Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

КОМУ Е НУЖЕН НАРОД С ПОДЛОЖЕНА РЪЧИЧКА

Какви са мотивите на Запада да иска затварянето на реакторите на АЕЦ Козлодуй - икономически, политически или от съображения за сигурност е въпрос, чийто отговор всъщност няма значение. Искат го и туйто. Както няма значение и кое правителство първо е глътнало горещия кестен, като е казало да - дали на Беров, дали на Костов или на Симеон, какво се променя? Е, на това, което преди девет или три години изглеждаше далечно и невероятно, просто му дойде времето. И българските политически и политиканстващи люде се сетиха, че отива в небитието още част от националното богатство на България.Тези дни страстите около Козлодуй изглеждат нажежени като ядрен реактор. И всички смятат - едни колко ще загубим от затварянето, други - колко помощи ще изкрънкаме покрай него. Тъкмо за помощите цяла седмица говориха министри и висши политици. Като за национално спасение. Сякаш размерът на тези помощи ще компенсира оскърбеното достойнство, отречения труд, унижението на българите.За няма 130 години история на българите са им вземали територии, военна слава и блясък, контрибуции, надежди... Ала страната и нацията никога така откровено чрез своите управници не е подлагала просяшка шепа. Да усвоим максимално помощите, Ще извоюваме още помощи, възторжено блеят министрите. Какви помощи, господа?Милиони, милиарди - всъщност няма особено значение. Защото на помощите все някога им идва краят. Обикновено твърде скоро. От значение е фактът, че за първи път в историята една работеща и печеливша производствена мощност ще бъде затрита по политическа воля, а не по нормалните закони на икономиката. Каква помощ може да елиминира развращаващият ефект на подобен пример? И дали хората от Запад, които преди десетилетия важно ни обясняваха как ще ни учат да ловим риба, не са решили все пак просто да ни подхвърлят по късче, щом ни късат мрежите.Впрочем тъкмо през това десетилетие иначе хубавата дума помощ изгуби изначално благородния си смисъл - да помогнеш някому в беда. И се превърна в социално-икономическо и политическо битие на страната ни. Такива помощи никому не са помогнали - справка Сомалия. Или клиентите на социалното министерство от циганските гета. Та тия хора отдавна вече забравиха какво е достойна работа и какъв е вкусът на хляба след труден ден. Те вече са не просто социални, те са житейски аутсайдери, защото са станали морални пораженци. Защото дрънкащите монети в ръката на мургавелчето пред входа на Централната гара може да са повече от тия в джоба на учителя, да речем, ала в угасналия му поглед няма душа. И, значи, няма бъдеще.За подобни помощи ли говорят господа министрите? Защото в такъв случай големината на числата е просто абстракция. И защото такъв народ с подложена ръчичка никому не е нужен. Най-малко на самия себе си.Та не е работата само до реакторите, уважеми технократи управленци. Те са само проверка за жизнената устойчивост на хората и на нацията. Вие не я издържахте. Наред е нацията.

Facebook logo
Бъдете с нас и във