Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

КОНФЛИКТ ЗА УПРАВЛЕНИЕ ТРЕСЕ АЛЕКСАНДРОВСКА

В най-голямата болница у нас - Александровска, избухна конфликт между новия директорски борд, назначен от здравния министър Божидар Финков и заварените болнични шефове. Споровете кой да я управлява обаче активираха и набралите жлъч взаимоотношения между университетските болници (една от които е Александровска) и самото учебно заведение за това кой как и за какво да дава пари.Скандалътзапочва на първото заседание на новия борд на директорите на Александровска на 14 ноември. Тогава четирима от петимата негови членове гласуват за освобождаването на изпълнителния директор на болницата (петият в борда) д-р Атанас Кундурджиев. Ръководствата на Медицинския университет и на Медицинския факултет, представени от заместник-ректора проф. Илко Карагьозов и от декана проф. Николай Цанков, са категорични, че повече не могат да работят с Кундурджиев. Той контраатакува, че новият директорски съвет не е легитимен, защото още не е регистриран в съда. Затова и решението му е незаконосъобразно. Освен това изпълнителният директор е назначен след конкурс, за три години, и според Закона за лечебните заведения не може да бъде сменен.Шефът на Александровска изпраща възражение и до министър Финков, който е принципал на болницата. Заместник здравният министър Славчо Богоев пък е председател на борда й и също е гласувал за махането на Кундурджиев. В писмото си до Финков шефът на Александровска определя действията на проф. Николай Цанков, Славчо Богоев и д-р Людмил Димитров (заместник-директор на болницата и член на борда) като преднамерени, тенденциозни, абсолютно незаконосъобразни, извършени против интересите на МБАЛ Александровска. Поради тези причини той смята, че същите не би следвало да бъдат избрани в Съвета на директорите.Битката е загубена, но не и войната, е коментарът на академичната част след инфарктното заседание. Три седмици по-късно бордът вече има съдебна регистрация, но сближаване между двете страни няма - а само примирие, установи БАНКЕРЪ. Все се надявам, че въпросът ще се реши, отбеляза проф. Николай Цанков, основен противник на Кундурджиев. В момента аз съм балансьор между университета и факултета, от една страна, и болницата, от друга. Търсим компромис, заяви проф. Карагьозов. Заместник здравният министър Славчо Богоев не отговори на поставени от БАНКЕРЪ въпроси.Личностен или принципен е спорът?Конфликтът всъщност започва още при назначаването на д-р Атанас Кундурджиев за шеф на най-голямата и най-стара университетска болница у нас, с 32 клиники и над 1100 легла, с най-много професори и доценти. Той я оглави през юни след конкурс, който скандализира лекарското съсловие. Конкурсът бе подготвен и проведен по времето, когато Кундурджиев е... действащ заместник здравен министър. По същото време Кундурджиев е и... председател на борда на директорите на Александровска. Така веднага се родиха съмненията, че нещата са нагласени и предрешени. Заповедта за новото назначение пък е от... 20 юни - само три дни след парламентарните избори. Новият изпълнителен директор си спечели неприязънта и на преподавателите в университета, които са и лекари в болницата, защото не е хабилитиран. Участието ми в конкурса е в рамките на закона. Нашият екип в министерството беше много успешен, не може просто така да прекратим и да си отидем - обясни д-р Кундурджиев решението си да са кандидатира за длъжността. - Повечето от нормативните документи за болниците са изработени под мое ръководство и аз ги знам най-добре. Аз доказвам с факти, че управлявам болницата добре. Важното е директорът да е мениджър, а не хабилитирано лице. Аз съм подготвен за мениджър и съм се доказал като такъв.Интересно защо тогава, въпреки доказаните управленски умения Александровска бе първата болница - заедно с фаворизираната Света Екатерина на проф. Чирков, която в края на октомври обяви, че спира да приема болни заради финансови затруднения? Д-р Кундурджиев се оплака от намалението на държавната субсидия на Александровска за 2001 г. (почти с 30 процента). Само че орязването е станало по времето, когато той като заместник-министър е определял този бюджет. Болницата е сред водещите и по неразплатени сметки - 2.799 млн. лв., от началото на тази година до към края на ноември. Съдейки по представените от Кундурджиев справки, откакто той е директор, задълженията са се увеличили с 98 000 лева. Останалата огромна сума е натрупана, когато е бил председател на съвета на директорите. Според Кундурджиев, това е станало заради закупуването на големи количества лекарства за години напред, което било извършено без негово знание. В свой плюс шефът на болницата отчита и увеличените повече от два пъти приходи от наеми. Рязко растат и парите, получавани от Столичната здравна каса. За доболничната помощ те са 2800 лв. през април и 45 000 лв. през октомври, а клиничните пътеки от 5698 лв. през първия месец на реформата - юли, стигат през октомври 52 570 лева. Всъщност сега тече планова проверка от здравното министерство на финансовата дейност на болницата.Липсата на средства за закупуване на лечебно-диагностична апаратура в Александровска извади на бял свят истинскитеразногласия с медицинския ВУЗБолниците, които са учебни бази на Медицинския университет, искат от него да им превежда част от таксите, получавани за обучение на чуждестранни студенти и специализанти, и част от държавната субсидия за българските. Всички разходи по клиничното обучение на студентите се поемат от болницата, тя плаща заплатите на преподавателите, режийните за аудиториите, подчерта Кундурджиев, който бе избран за шеф на новата Асоциация на университетските болници. Едно от първите й настоявания бе за адекватно финансиране на обучението на студентите по медицина.Големият проблем е, че през 2001 г. са спрени парите, които до миналата година Александровска е получавала от ВУЗ-а за лечебна апаратура. Дотогава университетът и министерството са си делили почти по равно разходите за медицинска техника. Но тази година ректорът е отпуснал средствата (411 000 лв.) целево, само за ремонт на аудиториите. Според шефа на болницата, Медицинският университет трябва да продължи да закупува лечебно-диагностична апаратура. В противен случай, поради недостатъчно собствен ресурс за няколко години лечебницата ще остане без модерна техника и ще се превърне във второразрядно здравно заведение. Академичната общност обаче още не може да преглътне как с реформата на Илко Семерджиев от 1 септември миналата година тези елитни болници станаха търговски дружества. Като такива деканатът не би трябвало да ги финансира за апаратура, е аргументът на другата страна. Още повече че в собственост на новите търговски дружества е преминала медицинска техника за над 20 млн. щ. долара, закупувана от деканата. С тях университетът е предплатил обучението на студентите за години напред.Още през юли депутати от НДСВ обявяваха, че статутът на университетските болници е един от първите проблеми, които ще решат, и че те ще оправят разминаването между законите за лечебните заведения и за висшето образование. Мнението на Медицинския факултет проф. Цанков е, че противоречията между двата закона са непреодолими. Те се направили управлението на университетските болници и обучението на студентите медици изключително трудно, превърнали са ръководителите на катедри, декана и ректора във виртуални и бутафорни фигури. Въпреки многото съвещания на Съвета на ректорите и в здравното министерство напредък няма. Подготвени от ведомството на Финков промени в Закона за лечебните заведения регламентират, че лечебната дейност ще се финансира чрез болниците, а учебната - чрез ВУЗ-а, при определен хорарирум и брой преподаватели. Само че поправките още не са обсъждани в правителството.

Facebook logo
Бъдете с нас и във