Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

КОМПЕНСАТОРКИ СРЕЩУ ПЕТРОДОЛАРИ

Докато Източна Европа и особено Балканите през последните две седмици ги тресе треска откъде ще минат трасетата на каспийския и руския петрол към централната и западната част на Стария континент, министърът ни на регионалното развитие и благоустройството Валентин Церовски затъна в обяснения за закупеното с компенсаторки жилище в центъра на София. Не по-адекватно се държи и управляващото мнозинство, което вместо да му посочи разликата между тези наши непарични платежни инструменти и петродоларите, се юрна да го подкрепя. На помощ се притече и БНТ, за да покаже пред какъв сериозен ремонт е изправен строителният министър. В същото време политици и медии в региона пресмятаха колко каспийски нефт може да достигне и да пресече техните страни. И какви ще са изгодите им от това. Вече е повече от ясно, че през следващите десетина години не само част от прикаспийските, но и от руските петродолари ще останат в Киев. Във вторник (10 февруари) официално бе съобщено, че украинският монополист Укртранснафта е подписал договор с една от компаниите, добиващи черно злато в Централна Азия. Според контракта нефтодобивната компания в най-скоро време ще достави първите 500 тона технологичен нефт за петролопровода Одеса - Броди. По думите на украинския енергиен министър Сергей Ермилов се очаква по същото време до края на годината да бъдат транспортирани 4-5 млн. тона петрол, тъй като Укртранснафта е сключила договори и с други фирми, работещи в Азербайджан и Казахстан, включително и с държавната казахстанска компания Казмунайгаз. Както в. БАНКЕРЪ вече съобщи, на 4 февруари 2004 г. Киев взе решение за използването на нефтопровода Одеса - Броди в права посока (т.е. за транзит на каспийски петрол към Централна Европа). През тази седмица пък правителството започна разглеждането на законопроект за 10-годишно концесиониране не само на тръбата, но и на морския петролен терминал Южний в Одеса. Създадена е и специална работна група, която да обсъди условията за концесиите със собствениците на прикаспийския нефт. Първата отсечка на нефтопроводната система Одеса- Броди бе завършена още през май 2002 година. Пропускателната й способност е от 9 до 14.5 млн. тона на година, а резервоарният парк - 200 хил. куб. метра. Разработените планове предвиждат разширяване на мощността на петролопровода до 40-45 млн. тона годишно, а на обслужващите резервоари - до 600 хил. куб. метра. Колкото до морския нефтен терминал Южний, според съобщение на украинския кабинет, той може да приема танкери до 100 хил. тона. Експерти в бранша обаче твърдят, че северното черноморско пристанище поне четири месеца в годината е сковано в ледове и на практика е недостъпно. Нереални, смятат те, са и цитираните огромни транзитни обеми, защото тръбата Одеса - Броди е вътрешноконтинентална и ще захранва разположените по протежението й петролни рафинерии. Ако се реализира 500-километровото удължение до полския град Плотск, където може да се осъществи връзка с нефтопровода Дружба, каспийският нефт ще стига до рафинериите на седем европейски държави (Полша, Чехия, Словакия, Хърватска, Унгария, Австрия и Германия). В момента те се захранват с руски нефт, а и таксите за транзита по съоръженията на Дружба във всеки случай ще са значително по-ниски от тези, които ще бъдат предложени за тръбопровода от Одеса, подчертават специалистите. Така че в близко бъдеще нефтът по Одеса-Броди едва ли ще е конкурент на руския петрол. Междувременно руските нефтодобивни компании си осигуриха пряк излаз на Средиземно море. Както се разбра, украинският парламент е ратифицирал многостранно междуправителствено споразумение за интеграция на нефтопроводите Дружба и Адрия. Документът определя принципите за транспортиране на допълнителни количества нефт на територията на шест страни - Русия, Украйна, Беларус, Унгария, Словакия и Хърватска. Съдейки от официалното съобщение на руския гигант Транснеф, споразумението на практика създава нов трансевропейски транспортен коридор, чиято крайна точка е хърватският петролен терминал Янаф в Омишвали. На първия етап по новия маршрут ще бъдат транспортирани по 5 млн. тона на година, като се предвижда увеличаването на количествата до 15 млн. тона. Годишните обеми обаче няма да се договарят между отделните страни, а ще зависят от предварителните заявки на търговските клиенти (рафинериите по пътя на тръбата или износителите на нефт от Омишвали). Документът бе подписан от Украйна, Русия, Беларус, Словакия, Унгария и Хърватска на 16 декември 2002 г. в Загреб. Той е с 10-годишен срок и с опция за автоматично 10-годишно удължаване.На пръв поглед шестстранното споразумение като че ли не засяга България. Но то еднозначно зачерква един от най-големите ни конкуренти - проекта за нефтопровода Констанца - Триест. Засега Букурещ окончателно загуби всички възможности за каспийски петродолари. В деликатна ситуация всъщност е и София. Основният въпрос е ще има ли петрол, за да се напълни тръбопровод през наша територия. В официални съобщения в края на януари правителствата на прикаспийските държави заявиха, че през 2005 г. до басейна на Черно море ще достигнат годишно около 100 млн. тона средноазиатски нефт. Визирани бяха три маршрута - два до Новоросийск (от Северната част на Каспийско море и от азербайджанската столица Баку), както и трасето Баку - Супса. През седмицата обаче стана ясно, че Русия е готова да намали тарифите за транспорт на каспийски нефт от Баку до Новоросийск. Според руския енергиен министър Игор Юсуфов през 2003 г. по това трасе до руското черноморско пристанище са транспортирани 2.7 млн. тона азербайджански нефт и Москва е крайно заинтересована от нарастването на транзита по него. Юсуфов припомня подписаното междуправителствено споразумение за увеличаване на обемите до 5 млн. тона годишно, допълвайки, че водените в момента преговори между Москва и Баку най-вероятно ще приключат с подписването на нов 15-годишен договор за годишен транзит до Новоросийск на 15 млн. тона азербайджански петрол (т.е. колкото е пропускателната способност на руската тръба).Тези допълнителни 15 млн. тона могат да се окажат печелившата карта за България в голямата петролна игра. Стига, разбира се, българските власти най-после да успеят да разчетат шансовете на националните трасета и да се задействат.

Facebook logo
Бъдете с нас и във