. Средната цена на плодовите и зеленчуковите консерви през 2004 г. в сравнение с 2001-ва като цяло е с 22% по-висока, показват икономическите анализи, правени със съдействието на Германското дружество за икономическо сътрудничество.Докато вносът на консервирани плодове и зеленчуци постепенно нараства, експортната ни продукция мъчително продължава да търси нови пазари по света. През 2004-а са изнесени 91 155 тона за 97.463 млн. евро, като делът в общия експорт на страната е 1.2 процента. Прирастът спрямо 2003 г. е 16 процента. Около 68% от консервите са изнесени за ЕС, Русия, САЩ, Канада и Израел. Нашите замразени зеленчуци и плодове намират пазар предимно в Гърция, Франция, Германия и Италия, а сушените - преобладаващо в Италия, Франция, Швейцария и Испания.След като българската индустрия почти доброволно изгуби големия руски пазар още през 1996 -1997 г., на нейно място там се настаниха унгарците и турците. Нашите предприятия не могат да предложат продукция в ниската ценова листа и затова търсят преки договори с големи търговски вериги, които изискват постоянно добро качество и сигурен контрол. Вече няколко български фирми изнасят по тази схема цялата гама от свои продукти и са добре посрещнати в Русия, Украйна и Беларус. В същото време други производители насочиха усилията си към задоволяване на т. нар. етнически пазариВсе по-често в големите супермаркети в европейските държави и в Америка могат да се видят специално оформени щандове с традиционни продукти на консервната ни индустрия. Този динамичен и интересен пазар не само задоволява потребностите на емигрантите ни, но спомага и за рекламирането на страната.По данни на Българската асоциация на производителите на плодове и зеленчуци производството на консерви сега е почти 6% от общия обем на хранително-вкусовата ни промишленост и осигурява работа на почти 10% от заетите в отрасъла. От бившите няколкостотин предприятия и цехове за консервиране, замразяване и изсушаване сега са останали едва 150, или поне толкова са регистрираните. Въпреки приетата още през 1999 г. национална стратегия за развитието на консервната индустрия, която вещаеше за две години да я изправи на крака, в момента едва дванадесет фабрики са внедрили системи за качество ISO и три са сертифицирани по системата за качество и контрол на безопасността на храните, която ще е задължителна след януари 2007 г. за всички участници в бранша. Повечето от предприятията правят всичко възможно за модернизиране на сградите и машините си, за да отговорят в срок на европейските изисквания. Големиинвестиции на зелено в отрасъла нямаМного от фирмите изпълниха проекти по САПАРД, но това са предимно най-големите производители. За останалите е ясно, че ако не успеят да се преструктурират за по-малко от една година, ще трябва да затворят врати. Опитът на страни като Португалия и Испания показва, че след присъединяването им към ЕС едва 30% от съществуващите предприятия са продължили да работят. Същевременно вече никой не вярва на твърдението, че малките и немодернизирани консервни цехове поддържат по-ниски цени на пазара, като създават работа на повече хора.Многобройни са специалните изисквания за еврокачество при производството на консервирани продукти. Само за една модерна линия - например за сладка царевица, със среден капацитет 10 тона суровина на час трябват минимум 1.3-1.5 млн. евро инвестиция. Новите хладилни инсталации с промишлен капацитет, без които също не може да се работи, струват поне още толкова. Друго задължително вложение са системите за управление на качеството, създаването на лаборатории за контрол на готовия продукт, поддържането на висококвалифицирани специалисти за реализиране на вътрешния контрол. В нито една хладилна инсталация в консервната ни промишленост днес няма металодетектор, който гарантира, че продуктът не съдържа никакви замърсители, а в Европа наличието им е задължително. В консервната промишленост все пак няма да има толкова много фалити, колкото, да речем, в месо- и млекопреработването, твърдят експертите. Единственият подсектор, който може да се смята за сериозно застрашен, е производството на замразени продукти. Присъствието ни на външните пазари е под въпрос, докато нашите производители предлагат продукция, замразявана в шокови камери, след като конкуренцията я обработва с най-модерните технологии. Огромни суми трябват и за производствено-технологичните лицензи и сертификати, оплакват се производителите. Все още селското стопанство не се е преструктуриралоза задоволяване на консервната промишленост. За нея основен проблем остава острата нужда от достатъчно количество качествени суровини и на конкурентни цени. Не е нормално консервните предприятия през последните години да се конкурират на пазара с продуктите за прясна консумация. Единият пазар не може да е алтернатива на другия, категорични са експертите в бранша. В цял свят консервната промишленост е в договорни отношения със селскостопанските производители, а връзката с индустрията предполага съвременен, промишлен начин на селскостопанско производство. В България все още малко стопани прилагат модерни начини за добив на суровини. За по-тясното обвързване с производителите хората от консервния бранш предлагат да бъдат прехвърлени на подчинение от икономическото към земеделското министерството. И докато българското законодателство в областта на храните е напълно хармонизирано с европейското, в отрасъла текат трудни процеси. Според анализ на асоциацията на преработвателите, предприятията в сектора са натрупали големи дългове. През 2002 г. коефициентът им на задлъжнялост е 2.5 пъти по-висок в сравнение с този на всички нефинансови дружества. През 2003 г. той вече достига 4.1 пъти. Спрямо банките коефициентът е над единица и има тенденция към нарастване. Банкрутите в сектора през 2004-а са 7% от всички в страната. Тази тенденция се обяснява със сезонността на работа в сектора, както и с ниската финансова и застрахователна култура на много от фирмите.Един от сериозните проблеми на производителите е сезонното намиране на работници. Нашето социално законодателство не помага на собствениците на консервни фабрики. Под заплахата да не изгубят всички права за социална защита хората предпочитат да останат безработни или да работят без трудови договори през тези един-два месеца от годината. През октомври предстои да се проведе нова среща с държавните институции, на която ще се обсъди този въпрос. Производителите в бранша напомнят, че унгарските ми колеги са заели силни позиции, защото държавата е застанала до тях в преходния период. А бумът на консервната промишленост в съседна Турция не е в резултат единствено на усилията на производителите, а и на цялостна държавна политика.

Facebook logo
Бъдете с нас и във