Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

КОНЦЕСИИТЕ ПО ЧИСТОТАТА - РЕКЕТ НА СВЪРШЕНИЯ ФАКТ

Съмнителната чистота на столицата и големите градове подсказва, че в България трайно се е наложил Остап-Бендеровският подход към концесиите. Тази форма на партньорство между публичния и частния сектор крие особена прелест за нашенските концесионери, тъй като им дава възможност да печелят повече от добре, без да се интересуват от качеството на предлаганите услуги. Това е основният извод от проверките на Сметната палата в десет български града - София, Шумен, Русе, Велико Търново, Добрич, Ловеч, Своге, Златица, Пирдоп и Костенец. Най-неприятното е, че сключените вече договори не могат да бъдат прекратени. Изглежда, някои в парламента осъзнаха какви изкушения представляват заровените в боклука милиони и още в края на 1998-а концесиите по чистотата отпаднаха от Закона за общинската собственост. Злото обаче беше сторено - липсата на икономическа обосновка в контрактите автоматично ги направи неизгодни за гражданите.Основната функция на върховните одитни институции по света е да следят и да одитират т.нар. публично-частни партньорства, каквито са и концесиите - казва Надежда Сандолова, член на Сметната палата и шеф на направление Специализирани одити. - Там обаче одитът започва още в проектната фаза, преди да се стигне до решение за сключване на договор. А у нас е налице т.нар. рекет на свършения факт - сключват се неизгодни контракти за 30 и повече години.При публично-частните партньорства, изтъкват специалистите, е необходимо общината или държавата много ясно и точно да формулират защо се пристъпва към тях. Нищо подобно обаче не се е случило в нито една от десетте общини, проверени от Сметната палата. В доклад за концесиите по чистотата в столицата експерти от фондация АКСЕС- София стигат до извода, че договорите с фирмите Дитц, Волф и Чистота са сключени, без да е посочена икономическата целесъобразност на концесията - какво и как ще се постигне чрез нея и как ще бъдат защитени общинските интереси. Липсва какъвто и да било одит и в предварителния, и в последващия етап на сделката. Решението на Столичния общински съвет е взето само въз основа на докладна записка на общинския съветник Красимир Арсов, който е и шеф на фирма Чистота.Една от разпространените форми на публично-частни партньорства в световната практика, избягвана в България, е т.нар. тестване на пазара. При нея частни фирми участват в търг за предоставяне на обществена услуга, като се състезават с доставчика й от публичния сектор. Това предполага в концесионния договор да има например следната клауза - в рамките на три години общината обявява вътрешен конкурс и ако се установи, че има компания, която при същите условия предлага по-ниски цени и по-добро качество на услугата, общинските власти са в правото да изискат тези параметри първо от концесионера. А ако той не се съгласи - и да му прекратят договора.Търгове от вида тестване на пазара са провеждани в Англия за управлението на пет затвора. Предложенията на фирмите били оценявани на базата разходи, сигурност и качество на режима. Днес две от тези места за излежаване на наказанията се управляват от частни компании. Другите три търга са спечелени от публични организации.Ако целта на концесионния договор е да се съберат недостигащите средства от частни партньори, съществуват много по-гъвкави форми да се направи това. Типичен пример за успешна концесия е изграждането на 250-километровата магистрала Виена-Будапеща, финансирано и осъществено от международен консорциум. Често стремежът в такива случаи е не само да се изгради обектът, но и да се сведат до минимум парите за неговата поддръжка. Нещата се получават от само себе си, когато фирмата, която прави шосето, знае, че след това ще го поддържа. Тогава тя задължително повишава качеството на строителството. Най-големият риск при публично-частните партньорства е превръщането на една държавна или общинска услуга в частен монопол поради зле сключен договор - казва Сандолова. - Подписвайки го, общината или държавата сама ограничава конкуренцията и пазарните принципи. В Германия е немислимо да се случи това. Там обикновено не използват термина концесионер, а частен оператор, който влиза в договорни отношения, поемайки конкретни задължения и получавайки определени права. Но най-вече - подобно сътрудничество има ясни и конкретни цели и ако те не бъдат постигнати, контрактите просто се прекратяват.Така обаче е в Германия, а у нас договорите за концесия по чистотата в десетте проверени града са неизгодни за общините, елиминират пазарната конкуренция и превръщат тази услуга в частен монопол, констатира Сметната палата. Казано с други думи, налице са десет случая, в които има рекет на свършения факт и ако не друго, то това поне би трябвало да изостри вниманието на управляващите.И в София, и в Шумен, и в Русе, и във Велико Търново... частният монопол в сферата на чистотата е резултат от неизгодни, непрецизни договори, които не защитават интереса на гражданите. В тях липсва понятието качество на услугата, няма изисквания за намаляване на цените, нито механизми за остойностяване на услугата и за нейното отчитане. Освен това е дълбоко погрешно да се отдава на концесия само част от услугата, която е най-лесна и съответно най-печеливша. Проблемът е, че, за разлика от САЩ и Европейския съюз, в България все още няма практика Сметната палата да започва одита на публично-частни партньорства в проектната им фаза. Нерядко тя няма дори и достъп до такъв тип договори. На всичко отгоре и контролът на Сметната палата, както и гражданският контрол, не се ползва - категорична е Надежда Сандолова. - А той не бива да се смесва с политическия.

Facebook logo
Бъдете с нас и във