Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

КОНКУРЕНЦИЯТА В ТЕЛЕКОМУНИКАЦИИТЕ ДОБИВА ОЧЕРТАНИЯ

Българските телекомуникации имат всички шансове да се превърнат в най-либерализирания сектор от националния пазар. Нищо че в страната има една-единствена национална фиксирана далекосъобщителна мрежа и тя е собственост на Българската телекомуникационна компания (БТК). И въпреки многобройните привилегии, които получи същата тази БТК в процеса на продажбата й преди близо година. По данни на КРС на българския телекомуникационен пазар в момента работят около 660 оператори на обществени далекосъобщителни услуги, както и 190 доставчици на ИНТЕРНЕТ. Почти всички те обаче осъществяват дейността си благодарение на БТК, като наемат нейните кабелни, колекторни, комутационни и радиотелевизионни мрежи, системи и съоръжения. Естествено те плащат наем за тях, който разпределят пропорционално между всичките си клиенти. Така на практика националният телеком продължава да е инфраструктурен монополист, който не само диктува цените на пазара, но до голяма степен определя и правилата на играта. Нещо повече: досега БТК печелеше и от собствените си абонати и косвено - от клиентите на конкурентите си.На пръв поглед двойното тарифиране би трябвало да повиши финансовите резултати на компанията монополист. Това обаче не стана и за първите шест месеца на 2005 г.,според отчетите на БТК, печалбата на дружеството се е стопила с над 30 млн. лв., което е намаление с 21.36% спрямо същия период на миналата година. Експерти коментираха като необяснимо рязкото спадане на финансовия резултат на дружеството, като се има предвид почти еднаквите приходи от продажби ( 509.252 млн. лв. за първата половина на 2005 г. спрямо 516.179 млн. лв. за същия период на 2004 година). Частният вече телеком не коментира влошените финансови показатели, но побърза да вземе мерки за повишаване на приходите си... за сметка на конкурентите. В края на миналата седмица (на 19 август) БТК съобщи, че отрязва достъпа до мрежата си (т.е. до крайните клиенти) на всички компании за алтернативна телефония, които не са сключили договор за взаимно свързване с телекома. Стана ясно още, че монополистът е разпратил писма с 30-дневно предизвестие до Некском, Спектър нет, Орбител, Буллинк и Ноубъл комюникейшън, с което ги предупреждава, че нямат право да реализират трафик чрез ISDN, защото са лицензирани като оператори на фиксирани гласови услуги. Ултиматумът изтекъл на 15 август. Новите телекоми определиха решението на БТК като опит да бъде задушена конкуренцията на пазара. Нито един потребител няма да избере конкурентна фирма, ако не може да говори с телефони в мрежата на БТК, а такава опасност също има, коментират от Сдружението за електронни комуникации (СЕК). Спирането на ISDN линиите ще засегне и 95% от нелицензираните и без директна свързаност с БТК компании, които предлагат телефон през Интернет, или VoIP. Според алтернативните оператори, БТК съзнателно ги притиска, като в последните месеци, от една страна, блокира взаимното свързване, а от друга - иска да спре предоставените ISDN връзки. Освен това, според сдружението, поредните опити на националния телеком да затвърди монопола си най-вероятно ще се окажат ялови. Просто защото в българското законодателство няма норма, която да забранява препродажбата на ISDN линии. Ако тя съществуваше, под ударите й щяха да попаднат бизнес центрове и хотели, които препродават телефонни услуги, както и дъщерните дружества на БТК, които ползват такива линии за предоставяне на телефония през ИНТЕРНЕТ. В спора се включиха Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) и антимонополната комисия, но решенията им могат да се очакват най-рано в началото на септември.И докато разпределението на приходите от гласовите услуги през ИНТЕРНЕТ до голяма степен зависи от двете регулаторни комисии, пазарните дялове на телекомуникационните компании зависят от самите тях. Наскоро БТК обяви, че само през 2004-а от услугите на компанията са се отказали 100 000 абонати и сега клиентите й били вече 2.9 милиона. За последните пет години пък телекомът бил загубил над 200 000 от абонатите си. Повечето от тях се насочили към мобилните оператори.Те впрочем са единствените, които до голяма степен се освободиха от зависимостта от линиите на националния телеком. Другият независим играч би трябвало да е Булгаргаз с оптичния пръстен за пренос на данни, който изгради. До момента обаче газовият монополист дори и не се опитва да конкурира БТК (според запознати причините за това са, че ръководството на Булгаргаз няма ясна идея за пазарната политика на компанията и не съвсем удачните кадрови промени сред експертния му състав). Краят на фактическия монопол на БТК обаче вече се задава, прогнозираха наблюдатели на телекомуникационния ни пазар неотдавна. Оптимизмът им бе продиктуван от два факта: обявените от телекомуникационния регулатор нови търгове и достиженията на информационните и комуникационните технологии, които бързо навлизат и у нас. В края на юни Комисията за регулиране на съобщенията обяви два търга за предоставяне на пет индивидуални лиценза за изграждане на мрежи от вида точка към много точки в честотния диапазон 3.4-3.6 гигахерца. Преди година регулаторният орган заяви, че ще издаде само два национални и един регионален лиценз за мрежи от вида точка към много точки, като обясни ограничението с липса на свободен спектър. Още при първото допитване на комисията какъв би бил интересът към тези лицензи се явиха 14 кандидати. А междувременно планирането на радиочестотния спектър обособи свободни честотни ленти, решен бе и спорът с Националната електрическа компания за част от ефира. Така в крайна сметка лицензите, за които ще се проведе надпревара наесен, ще са пет. Всички те ще са с национално покритие и ще бъдат издадени за срок от десет години. Технологията точка към много точки всъщност представлява безжична алтернатива на фиксираната телефонна мрежа на БТК. Чрез нея се осигурява високоскоростен широколентов достъп до крайните потребители (независимо от тяхното местонахождение), който се осъществява чрез високочестотен сигнал. Качеството на преноса е много високо (съизмеримо и дори по-добро от разпространението чрез оптичен кабел), а скоростта е от 128 килобита до 34 мегабита в секунда. Безжичното предаване на сигнала пък дава възможност мрежата да бъде изградена доста икономично и да достигне до всяка точка на територията на страната. Не е за пренебрегване и спектърът на предоставяните услуги: двупосочен пренос на глас и данни в реално време, достъп до ИНТЕРНЕТ, факс, телекс, видеоинформация и мултимедийни приложения. Сиреч всичко онова, за което в момента дори и алтернативните оператори разчитат на БТК.На практика това е технологията, която ще даде възможност на мобилните оператори Мобилтел и Глобул да си изградят собствени фиксирани мрежи, без да зависят от БТК, обясниха експерти. Тя е много атрактивна и за другите телекомуникационни компании, които няма да зависят от БТК и могат сами да стигнат до крайните си клиенти. Още в средата на юни, когато телекомуникационният регулатор обяви намеренията си да издаде лицензи по технологията точка към много точки, двамата действащи мобилни оператори Мобилтел и Глобул, както и самата БТК също обявиха, че имат интерес към предстоящите търгове. Алтернативните оператори Орбител и Некском пък казаха, че ще решат дали да участват в надпреварата, след като се запознаят с конкретните условия на търговете. В началото на седмицата (22 август) представител на телекомуникационния регулатор съобщи, че интерес към мобилната технология точка към много точки са проявили 33 фирми, които са купили тръжни книжа за предстоящите търгове(той изтече в петък, 19 август). Сред тях са всички основни телекомуникационни оператори у нас - БТК, Мобилтел, Глобул, освен това Некском, Телелинк , Кейбълтел и др. Кандидатите ще могат да умуват по въпроса до 19 септември, когато е крайният срок за подаване на офертите за клас А. Ако пък решат да кандидатстват за по-малките лицензи от клас Б - ще могат да подготвят предложенията си до 26 септември. И в двата случая обаче кандидатите ще трябва да отделят значителни суми - изискваните депозити са съответно 100 хил. или 50 хил. лева. Търгът за двете разрешителни от по-високия клас А ще се проведе на 11 октомври 2005 г. при първоначална цена от 1 344 000 лв. за лиценз и стъпка за наддаване 100 хил. лева. Останалите три лиценза ще са от клас B, наддаването за тях е насрочено за 25 октомври при базисна цена от 672 хил. лв. за лиценз и стъпката за наддаване - 50 хил. лева. Стотиците хиляди левове едва ли ще разколебаят най-големите алтернативни оператори, прогнозират експерти. Просто защото сега сметките им никак не излизат. В момента месечният абонамент за домашен телефон на БТК е 10.50 лв., а за да продаде същата услуга на гражданин, конкурентният оператор трябва да плати на телекомуникационната компания 26 лева. Битовият абонат плаща на националния телеком 20 лв. инсталационна такса, а другите оператори са принудени да му поискат 37 лева. Наскоро Сдружението за електронни комуникации (СЕК) обаче изчисли, че реалната месечна цена на едро трябва да бъде под 5 лева. За да пусне широколентов достъп на 1000 души (това е минимумът, при който получава достъпа), алтернативният оператор трябва да плати само на БТК 130 хил. лв., в които не са включени стойността на оборудването, цената на услугата и разходите за персонал, обясниха хората от сдружението. Извън тази сума за всеки меден чифт конкурентът ще плаща на БТК още по 26 лв. на месец. Така за алтернативния телеком в крайна сметка остават само 4 лв. приход, с които той трябва да си възстанови платените вече на БТК 130 000 лева. В СЕК са пресметнали, че конкурентите на БТК трябва да работят поне 25 месеца само за изплащане на инвестициите си. Затова в края на юни гражданското сдружение внесе още една жалба в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) срещу условията за достъп до абонатната мрежа (т. нар. последна миля) на БТК. Според Закона за далекосъобщенията предоставянето на този достъп трябваше да е налице до 1 март, но националният телеком все още не е предоставил нито един меден чифт на който и да е алтернативен оператор, твърдят от сдружението. До края на 2005 г. Комисията за регулиране на съобщенията ще издаде лицензи за цифрово разпространение на телевизионния сигнал на още осем града. Според стратегията за цифровизация, приета през юни от Министерството на транспорта и съобщенията, разрешителните за дигитална телевизия ще са за Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора, Габрово, Добрич и Сливен. Стратегията всъщност е обвързана с новия честотен план, който ще бъде въведен в Европа през 2006 г., обясниха от ведомството. Тя предвижда да бъде преразпределен и българският ефир, като се формират 21 области с едночестотни мрежи (на една честота ще могат да се излъчват до пет програми). Предвидено е още до 2012 г. ефирното телевизионно излъчване изцяло да премине към дигитален сигнал, за което всяка телевизия ще трябва да инвестира по около 50 млн. евро.Огромните на пръв поглед инвестиции обаче едва ли ще се отразят на зрителите, тъй като лицензите на ефирните телевизии предвиждат безплатно разпространение на сигнала на цялата територия, за която е издадено разрешителното (при Канал 1, БтВ и НТВ покритието е национално). За сметка на това битката между самите телевизии за разпределение на рекламния пазар, който на практика трябва да плати инвестицията, ще се ожесточи още повече. Крайният клиент ще бъде облагодетелстван и от новите лицензи за телекомуникационни мрежи от вида точка към много точки, които най-накрая ще елиминират ценовия монопол на БТК. Очакванията са алтернативните оператори да обявят цени за градски разговори и ИНТЕРНЕТ, в пъти по-ниски от тези на националния телеком. При песимистичен вариант собствениците на петте обявени лиценза могат да се договорят помежду си и с БТК и да запазят ценовите нива на обикновената телефонна услуга. Подобна хипотеза обаче е твърде нереална и най-вероятно истинската конкуренция в телекомуникациите най-накрая ще се случи.

Facebook logo
Бъдете с нас и във